Както някои от вас знаят имаме котка за домашен любимец.Когато беше малко котенце не ни даде сърце да я кастрираме,сега вече като поотрасна,от време на време се сеща като всяко живо същество за продължаване на рода си.

Не й даваме хапчета за укротяване,та като вземе да мяучи и да се търкаля ми се къса сърцето.Иска ми се да я пусна ,за да си има котенца,ама после не знам какво да ги правя малките.Не ми се ще да ги пусна безотговорно на улицата,ама пък и едва ли някой ще реши да ги вземе за домашни любимци в тази криза,защото ще  са от порода “улична превъзходна”.

Между другото също съм се чудил дали е добре да си взимаме животни,като ги лишаваме от свободата им и правото им на любов по-между си.

Дали нашите грижи и любов  са достатъчни за да заменят това,което им сме отнели,ако са на свобода?

  Тя - светлозелени очите -

пробляскващо жадни за плен.

Някаква песен, сънливо,

преде си зад мен.

С подскоци, фатално комични,

огъва опасна снага.

Тъй сякаш желания скришни

потръпват с вина.

Защо ли посоката знае?!

Нехайна жестокост в тила

е впила. С изящество вае

безмълвна съдба.

Опашка наивно отпуска,

забравила миша вражда.

Обръща се. После се впуска

и чезне в дъжда.    

Много е сладък, миличък и игрив.

Взехме го от обявата на Пегас. Тя е много мила и семейството, от което го взехме - също. Има още 3 котенца за даване - 2 на Пегас и 1 на семейството.

Сега постоянно върви след нас.Търкаля се на пода и го галим по коремчето :)

 Малко е размазан, защото много мърда, хич не стои мирен да го снимам:)

Намерих  те бездомен и дадох  ти подслон,

           игрив и весел беше ,че имаш вече дом,

                     но уви,когато беше най-красив

      отиде си безшумно тъй както бе дошъл

         и всички ни остави за тебе да тъжим.