Бглог, чуй тази песен и я почувствай!

И какво от това, че я изпълнява Лили Иванова. В музиката последното нещо, което трябва да ни интересува, е личността. Дали като човек авторът (певец, композитор и т. н.) ни харесва, няма никакво значение. Дали песента е била изпята преди да се родим – също. Та колко много неща са се случили преди нас... И по-красиви, и по-добри, и по-романтични...

По-важното е да се запитаме дали и днес оживяват трепетите, с които очакваме настъпването на вечерта, или вече сме загубили способността да се потопим в сладката емоция на нещо вълнуващо, което копнеем да изживеем?   

Нека да чуем една песен, която ни връща във времето на безвъзвратно отминалата младост на нашите родители, баби и дядовци. Да си представим техните безкрайно романтични разходки край уличните кестени, в които се е криел сънят на любовта, да видим пламването на неони и ярки звезди, да усетим живия ритъм, който е отнасял влюбените далече, в най-щастливия им час.

Събота вечер

 
Софийски кестени, о, вие,

шумите с обещаващ взор

и ваш’та млада сянка крие

съня на моята любов.

 

Но идва съботната вечер

и вий разтваряте листа.

И гръмва, гръмва недалече,

по улиците радостта.

 

Събота, събота вечер,

толкова чакам те аз!

С ритъма жив и сърдечен,

ти ме отнасяш далече във най-щастливия час

 

Събота, събота, вечер -

празник на мойта любов.

Събота, събота, вечер -

ще танцувам, ще пея във тоя свят чуден и нов.

 

Тук пламват неони,

там грейват ярки звезди,

от земята до небето всичко

диша със пълни гърди.