на №151
Да,стари приятелю тротоара без теб не е същият. Хората спряха да се усмихват както преди.Вече не отделят миг от забързаното си ежедневие за да те погалят и ти се порадват. Тротоара е толкова самотен без теб и приятелката ти по участ-котката. Тя също се загуби нанякъде откакто те няма. Може би търси друг тротоар където да не е толкова самотна,а може би търси теб.
   Знам, приятелю опитал си от меда и жилото на краткия си кучешки живот. Като малко пале се радваше на обичта и грижите на стопанина си. За съжаление той си отиде по-рано от теб.
    Прие философски  обрата на съдбата. Стана улично куче, което зависеше от милосърдието на нашия род и в това което успееше да намериш сам за да оцелееш в този наш див и жесток свят.
 Благодарение на теб и умните ти очи взех да приемам философите някак си по безкритично.
Да, стари приятелю, в теб имаше някакъв вроден аристократизъм. Можеше и да умираш от глад, но ставаше бавно и с достойнството на стар и обеднял лорд тръгваше гордо към храната, която ти беше оставена. Приятелю, не знам откога старостта се счита за порок и причина някой да бъде" приспан" не по своя воля. Мислим си , че по този начин  ви помагаме. Стари приятелю, ако си още жив прости ми  за тези думи. Знай, че липсваш не само на мен но и на други хора които бяха свикнали с присъствието ти.
 28.12.2012

Здравейте , имам порче на 7 месеца бяло албинос казва се Миа и сме малко разгонени :) търсим си мъж който да ни оплоди за да имаме още сладки порчета моля, ако някой може да ни помогне нека ни пише на mal4o_xaxa@abv.bg или да позвъни на телефон 0884100436

 

Намерих  те бездомен и дадох  ти подслон,

           игрив и весел беше ,че имаш вече дом,

                     но уви,когато беше най-красив

      отиде си безшумно тъй както бе дошъл

         и всички ни остави за тебе да тъжим.

Попаднах на тази адски сладка снимка:

На сайта човекът се чуди дали са кученца :) Като им гледам лапките, приличат на кученца, макар че в първия момент ги помислих за новородени тюленчета. Ама са толкова мънички, беззащитнички бебенца :)

Тук още снимки на кученца и блог, посветен на тях

Това сме аз, Ицо и малкият пухльо, наречен Дзверо :)

След две кучета (по-скоро кучки..:)) - една "порцеланова" английска сетерка с две-три кафяви петънца на ушите и една луда за връзване далматинка - и двете златни медалистки от разните му киноложки изложби (за какво ли? - чудя се сега...), се зарекохме, че не можем повече да имаме куче у дома....

 

Много грижи, храни, разходки, любов, ядове с изядени мебели, дрехи и обувки, докато растяха. Много време и грижи изискват, ако ще ги гледаш както трябва.

Накрая и двете имаха рак, сетерката Марджи претърпя три операции от рак на гърдите (колкото и смешно да звучи на някого..), а далматинката Куини една - същия вид рак... Баща ми носеше Куини на ръце по 3 пъти до ветеринарния доктор за преливки преди края... Ужас и скръб.

 

Накрая децата трябваше да се сбогуват с Куини, преди да я приспи докторът... Беше като раздяла с човек. Рев, безсъния...

И така, решихме - невър агейн.

Сега, обаче, Траяна почна офанзиви, трогателни, от вида: "Мамо, аз знам, че няма да имаме любимец, но може ли, когато стана голяма да си купя аз? Не сега, не..., когато стана майка, да купя на моите деца жовотно? Котка, куче, пор, рибка, папагалче, или всичките заедно?"

Мдааааа.... Като не дават лошите й мама и татко, е, тя сама ще се оправи, като стане тя майка... Добра майка, с добро сърце, демек...

Дори си избрахме порода куче - английски спрингер шпаньол :



Калоян отдавна е спрял да ни врънка за куче, макар че много иска. Усещам, че и аз предадох отбора, защото съм се понавила вече... Е, само Жорката още държи фронта на здравия отказ, но не бива да се забравя, че някога сетерката беше моя, но когато стана на 8 години, тъкмо Жорко си взе далматинката, която се водеше "негова"собствена кучка.... Обичаше я като гадже...;))

Как, обаче, да намерим време за разходки и грижи днес - това е въпроса? Не че ще ни се отрази зле, но Жоро пътува много, а децата животни не гледат, както знаете - само си играят с тях... Значи, ще "раждам" за трети път? Бебе с козина? Ще пишка по мокетите из цялата къща? Ще яде обувки? Ще боледува, повръща, плаче? Ммммм, не знам.....

Абе, ще мислим. Хем ми се иска, хем не ми стиска, а и Жорко после ще ми натрива носа - "Казвах ли ти аз? Ти го искаше..." А децата ще се отдръпнат "да учат" и "да рисуват", докато мама се юрка по разходки... А тук въздухът е райски за разходки - като в Боровец, Пампорово, Девин, ... Добре ще ни дойде.

Уф, ясен ви е порядъка на мислите ми. ПО-скоро БЕЗПОРЯДЪКА НА МИСЛИТЕ МИ... Кажете, харесва ли ви муцката на този шпаньол? На ръст е по-нисък от сетер, но значително по-висок от кокер-шпаньола, да речем, че и от бретон-шпаньола...

????? Ще ударите ли едно рамо в триумежите ми?????

....................................................................................................

като бебе...:)))



   като голям...:)))


Мдаа.... Размисъл идва......

Не знаех, че хората могат да си гледат и порчета вкъщи, ама факт. Вижте го колко е сладък :)


Max - Der Film

Add to My Profile | More Videos

Запознайте се с наш Дзверо!:)
Снимките са кофти, защото са от мобилен телефон, но това не го прави по-малко сладък:Р