По-точно, дилемата е да виждаш лошо (с очила, лещи) или да си възвърнеш отдавна забравеното добро зрение.
Операция или примирение с късогледството, това е въпросът.
Това двоумене напоследък ме спохожда все по-често, паралелно с постепенното, но забележимо, нарастване на диоптъра ми. За 10 години бавно, но славно стигнах от -0,50 до -4,0 диоптъра на всяко от очите. Въпросът дали имам наследствена обремененост никога не е стоял – и баща ми и майка ми са късогледи. Единият доста по-малко от другия (-1,75 спрямо -7,0), но аз съм извадила “късмета” да се метна на по-късогледия - в случая това е баща ми. Като добра дъщеря от него съм взела не само красивия лешников цвят и романтичната форма на очите, но и склонността към късогледство. Идеята да достигна диоптрите на баща ми ме плаши. Но още повече ме притеснява опасността на стари години да догоня “постижението” на баба ми по бащина линия – късогледство -11,00.
Иначе съм свикнала както с лещите, така и с очилата. Дори ми харесва да променям имиджа си, когато редувам очила с лещи. Всъщност, дори се харесвам с очила. По принцип ми харесват хора с очила, когато моделът им е добре подбран, разбира се. А лещите са както от суета, така и за удобство, но също и от желание за замозаблуда. Просто докато съм с лещи, забравям за късогледството, създавам си илюзията, че виждам нормално и това ми е приятно. В същото време, вече започвам да усещам някои странични ефекти от продължителното (почти 9 години) носене на лещи – периодични възпаления, раздразвания по повърхността на очите, сухота, умора в очите и най-накрая – досада от постоянното поставяне и сваляне, чистене, подмяна, разтвори, разходи ...
Но преди всичко стоят, разбира се, здравословните ми притеснения: Какво ще стане, ако диоптрите продължават да нарастват със същата бавна, но постоянна скорост? Какви ще са последствията при едно (или няколко) бъдещо раждане? А ако избера лазерна корекция на зрението ... ?
“Лазерна корекция на зрението” – тези думички са се загнездили в съзнанието ми от известно време. Понякога заглъхват за кратко и после пак изплуват, кънтейки с нова сила. И, като във филмите, имам чувството, че до главата ми застават ангелче и демонче, които едно през друго ми шепнат ту “Оперирай се! Не се колебай! Отново ще виждаш както преди!”, ту “Рискът е твърде голям. Не се знае какво ще стане с очите ти след 15 години.”
Проучвам въпроса от различни източници – лекари, познати, интернет форуми - и дилемата ми се задълбочава още повече. Непрекъснато се питам какво печеля и какво губя при двете възможности.
Като че ли с операцията рискувам много повече. Но пък идеята да си възвърна доброто зрение е толкова изкусителна ...
Какво пък, ще си нося очила и лещи, както го правят хиляди хора по света. Но дали не рискувам непрестанното покачване на диоптрите да доведе до сериозен проблем...?
Не зная дали не преигравам ... или пък подценявам положението?
Едни хора ми казват да си направя операцията, други ме предупреждават да не поемам толкова голям риск. И както се случва винаги в живота, колкото и добри съвети да получи човек, най-накрая изборът зависи от самия него. За да направя своя избор обаче, имам нужда от още информация. А дотогава – витамини и други полезни-за-очите-хранителни-добавки; лещи, очила, лещи, очила и в промеждутъците – моите собствени невъоръжени очи. Макар гледката да не е съвсем на фокус, но това също си има своя чар, особено за романтична и оптимистична душа като мен :)
Comments1