Преди известно време ми изпратиха две статии посветени на англо-американската световна политика и връзката и с нефта.

Едва днес успях да ги довърша и ми се искаше да ги споделя с всеки, който е заинтересован. Предупреждавам, че са доста дълги, но пък си заслужават, тъй като дават много информация относно събития, които от тук трудно могат да бъдат следени.
Адресите, на които можете да намерите статията част 1 и част 2. (има и 3 ама не съм я прочела още)
Не бих се наела да преразказвам статиите или да ги коментирам.
Основно се обсъжда как англо-американските нефтени интереси са слагали и сваляли правителства в Арабския свят, как са подпалвали войни и после са се възползвали от тях. И така нататък, доста е интересно-двете части обхващат от 19век и Османската Империя, до Персия(тогава), Афганистан, Ирак и Иран.

Това което изключитлено ме впечатли е до каква степен биват манипулрани вярванията и убежденията на хората. И после как да не повярваш, че целият свят е илюзия. Всичко може да има безкрайно ясен смисъл за индивида и съвсем друг за историята. И трябва да се примирим с това.

Аз съм идеалистка все още и ми е много мъчно като чета такива писания, показващи до каква степен световните събития са били манипулирани от шепа хора с огромни интереси. Макар, че откровено, не мисля, че целта е империята, по-скоро контролът и покъртителни суми, които разните нефтени гиганти получават от всяка война и от всяка нова простотия.
Това което ме потресе още в 9/11 по Рихтер (и още един филм за генетичното модифициране май беше) е гладкият начин, по който хора прелитат от бордовете на компаниите-гиганти към президентските администрации и обратно. Почти изглежда все едно няма разлика между правителство и корпорация.

Искам да ви попитам-тези които са чели тези статии или подобни- съществува ли изобщо свобода или съществуваме само, за да бъдем марионетки на такива "фигури". И тези фигури свободни ли са или са подчинени на огромната структура наречена корпорация, за която посоката на парите е само една. И те ли управляват въпросните компании или компаниите съществуват сами за себе си, просто различните индивиди ги обслужват.
Аз все още смятам, че човек е това, което е и няма власт, която може да го промени. В смисъл, всички сме толкова свободни колкото си позволим. Но не е ли изключително тъжно, че когато се борим за идеалите си, за мечтите си, се оказва, че всъщност се борим за нечии други мечти, които нямат нищо общо с нашите, но чиито цели обслужваме.
Интересно докато пиша това пуснаха Зомби на Крембърис. Което пасва добре с последната част от текста, която прочетох, в която се разказваше за бивша служба за борба с ИРА, която инфилтрирала двойни агенти в ИРА сега работела в Ирак. И когато хванали двама британци застреляли иракски полицаи, британската армия срутила стена на затвора (инцидентно, с танк) и спасила войниците си. Които по незнайна причина стреляли по полицай.
Мдам. Няма да преразказвам. Ако някой знае нещо, казвайте.