Не знам защо, но напоследък все се присещам за годините, когато бях млада - примерно как бях внесла в къще еееееееей такива снежни топки и ги бях оцветявала с водни боички, а после си ги бях наредила на ламарината под печката (за да не намокрят пода, видиш ли); как със сестра ми се състезавахме коя първа ще види първия сняг; как не знаехме псувни, пък и не искахме да ползваме грозни думи и затова часове наред измисляхме разни обидни изразчета с буквата П (примерно "пъпчив полски плъх"); сещам се как правехме големи тиквеници и трябваше да помагат всички жени в семейството и как баба обясняваше, че дърпаната баница задължително трябва да има дупки...

Още помня как ставаше, но нови простотии не искат да ми хрумнат! Помня и че се смеех на Пипи, която не искаше да порасне... Сега я разбирам. Но е малко късно за граховите хапчета. Но пък може да си посадя бобче и то да порасне до небето и д асе кача горе и да си намеля отговора или да бъда изядена! Може, а мога ли?..