Бглог, чуй тази песен и я почувствай!
И какво от това, че я изпълнява Лили Иванова. В музиката последното нещо, което трябва да ни интересува, е личността. Дали като човек авторът (певец, композитор и т. н.) ни харесва, няма никакво значение. Дали песента е била изпята преди да се родим – също. Та колко много неща са се случили преди нас... И по-красиви, и по-добри, и по-романтични...
По-важното е да се запитаме дали и днес оживяват трепетите, с които очакваме настъпването на вечерта, или вече сме загубили способността да се потопим в сладката емоция на нещо вълнуващо, което копнеем да изживеем?
Нека да чуем една песен, която ни връща във времето на безвъзвратно отминалата младост на нашите родители, баби и дядовци. Да си представим техните безкрайно романтични разходки край уличните кестени, в които се е криел сънят на любовта, да видим пламването на неони и ярки звезди, да усетим живия ритъм, който е отнасял влюбените далече, в най-щастливия им час.
Събота вечер
Софийски кестени, о, вие,
шумите с обещаващ взор
и ваш’та млада сянка крие
съня на моята любов.
Но идва съботната вечер
и вий разтваряте листа.
И гръмва, гръмва недалече,
по улиците радостта.
Събота, събота вечер,
толкова чакам те аз!
С ритъма жив и сърдечен,
ти ме отнасяш далече във най-щастливия час
Събота, събота, вечер -
празник на мойта любов.
Събота, събота, вечер -
ще танцувам, ще пея във тоя свят чуден и нов.
Тук пламват неони,
там грейват ярки звезди,
от земята до небето всичко
диша със пълни гърди.
Comments