Участващи  лица:

Lord deSword с булката си

pestizid

 Светлина с *******

Ace Coke и половинката му

моя милост без -----“-----

 4 бири  български от датски произход

2 овчарски салати без овчарите

няколко айряна от неизвестен произход

една пица,не разбрах произхода,защото беше изядена,докато го проучвах

една ракия

едни диви  картофи с чесън и копър(други такива липсваха може би” цар Картоф” беше на работно посещение, а тези ги беше оставил да не му развалят репутацията.

Два стола на които им се зави свят да ги разнасят отвън-навътре и обратно

другите участващи лица ми се губят-Сори

Неучастващи лица-2 чеснови хлебчета,които умряха от яд,че ги няма там за да ги хапне Eowyn,а пък тя се ядоса,че ги няма-виж по-горе(м/у другото винаги съм се чудил  защо така много миришат,а то е сигурно защото умират от ядJ

Действие първо:

Чакане на част от участващите лица пред главният вход на халите и придвижване към съответната сцена .Поръчване и чакане на останалите участващи лица.

След събирането на всичките и изпиването на бирите от  датски произход плюс една ракия за затегач ми се губят някой моменти.Между другото чак сега се сещам защо Дона беше толкова мълчалива,може би не искаше и да й открадна някоя идея,както се случи на  19.01. ;-)

Светлина както винаги си е Светлина и както знаят всички –не може да се опише,трябва да се види и чуе

 Казано накратко беше хубаво,ама и кратко
Забележка:Ако е възможно да се повтаря сценарият,може да се играе и на други "сцени" с различен "състав".
П.П.Забравих да попитам останалите дали Ефина е от София за да се видя и с нея,ако да,то много я моля да ме извини

Чудех се, верно, защо ли тук продължава да не се пише?! Мислех си доколко е нужно да се популяризира една такава общност, мислех, мислех, ... нищо не измислих. Може би е ясно, че приятелството няма нужда да е популярно. То съществува, и това е факт неоспорим! 

Мислех си навремето, че адресата на дадено писмо непременно ще го открие. Убедих се, разбира се, сам в правотата си не веднъж, а днес това ми помага да отговоря сам на въпросите си...

Може би и за в бъдеще ще продължавам да изпитвам недоумение защо грозните изказвания повличат след себе си канонада от пошли слова, защо едно несъгласно мнение поражда купища обиди, защо, защо... Въпроси, на които едва ли някой знае отговора. И аз мога да си пиша дума след дума, които никой няма да прочете (е, естествено тези, които трябва, ще ги прочетат ;)), и едва ли ще променя нещо. Пък камо ли да го върна както беше някога...

Хайде, сполай ви, мили ми приятели. Бих искал да ви пожелая да се поглеждате понякога в огледалото и да се позамислите върху душевните бръчки, които сте позволили да ви излязат. Разбира се, тук е моментът да си кажа, че не визирам никого. Този, който е споменат, сам ще се намери из думите. Аз не знам кой е. Просто си бъбря.

ПП Чудовище, замисли се над регулярността на процесите. На света /и в частност БГЛог/ няма нищо ново. Просто нещата се повтарят. До безкрай.