Увод:  Първите две части на "Примери от учителското ежедневие" предизвикаха голям интерес, доста прочити и разнокалибрени оценки  В една свободна България като блога, това е нормално. В тях бяха описани съвсем реални, но нелицеприятни случки в училище. И ученици, и учители хич не са идеализирани образи и истината изглежда боде нечие самочувствие или самомнение.
В тази част ще "подхвана" и родителите. Този път съм се постарал отново да бъда реалист с примерите, ала да подбера нещо по-весело и по-малко спорно. Ако зад шегата прозира пак мъка, не винете автора.... Ако музиката е лошо композирана - "не  стреляйте по пианиста"!
Изложение: Първи епизод
Замъкнах се и аз на летен лагер на море.  Не мамя никого, не от любов към педагогическите предизвикателства. Но нали не мога да осигуря на децата си нормална почивка с даскалска заплата. Писах ги лагернички, а себе си ръководител да ги наглеждам отблизо.
Изглежда не по този начин мислеха масата родители, качващи децата си на влака за морето. Нали знаете, каква суетня е на тръгване. В определените за групата купета се формират компании, качват се куфари и торби. Разменят се прегръдки и наставления от сорта "Като пристигнете веднага да звъннеш по GSM-а" и така нанататъка. Идва заветната минута, свирва свирката, аз съм застанална вратата на вагона, да не би някое дете да му хрумне да слиза и да "загубим" човек още на старта. И няма да забравя картинката. Майка и татко крепко са се прегърнали на перона. Явно подпили, с неподправено щастливи, зачервени физиономии. Бащата не се сдържа и ломоти:
- Отървахме се за 15 дена! Сега тия /следва посочвание с показалец към мен/ да му мислат!
Епизод втори:
Родителска среща на девети клас. Присъстват между 3 и 6 родители по паралелките. Пак сносно, често стаите са оставали празни. Татко, костюмиран, добре облечен, умен и важен, поставя ребром въпроса за ниските оценки на щерка му. Опитвам се да му обясня, че девойката "я е ударил хормона", бяга от часове, даже съм я виждал пийнала в час. Поставям въпроса дали се упражнява родителски контрол, проверяват ли се тетрадки и бележник у дома, говори ли се с детето. Бащата е видимо объркан:
-Давам и по 10 лева на ден! Майка и е на нощни смени. Кой да говори с нея?
Епизод трети: Финалните дни на учебната година.
Аз им викам "Апокалипсиса". Тогава накуп ти идват преговор, един булюк изпитвания, бързи контролни, оформяне на документация и най-вече претенциите на деца и родители за оценки, които и през плет не заслужават. Майка, която не е стъпвала на родителска и каквато и да е среща нахлува в учителската стая. Причината - реална възможност нейното "златно" отроче да остане на поправителен изпит при мен. Всъщност, закъсняла е. Момчето е натрупало веч 6-7 "цафари", изходът от учебната година по български език и литература се отлага до поправителната сесия. Обяснявам  това накратко и дори давам списък, кои въпроси да понаучи до сесията, която е след 10-12 дни. Но майчицата не се побира в кожата. Тя не може да приеме факта, че нейното страшно умно и почти гениално творение ще остане с двойка. Опитва се да ме убеждава, но аз не се поддавам на внушение. Тогава тя нервно сграбчва за реверите на костюма току-що влезлия помощник-директор и минава на кресчендо:
- Кажи му , шефе, кажи му! Кажи му да пише една тройка на сина, па барем един учител да стане като порасне, ако не друго!
Развръзка: Изцяло положителна
1. Не ми се и спомня морския лагер. То беше една гонитба по плаж, по заведения, по градче на деца, докоснали свободата... Както казваше началник-лагера: "Ако се върнем живи, ще целуна земята на перона и който ме види пак "с деца на море" да ме убие директно!" Така и стана. Ако някой си мисли, че лагерите са безплатна почивка за учители, веднъж да пробва.... Няма да повтори, както за 17 години не повторих и аз!
2. Виж ти сензация - таткото бе "говорил" дъщеря си! Първо я нашамарил, после обещал още пари. Дали затова или защото момичето се разлюби с гаджето си, почна да посещава по-редовно часовете и изкара. Ех, като всички....
3. Въпросното момче, въпреки майчината протекция си замина "с песен" на поправка. Знанията му на юли не бяха кой знае колко по-различни. Но прецених, че съм го стреснал достатъчно и му писах тройката.
Заключение:
Лесно е да правиш родителски сдружения. И да надаваш вой до небесата за кривиците на образователната система. Не че ги няма, има ги в излишък! Но преобладаваща част от родителите са на мнение, че училището трябва да даде на децата всичко: култура, обноски, възпитание и познание. Тяхната роля се заключава в покриване на харчове. Купуваш си "индулгенцията" всеки божи ден и си праведник! А детето е готово и възпитано, ориентирано от само себе си.
Преди да ми възразите пак, отговорете си на въпроса:
-Кога за последно поговорих истински с детето си?