BgLOG.net
By The Maker , 6 October 2010
Не че й светя на женицата, Господ здраве да й дава, но г-жата Фандъкова явно е над физиологичните нужди. Благословена е тази жена - нито я е хващала диарията в неподходящ момент, нито знае какво означава пълен до пръсване мехур с урина.
Обаче, госпожо, останалите хора не сме като вас. Физиологичните нужди ни спохождат на най-неочаквани места из столичния град. И когато последний напън вече е настал, загряваме, че няма нито един свестен градски нужник, в който да облекчим своето тленно тяло.
Направете, госпожо Кмет, една разходка из поверената Ви от нас избирателите столица, и сама ще се убедите, че градските тоалетни приличат по-скоро на помещения след бомбандировка, а миризмата около тях съвсем не е като полъх на лек сутрешен бриз.
Не е необходимо, уверявам Ви, да ходите из крайните квартали. Там бездруго обществени тоалетни няма. Че за какво са им на хората - имат си кенефи вкъщи, пък могат да се облекчават и на теферич. Ама в центъра (визирам градинката зад Народната библиотека) - поне там направете някакво усилие да придадете на нужника ако не европейски, то поне приличен селски вид.
Въобще, започнете да изграждате обществени тоалетни. Това също е достойно дело. Казвам го като избирател.
Не е срамно на човек да му се присере, срамно е да няма къде да пусне лайното, г-жо Кмет.
Legacy hit count
481
Legacy blog alias
41542
Legacy friendly alias
Софийският-кмет-сере-само-вкъщи--може-да-стиска
България
София

Comments

By pestizid , 30 January 2010
Охраната ми отваря вратата. Питат само дали имам чанта. Очаквам, че ще минавам през скенера и затова казвам, че нямам чанта, но нося телефони. Няма проблем, проверяват само чанти, :)) Стъпките ми потъват по червените пътеки, докато разглеждам експонатите от старите български столици.

Изложбата е в Президентството - фоайетата на параден вход и първи етаж. Може да се посети до 10.02.2010 година, всеки ден от 10:00 до 16:00 часа. Входът е свободен.
Дори само заради керамичната икона на Теодор Стратилат, въртящия се глинен печат с надпис Омуртаг, бронзовата седемлъчна розета или рисуваната керамика от бяла глина. Скици, макети, експонати, реликви, укрепления, дворци, вещи и скъпоценности от Плиска, Преслав и Търново. Част от бита и бойната слава на онези далечни времена.



Още по темата - тук.
Legacy hit count
521
Legacy blog alias
36929
Legacy friendly alias
По-стъпките-на-историята---
Култура и изкуство
България

Comments

By swetew , 18 May 2008

Всичко хубаво на този свят започва с... недоразумения?! Бях доста учуден, когато видях на мейла си извинително писмо. Неизвестен и доста любезен господин ми съобщаваше, че поради прибързаност без мое съгласие са препечатали един от разказите ми "Спомен" http://www.bglog.net/Literatura/17603 от тукашната общност "Литература" в техния сайт. Разбира се източникът бе цитиран добросъвестно, но все пак недоразумението бе налице.
Кликнах на поставения линк и влязох в общността "Моето детство", за да остана там дълги часове. Проектът е с "некомерсиална цел" и цели да събре част от атмосферата на отминалите десетилетия. Затова всички, които са били деца от 60-те до края на 80-те години могат да напишат нещо в него.
В различните рубрики като "Училище", "Пионерската организация", "Градовете тогава", "Нашите филми", "Музика" и доста други всеки може да си припомни миналото и да напише свой постинг за него, придружен със снимки, аудио и видео, със спомени и лично съпреживяване.
Лично аз веднага извиках дъщерите пред монитора. С огромно удоволствие изслушахме песните от "Войната на таралежите" и "Крокодила Гена", гледахме епизод от "Ну, погоди!", прочетох им с трепет за незабравимата лагерна песен "ЛекаР с ноЖ!". И те се развълнуваха доста, накрая ми подхвърлиха:
- Тате, май си намери света на миналото!
- Не аз, той ме намери - отговорих им с усмивка.
Накрая на постинга ще трябва да отбележа, че интересът към друг сайт не е "изневяра" на БГЛОГ(светнаха ми как и други автори от блога вече са публикували там!). Нали никой не мисли, че от целия виртуален свят трябва само тук да влизаме? И ни липсва общност "Ретро" (в общност "София" бе направен подобен опит, но за съжаление без успех).
Така че: за хората около "зрялата" възраст, които знаят сладката болка на носталгията, пожелавам приятно пътешествие в "Нашето детство". От миналото не може да избягаш, от детството няма по-прекрасен миг (справка стиховете на Дебелянов). Защо да не му се насладим още малко?
 http://detstvo.noviniteb.com/

Legacy hit count
5081
Legacy blog alias
19378
Legacy friendly alias
Сайт--Нашето-детство-
Купон
Приятели
Филми
Музика
Нещата от живота
Коментари
Идеи
България
София
Училище
Литература

Comments1

danihristov
danihristov преди 17 години и 11 месеца

Г-н Минчев, благодаря Ви за хубавите думи за "Нашето детство". И също така за това, че ни правите такава реклама в блога си. Аз също забелязах, че през последните дни броят на регистриралите се в "Детството" се е увеличил, ето всъщност каква била причината... На читателите на Вашия блог ще кажа само, че съвсем не правим конкуренция на вашата литературна общност. Тематиката на "Нашето детство" е ограничена с някои условия, поради което повечето хубави статии в bglog.net не биха могли да се публикуват в нашия сайт. Появата на потребители от bglog в "Нашето детство" пък ще стане може би причина мнозина хора, пишещи при нас, да се появят във вашето интернет- общество.

Още веднаж Ви благодаря за хубавата Ви презентация на нашата страница. Надявам се скоро време пак да се появите с някоя "детска" история при нас :)

Поздрави!

Данаил- администратор в интернет проекта "Нашето детство"

 

 

By swetew , 13 February 2008
Дълго се колебах преди да пиша по темата. С Примери от учителското ежедневие - 2 наруших табуто за ширещият се и все по-прогресиращ алкохолизъм сред преподавателите в училище. Но истината трябва да се казва, пък "да става каквото ще". Сексуалните отношения в училище са сложни от гледната точка на един мъж и учител. Разбира се това е моята лична гледна точка и моите преживелици.....
Пролог: 90% и отгоре от учителите са...учителки, тоест жени.И най-върлите феминистки ще се съгласят, че подобни колективи работят в небалансирана, ненормална атмосфера. Словоблудството, подмазването, размяната на клюки и рецепти властват из учителските стаи. А за интимните отношения - преценете по примерите....
Първи пример: Съветът на по-старото другарче
Втора година учител съм. В квартално барче пием по бира с колега по физическо. Той унищожава бутилката на един гълток и бърза да ми даде съвет:
-Мене слушай, да не се излъжеш. Това, учителките нито за жени, нито за любовници стават!
Поглеждам го недоумяващо. Колегата е бивш Балкански шампион по хвърляне на чук. Когато е дошъл в училище преди 15 години - млад, як и строен се е превърнал в секс-символ. Не е спал с тази колежка, с която...не  е искал. Дори аз съм чувал лакардията как две учителки се сбили насред коридора за неговото "внимание". Тогава, по комунистическо време, бил привикан от директора и му е даден строг съвет "да го вади, ама да не го размахва!". И тоя човек сега ще ми ръси подобни мозъци?!
-Не стават, честно ти казвам! Това, учителката, не гледа кефа да си направи, а да си избие комплексите се хвали.
Не зная от премного изневери, от препиване или от химикалите на спортната си младост /и трите неща влияят еднакво разрушително!/ колегата се спомина на 45, две седмици след нашия разговор. Както си седял на фотьойла в къщи, пийвал и хапвал - инсулт! И послеслов "Добър учител беше!"
Но в правотата на неговия съвет успях да се уверя само месеци след това. Като млад учител бях получил и отхвърлил вече няколко оферти за "сближаване". Не страдам от излишно самочувствие. Нито съм красавец, нито обаятелен Дон Жуан. Просто бях на 26, а мъжете в училище са дефицит. Поднесени интелегентно някои от флиртовете никак не ме притесниха. И разбрали, и приели отказа ми с част от колежките си станахме добри другарчета. С други се намразихме, но поне се отказаха. Само една беше най-проста и най-напориста. Досаждаше ми всекидневно, в това число на публични места и пред децата даже! Да разкарам "лепката" реших да приема по-гъвкава такника:
- Виж, сега работата може и да стане, ама остави ме да помисля - "омекнах" в един от разговорите.
Какво бе смайването ми само час и половина по-късно, когато отидох да си взема заплатата? От проточилата се пред вратата на касиерката опашка  кажи-речи всички колежки ме гледаха ухилено. И едната се престраши:
-Мислим ли, мислим ли? Дойде ти акъла и на тебе, тя Иванова /фамилията не е тази!/ ни каза!
- Какво да ви каже? - направих се на "тапа" - Ще помисля година-две, ако не реша може и по-дълго....
Настроението на опашката видимо спадна. Колежката недоволно промърмори:
- Той шеги си правил, литератора!
"Шеги ами! То нещо сериозно ако направи човек, няма начин даскалицата да не се похвали и да не го разнесат!" - помислих си тогава с благодарност към починалия колега. Така мисля и до днес.
Пример втори: Банкетът
Кажи-речи насила ме замъкнаха на учителски банкет. Изгодна оферта, училището доплаща. Пета година карам, а не се "интегрирам" към колектива. То, хората винаги са си били животни. Ама като им паднат задръжките след малко употреба на алкохол и по-свободна обстановка , не се различават по нищо от тях.
Пийнал съм доволно, до ръба на мярката, та дано главата ми не цепи така силно дънещата училищния стол чалга. Отказал съм няколко покани за танц под предлог, че при вчерашния мач съм си ударил крака. Рея безадресно поглед и не си отивам само защото още не са поднесли десерта по масите. Но очите ми фиксират /О, кошмар!/ как една колежка над 50 лазарника потна и разрошена /като всички наоколо/ от развихрилия се кьочек си сваля фанелата насред салона да се преоблече! Под фанелата няма сутиен!Уловила погледа ми, тя свойски ми помахва с ръка! Тъкмо омерзен отклонявам поглед и масата, на която седя до директора се разклаща. Друга колежка / и тя около 50/ се е метнала отгоре и пристъпва към нас с шефа със "сластна" според нея стъпка, въртейки гьобеци. Шефа /добър чиляк, но със "слаб ангел" по тънката част/ предизвикателно размахва петарка. И колежката само това чака! Почва постепенно, почти професионално да си сваля блузата и сутиена. На това място не издържам, скачам, издърпвам банкнотата от ръката на директора. На въпросителния му поглед изръмжавам:
-Утре за по бира след мача, щом имаш излишни пари!
Той безпомощно вдига рамене. Колежката ме измерва с убийствен поглед и слиза от масата. Друга празнуваща се опитва да ме критикува, че съм "развалил купона". Без да чакам тортата напускам заведението. И после още 12 години така и не отидох на втори банкет.
Премер трети: Шефка
За всички Примери от учителското ежедневие имам свидетели, дори за някои документи. Но за този нямам доказателства.Може да вярвате само на честната ми дума.
Призован съм при шефката. Предстои тежък разговор. Тя се пеняви, че съм подписал сигнал до икономическа полиция за нейните кражби.
-Как можа? - извисява кресчендо патетично - А аз на тебе и /още едно мъжко име, което не бива да замесвам/ исках да ви дам всичко!
-Какво всичко? - тъпея, макар и прехвърлил 40.
-Себе си! А сега трябва да те уволня! - още по-бясно изкрещява тя.
Виждали ли сте презряла грозотия, висока кинта и 50, намацана с червило и белило бетер вампир? Бих изтърпял гущер в интимна близост, но такова нещо - не! Аз ли съм виновен, че съпруга и щъка по млади мацки и тя поне 15 години мъж не е помирисвала? Предпочетох уволнението.
Развръзка: Така в момента съм един уволнен и върнат от съда бивш учител. Сред учителките имам няколко чудесни дружки и двойно повече озлобени врагове.Но не съм изневерил на съпругата си, с двете други малки жени в къщи  /дъщерите/ безкрайно се обичаме.Даже чат-пат давам ухо на съветите на мама, не съм таен женомразец.Стягам си багажа през ден и отивам да охранявам "Илиянци" в мъжка среда. Там много рядко си говорим за жени и секс, недоизбити комплекси поне в тая област не се проявяват публично.
Епилог: Знам, звучи старомодно, но мисля, че за да обучаваш деца, самия ти трябва да имаш някакъв морал.  professor в постинга си тук определи младите педагози за "изчезващ вид". Добавям, че млади учителки, макар и рядко се намират, ама млади учители хич няма! Няма и да има при тази деформирана, изкривена, комплексирана даскалска атмосфера. И с тия "немъжки" заплати!
За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
Сбогом Образование!
 
 
Legacy hit count
1364
Legacy blog alias
17335
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие---4
Ежедневие
Размисли
Нещата от живота
Коментари
България
София
Невчесани мисли
Училище
Литература

Comments5

galina_fr
galina_fr преди 18 години и 2 месеца
Не разбирам къде са предишните коментари по този пост? Темата беше интересна и предизвика оживена дискусия. Истината прозира в казаното, но нека не се опитваме да си затваряме очите и да се правим, че това не се отнася до нас. Мисля, че по-добре ще е да се замислим и да променим всеки за себе си това, което предизвиква отвращение у другите.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Нали?
shellysun
shellysun преди 18 години и 2 месеца
"За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
 Като почнем от финала, можем да си представим що за морал има точно този "просветител".
shellysun
shellysun преди 18 години и 2 месеца
Господин Светев, защо изтрихте едноименната си публикация от общност "Образование" с всичките и коментари? Нали нямаше за какво да се извинявате, нито пък от какво да се чувствате неудобно? Или заличихте следите качествено, за да се вижда само страната Ви на съставител на тестове? С поздрав за честността и моралните устои: от коалицията на неанонимните
swetew
swetew преди 18 години и 2 месеца
Госпожо, публикацията си е на мястото с всичките и коментари. Няма за какво да се срамувам от това, което съм написал, още по-малко от това което не съм написал.
Явно приемате желаното за действително, но истината е далеч и от желанията Ви и от назидателния, фалшив тон.
edinotwas
edinotwas преди 18 години и 1 месец
Светло, кефиш ме :) +
By swetew , 24 November 2007
Пролог:
 Нека си представим средностатистически столични училища. Не от уж "елитните", но не и най-западналите. Част от случките, които ще разкажа тук съм видял лично, други са ми разказани от достоверни свидетели. В тях няма хипербола или художествено доукрасяване. Само стилът на преразказа е художествен. И не казвайте, че тези неща са невъзможни.Те се случиха.
Изложение:
 Първи епизод:
Колега-учител според забраните във Вътрешния правилник на училището не пуска да време на час учениците от горен курс до тоалетната. Неговите доводи, че "децата" вече са големи и могат да сдържат естествените си потребности не срещат ентусиазъм и разбиране. Един юнак от 12-ти клас предизвикателно напира: "Пускаш ли ме или не?". И като получава отрицателен отговор демонстративно си сваля гащите и...се изпикава в кошчето......
Втори епизод:
Отивам на гости при бивш колега в бивш елитен техникум /пардон - Професионална гимназия/. По едно време в коридора на втория етаж се вдига джабала. Двама десетокласници се дебнат един-друг, размахващи бая големи ножове. Впоследствие ще разберем, че двамата "работяги" не са си разделили сферите на влияние по паралелки за продажба на малко по-специалните цигари с тревичка, но в момента това не е важно. Дори в униформа на охранител и с газов пистолет в кобура се поколебавам да застана до тях. Но не и колегата. Без излишни скрупули той издебва отзад единия и с яка тупаница го сваля на земята. После се нахвърля смело и върху втория дуелист. /Първият се изправя, ала аз му извивам ръцете отзад/. В резултат на общите усилия потенциалните убийци са хванати и изтикани от нас в кабинета на директорката. Изненадващо бързо, до половин час пристигат и родителите на двамата. После още по-бързо /10 минути/ родители и деца излизат от дирекцията. Странно, майки и бащисе хилят, а едното от момчетата  откровено ни показва среден пръст. Накрая аз учтиво съм помолен да напусна училище. На колегата е четено "конско" да внимава със здравето на добрите деца.
На другия ден разбираме, че бащата на едното момче е полицай и при директорката 100 лв. "оправили работата".
Трети епизод:
Директорка на основно училище често привиква на събеседване учителката по литература. В диалозите недвусмислено препоръчва на кои деца от 7-ми клас трябва да бъдат поставени отлични оценки. Учителката разбира, че тарифата на шефката е 250 лв. на дете, парите са взети авансово и сега трябва да бъдат отработени. Но инатливо отказва да изпърни "заръките" поради остаряла причина. Въпросните ученици са наредили като текущи оценки предимно тройки, шестицата е математически и фактически невъзможна. И тя отказва. До една хубава майска вечер, когато се разминава с две яки момчета на улицата. След секунди усеща как е паднала на земята. Коремът боли. Единия от бабаитите се навежда над нея и просъсква: "Разбра ли, даскалице за шестиците?". "Разбрах!" - отговаря колежката. И още на следващия ден нанася необходимите оценки в дневника.

Щастлива развръзка:
Моят бивш колега по икономика взе да дига кръвно от блестящите преживелици на професията. Накрая демонстративно хвърли заявлението за напускане. От месец бачка като общ работник в магазин. Изкарва колкото учител. И се чувства доста комфортно и физически, и душевно.
Ударената колежка си взе година неплатена отпуска. За тази учебна година е наета в частна школа, замества преподавателка излязла по майчинство. Работи с групи от 3 до 5 деца при малко по-ниска заплата. Не и се мисли за мига, когато титулярката ще си дойде на мястото. Но категорично е решила да не се връща в училище, съгласна е да стане чистачка / не че е срамно!/
Епилог:
Ей, хора в уж глухата, уж забравена "провинция" няма ли нормални училища? В тях пък може да е оцеляло нещичко от "онова" , нашето училище?! В тях може да има деца, които обичат да четат, не са индеферентни към Ботев и Дебелянов, "гълтат" "Тютюн" с увлечение и отмятат със спортна злоба и пъргав ум задачите. Вземете ни там, ние никак не сме лоши учители.

Очаквайте продължение:
Аз мога да ви разкажа още такива истории. Всичките ще бъдат истински. Ако искате - помогнете ми със своите преживелици.....

Legacy hit count
1067
Legacy blog alias
16068
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие
Ежедневие
Размисли
Забавление
Нещата от живота
България
София
Невчесани мисли
Училище
Литература

Comments2

The Maker
The Maker преди 18 години и 5 месеца
Здрасти, Светев!
Изтрих ти дублиращата публикация, ама в "Островът на порочните" има друг администратор.
Та - към коментара ти към същата (предишна) - искаш изобщо да се разкара публикацията от общност "София" (или "Островът на порочните") или да остане.
Иначе постингът ти го бива. Но само с писане не става. Давай насам сухите факти - имена, дати, свидетели и т.н.
Тогава случките, за които пишеш, могат да имат развитие в полза на ощетените.

Бъди здрав!
swetew
swetew преди 18 години и 5 месеца
Мейкъре, няма да давам под съд никого. Свидетелите на разказаните истории са достатъчно много, но нали имат "щастлив" край?! Виж, някой път на събиране на блогерите може да докарам колегите-герои на разказа.
Благодаря за навременната намеса. Не искам да триеш публикацията оттук, нали място на действие е родната ни столица, нека да разработваме общността. Пък и ти я одобряваш.