Спомняте ли си „Мъже в черно”? Когато Уил Смит попита Томи Лий Джоунс защо не обяснят на хората, че на Земята има и други интелигентни същества, последният отговаря: „Човекът е състрадателен и склонен към разбиране. Хората са банда паникьори.” Това е един от любимите ми цитати. Напоследък се замислих как човек би могъл да всее паника сред населението. Изхождайки от практиката и някои лични съображения, стигнах до следните стъпки.
1. Изберете подходящия момент. Може да не е конкретно свързан с избрания повод за паника, достатъчно е хората да са изплашени. Тогава стават най-податливи на внушения от всякакъв вид. Ако стане силно земетресение, те автоматично ще приемат всякаква идея (мажоритарен вот, например) като спасение от страховете си.
2. Не правете директно изявление („Извънземните идват да ни изядат!”). Бъдете колкото се може по-мътни в изказа си („Приближава се непознат обект, който явно може да прави маневри по собствена воля. Навярно става въпрос за метеорит. От вътрешността му се чува къркорене на стомаси.”). Хората винаги вярват на нещо, което са прозрели сами. Номерът е да ги накарате сами да направят съответния извод, а не да им го давате наготово. Ние инстинктивно се съпротивляваме на външни внушения и приемаме за верни собствените си заключения, колкото и глупави и нелогични да са.
3. Дистанцирайте се от думите си. Не казвайте „чух”, „прочетох” или „разбрах”. Слушателите ви автоматично ще застанат на обратната позиция („Кой си пък ти? Откъде се коптиса такъв авторитет по въпроса?”). Кажете „хората приказват”, „говори се”, „един познат разправя” и т.н. Следвайки правилото, че слушателите ви подсъзнателно ще ви противоречат, отречете информацията. „Казват, че извънземните идват да ни изядат. По-голяма глупост не бях чувал!”
4. Не давайте изчерпателна информация, а само откъслечни факти, всеки верен сам по себе си. Оставете слушателите ви сами да допълнят чутото. Ще се учудите на способнобността на човешкия мозък да нагажда несвързани факти в привидно безупречна нишка от разсъждения. Ако два несвързани факта бъдат поднесени един след друг, съзнанието ни се опитва да ги свърже в причинно-следствена връзка. Пример – твърдението, че експлозията в Челопечене е предизвикала земетресение.
5. След като подхвърлите първоначалната информация, не правете никакви по-нататъшни изявления. Оставете хората в състояние на несигурност. Така те сами ще допълнят липсващите елементи. Освен това колкото по-малко говорите, толкова по-малък е рискът да изтървете някоя глупост.
6. Опитайте се да успокоите слушателите си, привеждайки разумни доводи срещу информацията. Веднага ще ви приведат два пъти повече и два пъти по-разумни доводи в подкрепа на паникьосващото твърдение. Хубавото е, че ако някой прозре що за безсмислица е пусната като информация и се опита да я изобличи, ще постигне само обратния ефект.
7. Не отговаряйте на въпроси. Създайте впечатлението, че някой ви е забранил да говорите.
8. Използвайте „група-детонатор”. Пуснете информацията в кръг от хора, които лесно ще повярват без да имат достъп до фактите. Така те сами ще започнат да убеждават останалите. Група от хора винаги е по-убедителна от един-единствен човек. По възможност пуснете информацията анонимно, след което застанете срещу групата-детонатор. В примера с извънземните – Интернет форум на почитателите на Стар Трек е много по-добро място от катедрата по астрономия на БАН.
9. Давайте откъслечни противоречиви информации. Колкото по-объркани са хората, толкова по-лесно се поддават на внушение.
П.П. Това че съм го използвал като пример за предизвикване на безсмислена тревога не означава, че извънземните не идват за да ни изядат!
Comments6
Не можа да ме паникьосаш, но довечера определено ще имам мускулна треска от смях.
Шогун, за съжаление и за разлика от реките, информационният поток, колкото по бърз и пълноводен става, толкова е по-плитък. Банките са в най-неблагоприятно положение от което, защото бързо распространяващия се и усилващ се слух им нанася за 72-168 часа съвсем реални поражения