Цинизмът на управляващите не спира да ме учудва. Лошото е, че този цинизъм си има причина. Наблюдавам процеса отстрани, симпатизирам на учителите и постоянно се вълнувам от случващото се. Чета новини, споделям с приятели и познати. И какво се оказва, пред голяма част от хората, които имат деца сякаш се удрям в каменна стена. Започват някакви реплики от сорта на "В началото ги разбирах, ама вече не", "Мързелуват, време е да се приберат" и т.н. Тогава аз почвам да говоря за ниското заплащане, за това, че с тези пари не биха възпитали добре техните деца, които сега видиш ли били на улицата. Задавам въпроси, които да ги накарат да се замислят, но уви, те си знаят своето. Един от въпросите ми беше "Би ли бил доволен детето ти да бъде възпитавано от човек, който се чувства смачкан, на работното си място е нещастен, брои си стотинките и е разкъсан от мисли за това как да осигури на своето дете същото, което повечето други деца в клас имат?". Отговорите са различни, но всички показват, че родителите нямат желание да чуят гласа на учителите, повечето гледат от гледната точка на себе си и не се поставят на мястото на учителите.
За съжаление, всичко това се дължи поне според мен на две неща:
1. Обществото ни се озлоби. И как да не се озлоби, след като една голяма част от това общество не може да се откъсне от темата за оцеляването. А изкуството и другите красиви неща на света са реализирани именно когато човек се е откъснал от мисълта за насъщния и му е останало време да мисли и за нещо друго.
2. Това е политика и то напълно съзнателно прокарвана от управляващите. Старата римска максима си има своята стойност и нашите управляващи няма да са луди, че да се откажат от нея. Такъв озлобен народ лесно може да бъде разделен. Медийни механизми за това колкото щеш.

Няма друг начин, по който да си обясня упоритостта на правителството, пък дори и преди избори!
Замислих се над всичко това още в началото на стачката. Днес ми кипна, защото станах свидетел на поредната медийна манипулация, този път идваща от парцалът "Стандарт", който е поместил материал под заглавие "Върви, народе възмутени!". В първият момент си помислих, че това е материал, който е в защита на учителските протести и дори от заглавието лъха на позиция, защитаваща зараждащото се гражданско общество у нас. И каква бе изненадата ми да прочета следното.... Уф, гнус ме е да го пусна тук, затова ще сложа само линк към него. Ето тук.
В този така "отчаян" и "сърцераздирателен" апел, композиторът Любомир Денев, който дори не съм чувал като име, твърди, че законното отстояване на граждански права е лош пример за децата. Прави и паралел с годините, когато тук върлуваше комунизма и стачките бяха забранени. Такава злоба струи от въпросния човек, че просто дори не желая да го коментирам. Но ето, в ход е манипулацията на хората. Всички лостове се използват.