Мисля, че разбирам за какво говориш. На мен ми остават 3 дни .... само 3. Не мога да спя добре от около седмица и съм изтъкан от съмнения и въпроси, които възникват в главата ми без моето желание. Да не говорим за колко хиляди други неща мисля и имам чувството, че малката ми главица ще се пръсне . Страхът винаги го има там, където нещо се постига с много мъки и усилия .... спомням си, преди време, когато влизах в езиковата, въобще не ми дремеше, че другите залягат над уроците и се готвят за изпити .... ритах долу пред блока топка с другите кратунчовци ..... но бях уверен, че ще вляза, и така и стана. След това, когато дойдоха изпитите за Свищов - същата история. Всички изпаднали в една паника, такава малко смешна и повече суетна, а аз зяпам гаргите в парка и ме мързи .... ама ме мързи ..... какво ти учене .... то ще стане, каквото трябва да стане. И не ме беше страх ..... виж това беше грешка. А сега ..... сега е различно, не мога да определя. Човърка ме, гъделичка ме, натиска ме, боде ме .... страшно е ..... може би, защото сега за мен това е много, много важно .... както се казва - последния шанс! Дори БГлог не ме успокоява толкова, колкото бих искал .... но съм благодарен , че го има и че вие сте тук. Така, че не си сама .... 1500 блогера има вече все пак .... , а още повече - сигурен съм, че си се подготвила повече от перфектно, което ще рече, че ще се справиш ... поне аз мисля така. А това, че те е страх е хубаво, защото означава, че ти пука ... радвам се, че и мен ме е страх. Ще се страхуваме заедно .... ако позволиш. Пожелавам ти успех! Надявам се мислено и ти да ми го пожелаваш! Дерзай!

ПП: А за зъболекаря, какво да ти кажа .... не ги долюбвам особенно много! Мисля, че са едно необходимо зло! Good luck!

Стискам ти палци! И аз днеска чакам един резултат и ще се побъркам. Всичко познати ме имат за най-спокойния човек! Никога не са ме тресли такива нерви. Шибания живот е едно голямо чакане.

.

Хехе, случайно да не кандидатстваш медицина? Щото заради изпита ще ни затворят гардероба в хирургията и сега ще се чудим къде да се преобличаме:) Иначе ако това е изпита- успех, повярвай знам какво ти е:)

УСПЕХ МИЛИЧКА!!!!!!!!
Пожелавам ти да си спокойна, сигурна на изпита, защото си умна и упорита! А, това рано или късно се възмездява. Разбира се, ние ще стискаме палци за  успешното ти представяне в понеделник!

казват, че парашутистите били луди - че кой нормален ще скочи от напълно изправен самолет? Обаче ... ;) Пробвай се с бънджито. Навий се преди това ако трябва. И когато застанеш на ръба, не мисли за 40те метра. Мисли за полет. За птица. За безтегловност. За надбягване със слънцето. И докато страха и инстинкта за самосъхранение се борят с наложеното спокойствие, скочи и изненадяй всички накуп. Струва си ;)

Не съм скачала с бънджи. Не ми харесва идеята да летя надолу с главата. Ако ме вържат като пиронче, може :)

Пускала съм се с рапел 2 пъти. Първият път беше на Цигов чарк от една скала около 30 метра, а след това - от Боянския водопад. Приятно е и не е опасно. Не гледаш надолу. Мислиш си за удоволствието.

Какво стана все пак? Скочи ли вече?

Ами не съм.  Мислех си толкова много за това че вече ми се отщя.

Красотата в бънджито е именно в това да преодолееш момента на страх и да скочиш...сама. Преодолееш ли точно тзи момент те чака истински екстаз и желанието да го направиш отново. Дава ти за няколко мига такова чуство за свобода и радост каквото много малко неща са способни да направят. Аз скочих тази събота и все още ме държи въодушевлението...другата събота отново :) Тук има информация за скоковете тази година. Организират се скокове също от Витиня и Клисура. Аз лично си мечтая за Витиня тъй като там моста е два пъти по-висок от Аспаруховия. http://www.bungy.bg/

Между другото таман 3 месеца след тая случка скочих. Уж на шега, но пък ми хареса чувството.