Според мен не във всичко има достатъчно смисъл... Не винаги е и нужно разбира се.. Но това донякъде оправдава и поддържането от моя страна на това, че има смисъл в отричането на смисъла на някои неща...
Следвайки логиката на твоите мисли  - обичам софийския сняг! :о) Обичам огромните парцали, които изглеждат черни вечер на фона на уличните лампи, обичам да виждам хотел Родина замъглен в снежни вихърчета, обичам блещукащите скрежчета по земята и скърцането под обувките ми, обичам да изведа сутрин кучето преди някой въобще да е минавал по улицата и да правим нови стъпчици, обичам звука от кацането на снежинките, миниатюрните локвички, които оставят по ръцете ми и перфектните бели форми, които се закачат по косата и палтото ми :о)

Много хубаво си го написала Щепси! :) Лъха на романтика отвсякъде! Точно поради това обичам и аз снега :)

Ето, виждате ли защо пиша простотии? За да може после хубави коментари да ги засенчат! ;) Има смисъл и в простотиите...

:)

Ако не го беше написала,нямаше да има хубави коментари,така  че ти си първопричината за нещо хубаво,без да броим теб  ;-)))))

Такаааааа: първопричината реши да добави нещо към вашата зимнна картинка:
обичам да изгася лампата  да се сгуша по пижама пред камината с чаша мляко с какао в ръка... Обичам да честитя на сестра си първия сняг (обикновено е валял през нощта и тя ме изпреварва, но тази година за втори път сме разделени и я изпреварих)... обичам да нося шантави шапки... обичам да гледам децата с техните шейни и зачервени бузки... обичам слънцето да изгрява, докато съм в класната стая... обичам да стоплям прозореца с дъха си... обичам остъклената тераса, пълна със саксии... обичам аромата на собствените си сладки... обичам да пия бразилски шоколад с Яна...
абе обичам си зимата! Не е като есен, но си я бива, нали! И в нея има янкакъв смисъл все пак, нали?! ;)