Днес ми е едно хубаво, слънчево, странно приповдигнато настроението. Отдавам го на пролетта или на новото ми бълбукащо чувство, от което не мога да заспя. Възможно ли е да съм влюбена? Ами нищо не се губи в природата само се видоизменя. От къде се взе този мъж в живото ми, стана толкова бързо, не разбрах какво се случва. Нещата с него се развиха отзад-напред. Първо в леглото и после всичко останало. Запознах ме се в пианобар. Привлече ме усмивката му и очите му едни такива светеши, весели, загадъчни. Бързо намерихме опорна точка на разговора, а сутринта не ни стигна да се разделим. Прекарахме два дена в леглото- и кой от къде дошъл. Имаше обещания, лигавене, но аз не вярвах в тях. За мен си беше една авантюрка и хубаво прекарано време. Обади ми се на другия ден, видяхме се и отново... Всичко завърши с невероятен секс. Запозна ме с родителите си, брат си, държи се много романтично, иска да се приместя при него, а аз не мога да се реша. В началото това ме забавляваше, но той е хубав мъж, приятен, образован, дадох си сметка, че не мога да го размотавам вечно. И въпреки, че изгарях от желание да съм с него- му отказах. Ей, така на пук на мен самата, че мога да се влюбя толкова бързо.
Но се улавям, че всяка втора минута мисля за него. Ако не чуя гласа му не мога да заспя, побърквам се.
Наистина съм влюбена. 
Снощи ми подари нещо специално и ме разнежи до сълзи. Вече знам, че може би точно него съм чакала толкова време и че съм готова да обичам отново.