Не че й светя на женицата, Господ здраве да й дава, но г-жата Фандъкова явно е над физиологичните нужди. Благословена е тази жена - нито я е хващала диарията в неподходящ момент, нито знае какво означава пълен до пръсване мехур с урина.
Обаче, госпожо, останалите хора не сме като вас. Физиологичните нужди ни спохождат на най-неочаквани места из столичния град. И когато последний напън вече е настал, загряваме, че няма нито един свестен градски нужник, в който да облекчим своето тленно тяло.
Направете, госпожо Кмет, една разходка из поверената Ви от нас избирателите столица, и сама ще се убедите, че градските тоалетни приличат по-скоро на помещения след бомбандировка, а миризмата около тях съвсем не е като полъх на лек сутрешен бриз.
Не е необходимо, уверявам Ви, да ходите из крайните квартали. Там бездруго обществени тоалетни няма. Че за какво са им на хората - имат си кенефи вкъщи, пък могат да се облекчават и на теферич. Ама в центъра (визирам градинката зад Народната библиотека) - поне там направете някакво усилие да придадете на нужника ако не европейски, то поне приличен селски вид.
Въобще, започнете да изграждате обществени тоалетни. Това също е достойно дело. Казвам го като избирател.
Не е срамно на човек да му се присере, срамно е да няма къде да пусне лайното, г-жо Кмет.

Не че й светя на женицата, Господ здраве да й дава, но г-жата Фандъкова явно е над физиологичните нужди. Благословена е тази жена - нито я е хващала диарията в неподходящ момент, нито знае какво означава пълен до пръсване мехур с урина.
Обаче, госпожо, останалите хора не сме като вас. Физиологичните нужди ни спохождат на най-неочаквани места из столичния град. И когато последний напън вече е настал, загряваме, че няма нито един свестен градски нужник, в който да облекчим своето тленно тяло.
Направете, госпожо Кмет, една разходка из поверената Ви от нас избирателите столица, и сама ще се убедите, че градските тоалетни приличат по-скоро на помещения след бомбандировка, а миризмата около тях съвсем не е като полъх на лек сутрешен бриз.
Не е необходимо, уверявам Ви, да ходите из крайните квартали. Там бездруго обществени тоалетни няма. Че за какво са им на хората - имат си кенефи вкъщи, пък могат да се облекчават и на теферич. Ама в центъра (визирам градинката зад Народната библиотека) - поне там направете някакво усилие да придадете на нужника ако не европейски, то поне приличен селски вид.
Въобще, започнете да изграждате обществени тоалетни. Това също е достойно дело. Казвам го като избирател.
Не е срамно на човек да му се присере, срамно е да няма къде да пусне лайното, г-жо Кмет.

Нали така - където и да идеш - едно отбиване до това най-интимно местенце ще ти разкрие набързо степента на цивилизованост на стопанина! ...

Така и в РПЦ - Враца вчера бях приятно удивена да констатирам, че има ъгълчета в България, които здраво работят - за да бъдат бели хора.
Не е въпросът само в парите - средства вероятно на всички РП центрове се отпускат еднакво. Но хъсът си личи във всичко - и в най-новите компютри и монитори, и с вкус подбраната зеленина, и ... в старателно поддържаната  хигиена във всяко помещение. Какво по-хубаво от блестящ фаянс в банята и ухаещ сапун! Ех, остава някога и тоалетна хартия да видим на обществените места - друго не искам в този живот! ... :-)

Извън тази уж дребна тема - обучението по ХотПот във Враца мина по традиция много полезно и вълнуващо за мен, надявам се и за участниците. Поне по греещите погледи на тръгване и топлите думичики на раздяла с прекрасните учители филолози - имаше даже и от Козлодуй! - мога да си позволя да си го мисля.  Никога не е късно да научиш нещо ново - накрая една колежка - по френски, естествено - показа с много френски маниер как да си запишем върху непълното СД още и още инфо... ;-)

Влъхвите този път бяха две - домакинята Пчеличката Мая - координаторът на РПЦ, дежурна на много курсове в неделя и постоянно на разположение за всеки проблем
и
РОсенка - с ударено О - учител-методист русист от Враца, първопричината да се свържем изобщо - търсила си в интернет нещо повече за програмката ХотПот и попаднала на блога ми с разни преживелици по темата. Спретнала се и за един месец събрала необходимия брой, при това грамотни компютърно колеги - и ето ни вече обучени, че и с перспективи за още нови срещи!

Мрежата обучени създатели но новите учебни помагала се разраства - вече има точно 100 български учители със сертификати и - лично гарантирам - всеки изработил самостоятелно поне по пет "картофа". Това си е армия! За да бием невежеството!

Доскоро в Пловдив и Русе!
:-)