На работа има нова колежка -- Любов. Името й приляга. Родителите й едва ли са се надявали, че като порасне ще е толкова добро въплъщение на идеята, която изразява. Но, да не се отплесвам. Въпреки че като влезне сутрин с пощата не мога да мисля за друго следващите десет минути.
Започнахме да си пишем имейли. Впечатли ме с коректния си език. Спазваше си правилата, разбираше шегите ми и пускаше свои. Не минаваше ден без да си пишем. Поканих я на обяд. Тя се съгласи. Говорихме си съвсем свободно, смеехме се и долових онзи особен поглед, който те кара за си тананикаш цял следобед. Бях щастлив. На именния й ден й подарих цвете. Целунахме се. По бузите. Два дена по-късно във входящата ми кутия пристигна имейл със съдържание "All my love for you!". Сърцето ми затуптя. Миговете докато отворя самото писмо ми се сториха цяла вечност. То съдържаше презентация от тези, който със сигурност сте разглеждали, с красиви картинки и послания от сорта ако си в лош момент от живота можеш да разчиташ на приятел. Но заглавието! То съдържа LOVE! Има и удивителна! И въобще, какво означава?
All my love for you! -- [С] цялата ми любов към теб (а не само част от нея);
All my love for you! -- [С] цялата ми любов към теб (а не просто приятелство, както пише в презентацията);
All my love for you! -- [С] цялата ми любов към теб (а не омраза);
All my love for you! -- [С] цялата ми любов към теб (а не към някой друг);
! = наистина
След еуфорията, мъдростта от годините започна да се проявява и ми казва "чакай малко, нали тя живееше с приятеля си. Защо ще го споменава на обяда, ако не иска да знам за него. Не съм повдигал сам въпроса. Хмм. Но пък, може междувременно нещо да се е променило". Човек понякога е оптимист. Отговорих й малко въздържано, хем да съм от сигурната страна, хем все пак да й покажа, че чувстам към нея нещо. Казах й: "И аз изпитвам същото". Но не можах да спя от догатки какво точно е имала предвид. Не можех да се закълна, че ме обича. Но заглавието!?! Може да го е препратила. Най-вероятно. Но защо ще остави заглавието? Може да не му е обърнала внимание. Но пък няма FW или нещо подобно. Явно го е модифицирала. А е оставила останалото изричение. Че и с удивителната.
На сутринта реших да я питам директно. Все пак истината, макар и възможно болезнена, е по-добре от неизвестността.
"О, това е просто заглавие. Не го махнах, защото си върви към презентацията."
Ужас. Изложих се. "Не е срамно да обичаш", убеждавах се. "Но пък на работното място?!?" "И тя си има гадже." " И живеят заедно." " Но пък я харесвам." "Къде е границата между настоятелността и тормоза?"
Какво да правя?
Comments12
Мога само да задам въпроси, а отговорите да ги откриеш сам и сам откривайки ги да продължиш напред уверен, че решението е твое.
- Какво си готов да рискуваш за нея?
- Ако ти е говорила за него, как си почувствал това? Ако е нещастна в любовта си, тогава може би е дошъл твоя момент?
Аз мога да кажа само, че ако се влюбя, то забравям всичко важно и рискувам, дори да си загубя след това работата. Но мъдро, опитай се да анализираш поведението и. Опитай се да си отговориш какво точно ти желаеш, докъде би стигнал, би ли рискувал отново, би ли бил търпелив, но пак мъдро и с граници, че да не се превърнеш в най-доброто приятелче.
Въпросите са риторични. Но ти желая успех! И се надявам някой ден да каниш на сватба :)
Според мен мадамата иска да се чувства харесвана и желана и ти поради една или друга причина, си влязъл в ролята на моментна жертва...
Т.е. сигурно те харесва доста и й е приятно да сте заедно, но тия мадами, които си живеят с приятелите, обикновено не ги зарязват току така заради първия свободен и готин тип, който срещнат...
Успех!
Бъди до нея. И чакай своя момент. За много жени от приятелството до първата целувка има съвсем мъничка крачка. След това вече започват колебанията, които са трудно предвидими...
Имаш своя шанс. Само не бързай. И не мисли - а после какво ще стане? Това изобщо не е важно. Важна е тази среща, този момент, тази усмивка...
Радвай се, че ти се случват! Тя ще го усети.
И да ти кажа честно-аз пък бих се дистанцирала, няма защо да се измъчвам ако не мога да имам нещо/някой...
Както знаеш-разстоянието и времето лекуват всичко-изпитала съм го на гърба си, действа:)))
Иначе-успех в това, което мислиш да предприемеш или не предприемеш...Но не забравяй-животът си продължава!
Пък накрая на "Вяра, Надежда, Любов", може да се съберете и да празнувате заедно ;)
Решенията:
1. Да зарежа тая работа (с любовта на работа) (SunSearcher);
1.1. Да зарежа тая работа за друга (но каква е гаранцията, че няма да се появи някоя Афродита, например);
2. Да щурмувам (Teri);
3. Да задъжа топката (valena);
4. Да се преориентирам към друга (gargichka);
4.1.Да се преориентирам към други (Веселин);
Не ми се иска всичко да свърши така. Медицинското решение с отпускащото средство подейства, но днес мисли за нея пак пробиват. Ако продължа с "лекарството" ще премина в друга употреба.
Тери, наистина си мислех за сватба. Ако в крайна сметка тя се съгласи, трябва да дойдеш (с твоята любов).
Съветът на Валена ми харесва най-много! Не знам как е успяла да улови, че се чувствам точно така. Стана ми толкова приятно.
По отношение на Вяра... точно пък за Вяра! Знаете ли колко е грозна? Само се тъпче и като я питаш нещо -- "нали ти си на тая длъжност -- оправяй се", казва и избърсва трохите от баница от бюрото с ръка. После с ръкав:) Шегувам се! Не познавам Вяра. Но, gargichka, идеята ми не е да прасна нещо от работата. Влюбих си се естествено.
Веселин, някой беше казал, че на работа сме безполови. Тогава можем да си празнуваме заедно без да намесваме любовта и да караме ски заедно или да ходим на излети. За съжаление не навсякъде колективите са толкова задружни. Това прозвуча малко архаично, но и дава представа колко с архивни колеги трябва да общувам по цял ден.
Не ми се иска да спирам да си общувам с Л. Може пък наистина да е била заета последните дни и другата седмица да откликне отново?
но бъди готов и за другия вариант-просто да се е дистанцирала, за да не ти дава пове4е напразни надежди...:-(
аз такова...не 4е съм 4ерногледа ама многоъгълниците в love отно6енията...никога не завър6ват хепи за вси4ки у4астници...
и пак да се повторя-успех все пак!!!:)))
http://www.bglog.net/BGLog/12624
Поздрави!!! И good luck!!! :)
Ако постоянстваш в ухажването си, най-общо има три варианта:
- най-накрая ще спечелиш дамата на сърцето си, която - виждайки такъв решителен и роматичен мъж - ще зареже сегашния си партньор;
- момичето няма да бъде твое гадже, но може пък да станете много добри приятели и/или да започнете неангажираща (за нея) чисто сексуална връзка;
- ти да постоянстваш, девойката - която отначало много се кефи на подобно мъжко внимание - да започне да се дърпа, докато накрая не й писне съвсем и не те разкара окончателно (и вероятно грубо) от живота си.
Можеш или да спечелиш или да загубиш - ти решаваш дали да рискуваш.
Значи мисля си, че това с презентацията и заглавието е било напълно случайно. Всички сме получавали такива спамове по пощите и май си го изтълкувал както ти се е щяло. Мда, това че не е било препратено е странно, но в такива случаи човек по-добре да е скептичен. По-безопасно е.
А разговорът и всичко-ми то това пак нищо не значи, може просто да си и приятен.
За съвета на Валена- сещайки се за един мой приятел, който се опитваше да ми ги прави тия тактики-ми не ми е много положително отношението. Искам да кажа ако по някакъв начин я привличаш това поведение е много правилно и ефективно- ти ще си получиш секса в някакъв момент, а тя ако обича приятеля си ще изкара много тежък период ако такива историйки не са и навик.
Но ако не я привличаш, такива докосвания са изключително неприятни. Повярвай ми. Някой може да ти е изключитлено приятен като човек, но да те пипа-бррр. Още повече да те пипа уж без да иска.
И за да дам и аз един съвет (освен следвай сърцето си, но без да създаваш повод да те съдят за сексуален тормоз) просто бъди себе си. Ако флиртуваш умерено и тя те харесва само ще нажежиш обстановката и накрая тя сама ще те потърси. Ако не те харе
сва, всичко ще остане в рамките на нормалното и никой няма да остане с лоши спомени.