* * * 

Сега се решава съдбата на селото
и пият селяци от глинени стомни.
До вчера
кипеше живот по полетo,
а днес все едно,
че е паднала бомба.
Реколтата слаба. Градушки и бури
обрулиха
златните класове зърно.
Във избите с вино стоят празни бурета,
а утре онези
едва ще осъмнат...
Сега се решава съдбата на селото.
Във онзи ескиз,
нарисуван набързо.
Едва си отместих очите от него,
но остана във мен
и не ще да си тръгне...

* * *

Под сгушените покриви
на сгради,
накацани от пъстри птици
рисува пламналата
есен
черти на влюбени
и романтици.
Докосва капките
със нежни устни
и ги разлива по листата.
Това е поривът на вятъра,
при който
тревите се целуват във съня си.
Със полъха
на лек парфюм от кестен
и житни класове, размесили боите
измисля дъжд
със аромат на праскови
и го търкулва
по косите ти...