Срокът за участие на обявения конкурс в общност "Спорт" изтече. Трябва да обявя края му и да направя нещо като обобщение.
Участието е камерно. Не знам дали спортната тематика вълнува малцина в този блог или обявените награди не успяха да ви стимулират. А най-вероятно трети фактор - типичния нашенски криворозбран свян, да напишеш псевдонима си и да публикуваш нещо в надпревара с другите изигра своята роля.
Но макар и малко, постингите за конкурса компенсират с безспорни качества! Трудно е да избереш между един такъв силен художествен разказ като Схватката  на Алекси и невероятнно ироничния, неподражаем стил на “Ма на него не му трябва жена! Той иска да лети!” на Ace Coke. Палитрата допълват изключително стойностната публицистика на Лорда За спорта или по-скоро за липсата му...  и вълнуващата, спираща дъха история на Шогун Зимно изкачване на Мусала.  А интервюто на Боби Фишер, което публикува Мейкъра наистина не е оригинален текст, но е прекалено интересен, за да бъде отминат с безразличие.
Сега ние от журито ще умуваме, но според мен всички  участници заслужават награди.
Вие пък имате време до края на месеца да подкрепите с плос една или повече от публикациите.
Като цяло конкурсът раздвижи общността с добри материали и интересни коментари.
Не ме е срам да ви кажа още веднъж:
Добре дошли сте в общност "Спорт" с вашите впечатления, коментари, творби.

"Хората, които не се интересуват от спорт са също толкова ограничени, колкото и тези, които не се интересуват от музика, театър и което и да е друго изкуство." - Георги Аспарухов
Тази мисъл на Гунди прочетох в една стара книжка. Страшно ми хареса и я включих като мото на една от частите в моя първи сборник разкази "Футболът е чудо". Но действителността, че малко хора я споделят ме "блъсна" неумолимо и челно. Няма да разказвам подробно на колко врати тропах и молих да спонсорират творението ми. Кажи-речи отвсякъде ми отказваха и отказът варираше в два варианта: "Футбол не става с писане на книги" /футболни ръководители/ или "За футбола е несериозно да се пише! /шефове на издателски къщи и прочее културтрегери/. Накрая се намериха разумни хора, преборих се и днес и най-големите скептици след прочитане на доволно малката ми по обем книга ми казват "Не е лошо!", предполагам не само от куртоазия.
 Само давам пример със себе си, че пренебрежение към спорта съществува в цялото ни общество и като проекция в блога. /Колежка от общност "Образование" направо обвини мъжете, че са клюкари, които само коментират жени и тъпи мачове/ Да погледнем фактите. Сред толкова постинги на титулната страница през лятото забелязах само 2 на спортна тема. Коментарът с лафове на Пенев на divedi бе великолепен, никак не бе лош и материала на Алекси http://bglog.net/blog/alexi_damianov/site/posts. Колежка се включи епизодично за няколко срещи на юношите на "Славия" и после замлъкна.
Тери и другите администратори навременно откриха общност "Спорт".  Кой пише в нея? Моя милост и IvanAngel . Посещенията също са сравнително малко, вярвам не заради лошото качество на материалите, а заради липсата на интерес и известна предубеденост.
Вече доста дами се интересуват от футбол, но на останалите, които "Царя" не им допада, нека пишат и четат за художествена гимнастика, аеробика, синхронно плуване. Спортът не е "плебейско" занимание, той също носи в себе си духовен заряд, красота и импровизация. За него не е недостойно да се пише! Спортът не е "зрелище" на насилие и физика, а единство на тяло и дух, в което без интелект се печели неизразимо трудно! Защо наистина елитно литературно списание като "Пламък" http://bglog.net/Literatura/13593 не се посвени да напечати мой разказ на спортна тематика на своите страници, а тук в блога да пишеш за спорт да е безинтересно и непрестижно? Не вярвам да окачествите главния редактор на "Пламък", известния критик Димитър Танев и директора на списанието Георги Константинов /един от големите ни съвременни поети!/ като безкултурни профани.
Обръщам се от главната страница към всички, които не са обрънали внимание на общността и специално на нейния администратор. Ако трябва - обявете конкурс за материал на спортна тематика в общността. На победителят /или победителите/ съм готов да дам като награди от моята книга. Пък да видим те ще кажат - плебейско ли е или не художественото отражение на спорта?!
Защо в нашия все по-популярен блог да има добре развити общности като "Образование", "Литература", "Филми", "Пътешествия", "Пороци" и т.н., а "Спорт" да крета едва-едва?