От италианските поети формата на сонета приемат в 16 век испанците, французите и англичаните. Първият английски поет, който пише сонети е Томас Уаят (1503-1542). Примерът му последвал Хенри Хауард, граф на Съри. Сонетът достига своя разцвет в Англия в края на 16 - началото на 17 век. След смъртта на Филип Сидни (1554-1586) в печата излизат неговите сонети "Астрофил и Стела" (1591). Те пораждат множество подражания и вариации. Сред тях е видния английски поет от епохата на Възраждането Едмунд Спенсър. В последното десетилетие на 16 век своите "Сонети" пише Шекспир. В началото те се предават на ръка и са известни само на неговите приятели. В 1609 година излизат напечатани. В 17 и 18 век сонетът почти изчезва като форма от поезията. Интересът към него се възражда в началото на 19 век в епохата на романтизма.
Пушкин е написал стихотворение, което така и озаглавява - "Сонет" (1830).
СОНЕТ
Суровый Дант не презирал сонета;
В нем жар любви Петрарка изливал,
Игру его любил творец Макбета;
Им скорбну мысль Камоэнс облекал.
И в наши дни пленяет он поэта:
Вордсворд его орудием избрал,
Когда вдали от суетного света
Природы он рисует идеал.
Под сенью гор Тавриды отдаленной
Певец Литвы в размер его стесненный
Свои мечты мгновенно заключал;
У нас еще его не знали девы,
Как для него уж Дельвиг забывал
Гекзаметра священные напевы.
Сонетът винаги се състои от 14 стиха. Класическата форма се състои от две части - октава (осемстишие, разделено на две четиристишия) и секстет (шестстишие, разпадащо се на две тристишия). Сонетът на Пушкин е написан съгласно каноните на класическата форма. В Англия отначало също се утвърдила класическата форма. Но в епохата на Възраждането там разработват своя форма, която получава името английски или шекспировски сонет. Английският сонет също се състои от 14 стиха. Но неговото построение е различно от това на италианските майстори. Шекспир и повечето английски поети пишат сонети, при които римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab efef gg. Докато при класическата форма римуването е abba, abba, cde, cde или cdc, dcd. Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб, във френския - александринът, а в италиански - езикът, на който за пръв път се създава sonetto ("песничка") - единадесетосричният стих.
89
Say that thou didst forsake me for some fault,
And I will comment upon that offence:
Speak of my lameness, and I straight will halt,
Against thy reasons making no defence.
Thou canst not, love, disgrace me half so ill.
To set a form upon desired change,
As I'll myself disgrase: knowing thy will,
I will acquaintance strangle and look strange,
Be absent from thy walks, and in my tongue
Thy sweet beloved name no more shall dwell,
Lest I, too much profane, should do it wrong
And haply of our old acquaintance tell.
For thee against myself I'll vow debate,
for I must ne'er love him whom thou dost hate.
William Shakespeare
Comments3
Направих различен превод на "Сонетът" на Пушкин от този на Стоян Бакърджиев, но не знам дали да го напиша тук. В неговият превод сякаш липсва тънката ирония с която Пушкин се обръща към Делвиг и не само към него.
Благодаря на Красимир Тенев. Още миналия месец ми беше писал, че липсва една стъпка в "Сонет"-а на Пушкин. Благодаря за проверката и информацията, коригирано е вече. Сигурно нещо съм се отвеяла. :))
Его любил творец Макбета - всъщност вярното е: Игру его любил творец Макбета.
edit: 18:35 ч. Ей, не съм аз блейката. Проверих си в книгата. Там е сбъркано. Пак благодаря на Красимир Тенев. :))