През изминалите 20 години БСП излъчи трима министър- председатели на България – Андрей Луканов (1990 г.), Жан Виденов (1994- 1997 г.) и Сергей Станишев (2005- 2009 г.). Силно бе влиянието на БСП върху правителствата на Л. Беров (1992- 1994 г.) и на С. Сакскобургготски (2001- 2005 г.). Може да се каже, че от 20 години преход, БСП е контролирала пряко управлението на държавата 10 години и още 5 е упражнявала много силно влияние.
               Резултатът от българският преход особено в сферата на икономиката е печален. Ние изостанахме от всички други бивши социалистически страни и в момента произвеждаме на човек от населението 2-3 пъти по- малко от тях. Страната ни остана най- бедната в Европа. Заплатите и пенсиите са най –ниските от всички европейски страни. Поради груби политически грешки бяха унищожени над 2/3 от икономиката. Разграбени бяха най- добрите земи и гори на България. Допусната бе огромна по своите мащаби корупция.
               За съжаление на хората със социално мислене в България, основен виновник за този исторически провал е Българската социалистическа партия. Ние не омаловажаваме провалите  и грешките на други управляващи партии като СДС и НДСВ, но фактите говорят, че най- големите кризи в България са предизвикани именно от БСП.

 Няма по –силно доказателство за историческия провал на БСП от трите национални кризи предизвикани от правителствата ръководени от БСП.

През 1990 г. след продължителни демонстрации падна от власт и подаде оставка второто правителство на А. Луканов, съставено изцяло от представители на БСП. Настъпи продуктова криза. Премина се към купонна система. Опашките за горива и храни станаха ежедневие. За тази криза обвиняват лично А. Луканов и неговото обкръжение. Това обаче не е цялата истина. По- важното е, че консервативните сили в БСП не одобриха и не подкрепиха през септември и октомври 1990 г. предложените от своя премиер реформи за либерализация на цените и ускорена приватизация. В резултат- обща икономическа криза, липса на продукти, купонна система, срив на икономиката.

През февруари 1997 г. след няколкогодишно управление и отново след масови протести падна от власт правителството на БСП ръководено от Жан Виденов. Това правителство допусна:

-          най- голямата хиперинфлация на българския лев за целия ХХ в.;

-          срив на банковата система и верижни фалити на банки и фирми;

-          масово обедняване на населението;

-          обезценяване на основни фондове в цялата страна

През 2008 г., при управлението на правителството на С. Станишев и формираната „Тройна коалиция” Европейската комисия спря фондовете за България поради „корупция по висшите етажи на властта” и „злоупотреба  с европейски средства” – безпрецедентна мярка за страна- член на Европейския съюз. Последните разкрития доказват, че през периода 2005- 2009 г. страната наистина е станала обект на мащабни разхищения и кражби от страна на БСП и правителството на Тройната коалиция. Към това следва да добавим и неадекватната реакция на правителството по повод на глобалната икономическа криза. В Доклада на МВФ от 2009 г. се посочва че „правителството на С. Станишев не е дооценило силата и мащаба на икономическата криза”. Обратно на действията на всички други правителства, кабинетът на С. Станишев започна през 2007- 2008 г. масово разхищение на средства:

- за неефективни проекти, или такива с много продължителен срок на възвръщаемост;

- за необезпечени от бюджета инвестиции за около 2,5 млрд. лева;

В разрез с прогнозите на всички световни институции правителството на БСП прие за 2009 г. бюджет с прираст на Брутния вътрешен продукт от 4,7 на сто. Тази погрешна политика не беше следствие само на некадърност, а по скоро на измама. В края на 2009 г. се разбра, че брутният вътрешен продукт е намалял с над 5 на сто. Така приетият фалшив бюджет, обаче позволи на бившето правителство да харчи безконтролно бюджетни пари, които така и не бяха покрити от данъчните приходи.

Общият политически извод е очевиден:

При всички свои управления през последните 20 години, БСП е водела страната към кризи, причинила е на народа колосални загуби. Да се обяснява това с грешки на отделни ръководители, да се омаловажават тези грешки, да се оправдават с външни фактори и заговори е цинично и безотговорно. БСП трябва да понесе отговорността за тези провали.

След относително краткия си живот, в който съм имал възможност да срещна доста успели хора, както и да прочета историята на много такива, ето какво открих като общо между всички тях:

1. Имат мечти и не са удовлетворени просто да преживяват нормално и спокойно. Имат стремежи да постигнат нещо стойностно с живота си. Това ги е амбицирало да търсят нещо повече.
   
   
2. Превръщат мечтата сив цел и разработватстратегия за постигането й. Повечето хора остават само на ниво мечти. Малцина успяват да материализират мечтите си в цели и стратегии.
   
   
3. Постоянство – там където почти всички се отказват, те продължават. Това е качество, което все повече липсва в обществото ни.
   
   
4. Там където другите казват, че дадено нещо не може да се случи, те измислят начин да го направят. Това са хора, които се осмеляват да поемат риска на новаторското мислене. Те отказват да живеят според стереотипните мисловни модели, които обществото ни е приело безрезервно.
   
   
5. Провалът не ги спира, а ги образова и мотивира. Доналд Тръмп на два пъти губи състоянието си и след това спечелва още повече. Питър Даниелс започва 3 бизнеса и се проваля, преди да започне за 4 път и да стане един от най-богатите австралийци. Когато го запитали защо чак 4-тия път е успял, той отговорил: „Защото 4-тия път вече не бях глупав.”
   
   
6. Постоянно инвестират в самообразованието и себеусъвършенстването си. Те са хора, които не спират да учат, да четат, да се зареждат с информация. Информираността е едно от най-силните им оръжия. Те са осъзнали, че информацията е едно от най-скъпите „притежания” на земята.
   
   
7. Остават верни на ценностите си, дори когато е неудобно. Те разбират, че тяхната самоличност е ключът към успеха. Ако се „продадат”, дори и банковата им сметка да нарасне към момента, в дългосрочен план се обричат на загуба. Да останеш верен на ценностите си е дългосрочна, печеливша инвестиция.
   
   
8. Умеят да управляват ресурси – време, хора, финанси и т.н.