Още веднъж го прикачи.Нищо не се вижда.Но всички се учим.

Давай, първи клас ме гладни за рисуване и учене.

Привет! Имам няколко забележки по повод настоящия текст.
От прочетеното тук и в другия ти блог разбирам, че имаш амбицията да анализираш политически оцветени събития. Наистина амбициозна задача. Това предполага пределна точност на фактологията.

--Доколкото съм запозната от пресата с описвания от теб случай, името на австралиеца не е Джон, а Джок.

--Цитирам "Когато е сам е човек, когато са много са особен вид високоинтелигентно и много кръвожадно животно и човешкото отстъпва някъде назад." - не съм съгласна с използването на думата "високоинтелигентно" в дадения контекст. Според изследователи на психологията на масите, общата интелигентност на една тълпа спада рязко и е равна на интелигентността на най-неинтелигентната човекоединица от тази тълпа.

--текстът ти е твое лично мнение, съставено "на базата на оскъдната медийна информация". Не знам кой е виновен в случая с австралиеца, но не мисля, че излагаш достатъчно убедително тезата си, за да убедиш и читателите си в това, което си написал. Или поне да не им оставиш много поле за критика :).

--"За мен няма разлика между строителните работници, които ритат до смърт студента и момчетата с добра семейна биография, които ритат някой, защото е циганин." - в този откъс не става ясно кой е "студента" - ако става въпрос за убитото в Студентски град момче от Сливен, е добре това да се поясни. Иначе се получава двусмислица и се губи нишката на сравнението. ПРИНЦИПНО съм съгласна с мисълта ти, че когато хората са тълпа, независимо колко са интелигентни и възпитани като отделни единици, трябва да носят наказателна отговорност, ако посегнат на човешки живот. Независимо дали става въпрос за живота на студент пред дискотеката, или на барман в дискотеката, или на циганин на улицата, или на професор, празнуващ мирно и кротко в заведение. Принципно съм съгласна с това, но, както сам казваш, "Може и да не е станало така, може и иначе да е, няма как да разбера". Което пак ни връща към факта, че изразяваш лично мнение, неподкрепено с достатъчно доказателства, за да е убедително.

Поздрави за смелостта да не вървиш по утъпканите пътеки!

Мисля, че тези момчета, които дадоха вчера по телевизията не приличаха на престъпници. Не мога да причисля по никакъв начин и бащата на убитото момче към категорията "скинар".

За мен безумието е на друго място. Това е слабата работа на правоохранителната и правосъдната система. Защото възпиращото въздействие не е в суровостта на наказанието, а неговата навременност и неизбежност. И явно там трябва да бъде оказан неимоверен натиск.

Дали само липсата на средства е причина за изключително лошия кадрови подбор и лошото техническо оборудване на полицията?

Защо толкова често политиците се прикриват зад независимостта на правосъдната система и отказват да признаят, че там цари корупция?

А за конкретния случай, няма много протести напоследък, които да не са били възседнати от разни съмнителни политически или анархически интереси. Трудно обаче може от това само да се прави извод кой точно е виновният и кой невинният в ситуацията. Дали просто се е притекъл на помощ или не, при всички случаи убийството си е убийство и човек трябва да си понесе заслуженото според закона. А и носенето на нож над определен размер е незаконно.

Аз пък смятам, че говорилнята е полезна, защото така хората обменят информация и си сформират мнение въз основа на нещо повече от картинките показани от 1 или 2 медии. Все пак всеки от нас има различен поглед към света, гледа различни канали, чете различни вестници. Само чрез "говорилнята" можеш да видиш нещата под повече от 1 ъгъл, което е единственият начин да се добереш до истината. Колкото до Следствието, след като никой от нас не участва в него, значи никой от нас не може да бъде обвинен в нарушаване на следствена тайна или възпрепятстване на разследването. Пък и в крайна сметка то (уж) е независимо, така че можем да приемем че нашите думи няма да имат значение независимо от мястото, на което са казани.

И за мен бглог е вид форум. Да, може да се ползва и като блог, но аз го ползвам, за да общувам с други хора, а не за монолози. Ако не искам нещо да се коментира, няма да го пусна на първа страница.

Весели празници и на теб.

Сбърках името му. До момента, в който реших да пиша по въпроса, не го бях виждал изписано, а само съм го чувал, като никога не съм се напъвал особено да го чуя как е точно. Проверил съм и го нямерих по два различни начина - Джок Полфрийман и Джок Пол Фрийман. За мен е все тая как точно се пише, но моля за извинение, че съм ви подвел.

 Останалото, което съм писал е личното ми мнение за случаите с убийството на момчето и с шесвието от онзи ден. Всеппак, ако съдя по проклятията, заклинанията и злобата на анонимните коментари в блога, мога да кажа, че съм нацелил право в десятката. Не знам дали сте гледали репортажа на бТВ, но там имаше няколко смущаващи неща.

След като казваш, че за теб името не е от значение (т.е. обвиняваш друг човек с близкозвучащо име в престъпление, което не е извършил), нека те запитам нещо друго.
1.блогът ти е четен и се радва на голям успех
2.в тази статия ти изказваш мнение, основано почти само на лично впечатление и, както сам признаваш, няколко оскъдни факта
3.блогът ти ще продължи да се радва на голямо посещение (на мен лично ми е любопитен стилът ти на писане и ще продължа да те чета, за да видя дали не съм те съдила твърде строго)
Постигнал си популярността...
Та въпросът ми е:
по какво тази конкретна статия, която обсъждаме тук, се различава от статия в жълт вестник?
НЕ се опитвам да бъда остроумна, само искам да разбера. Защото това, което правиш ти - изказваш лично мнение, неподкрепено с достатъчно доказателства и логика, се нарича спекулация.

Текстът ти е 38 реда. Това е обем, достатъчен за есе, но не и за по-сериозна статия. В такъв кратък текст просто няма как да докажеш правотата си. Това частично обяснява "проклятията, заклинанията и злобата на анонимните коментари"... 
В другия ти блог си отнесъл много негативизъм (чест ти прави, че не си изтрил мненията). Ние тук сме по-улегнали и по-възпитани, затова тонът на разговор е по-нормален :).

С поздрав,
Ела

Прочетох, че днес погребали писателя с подобаващи почести. Тялото му, защото душата вероятно странства сред непознати галактики както писа SunSearcher . Пък аз продължавам да жаля като за близък човек. Хубаво е, че споделяме болката - всички, които коментирате постинга.
Утешава ме донякъде и факта, че предстои излизането на последния му роман. И в библиографията на творчеството му видях неща, непревеждани още на български.
"Никой не е умрял напълно, щом поне един жив си спомня за него." - казва източната мъдрост. Книгите на "маестрото" тепърва ще четат милиони и милиарди хора. И дори да не го възродят от запазеното ДНК , ще живее цяла вечност! 

Благодарение на един изключително готин приятел се сдобих с двата тома избрани разкази на Кларк (издавани са 97 и 98 година). Някои отдавна съм чел, но ще ги препрочета с удоволствие. За новите - тръпна от сега.... Защото освен с искрящото си въображение и много добра научна подготовка Артър Кларк бе велик просто... с умението си да разказва увлекателни, правдоподобни, мъдри истории. Чакат ме безброй приятни часове и спомени за цял живот. По традиция най-хубавите неща ще прочета на децата (ех, дъщерите ми след месеци навършват 20!).
След всичко изказано и очаквано мога да се провикна:
- Жив е маестрото! И ще е жив, докато някой разгръща книгите му!