Маршрутът на студентите: "Авеню" - "Ориент 33" - "Джим Бийм" - "Тантра" (или стайно парти - Строежа)

"Абе, не го оставяйте тук, тва да не ви е някъв боклук", крещи нисък и набит мъж с пачка пари в ръцете. Докато той събира по 4 лв. (да, и от дамите) за вход, охраната на "Тантра" разбутва насъбралата се на входа тълпа, изхвърляйки с мощен вик "Пази сеее", само на метър от вратата пиян до безсъзнание младеж. След минута студеният цимент вече го е свестил, а той, олюлявайки се, поема в неизвестна и за него посока. В рамките на тази минута се случват няколко неща, които могат да се видят редовно в почти всички заведения в Студентски град - голяма тълпа пред входа, арогантно и собственическо отношение на охраната, студенти в несвяст...

Темата за нощния живот спокойно може да бъде разделена само на две части - Студентски град и всичко останало. Въобще, ако има разлика между нощен и клубен живот, в Студентски град тя е най-осезаема. Тъй като тук голяма част от нощния живот изобщо не се случва в клубовете, които въпреки това са пълни, но при цени като в центъра на града много студенти предпочитат да останат на стайното парти (където сами си избират и музиката), отколкото да плащат за вход, а после и за скъп алкохол. Въпреки че 2 февруари е от подходящите дати за обиколка из нощен Студентски град - сякаш случайно всички бармани закачливо са облечени като жени, а всички сервитьорки - като мъже.

А ако някой е попаднал за пръв път в периметъра, затворен между "Авеню", "Тантра", "Файър", "Плаза", "Ориент 33" и "Джим Бийм", спокойно може да реши, че това е центърът или поне че центърът е затворен, а това е единствената му алтернатива. И няма да е далеч от истината, защото след полунощ окръжността, заградена от тези заведения, е труднопроходима за пешеходци, камо ли за автомобили. На обширния площад се е образувала огромна жълто-черна маса, но не защото преминава агитката на Ботев (Пд), а заради многото таксита и преобладаващите лъскави черни коли на съвсем не студенти.

"С колегите ми излизаме в Студентски само през седмицата - петък и събота не се търпи от мутри и позьори", казва Галин, първокурсник. Това е и едно от предимствата на нощния живот в Студентски град в сравнение с други части на София - че го има седем дни в седмицата и че всеки може да намери своето място. Въпреки че най-лесно намират своето място феновете на чалгата и поп-фолка, които, изглежда, са най-много, ако съдим по броя на заведенията с подобна ориентация. Нужна е само една обиколка из въпросните места, за да се забележи и нещо друго. По-малкият брат на чалгата - рапът, който така и не успя да намери себе си и да създаде своя собствена и трайна сцена, вече е под крилото на голямата си и опитна сестра, която баш по братски споделя с него аудиторията си. Последната пък няма нищо против това - просто едни и същи хора се радват както на жените с благозвучни псевдоними, така и на мъжете (добре де, тийнейджърите) с "гангстерски" такива.

Заведенията в студентския град са колкото разнообразни, толкова и преходни. На пръстите на едната ръка се броят тези, които са съществували със същото име и стил преди, да речем, три години. Едно от малкото изключения е "Строежа", който като алтернатива на всички останали клубове все още няма конкуренция в Студентски град.

Независимо от преходността на заведенията, има една постоянна мода. Модата на промоциите. Общо взето, плакатите по спирките в Студентски град предлагат две неща - бригада в САЩ и водка за 50 ст. Жалко е, че вместо да залагат на собствена визия и стил, повечето заведения разчитат на евтини търговски номера и на мита за бедния български студент, който до голяма степен изобщо не е мит. Всъщност именно някои от най-дълго просъществувалите клубове в Студентски град не прилагат тактиката за "бързото обиране на каймака", казано на маркетингов език. Тоест това са заведенията, в които привличат с друго, а не с евтина разредена водка, която така или иначе винаги е свършила.
 
  А какъв е вашият маршрут? Къде обичате да ходите? Не само в София, а и в други градове?  Хаос ли е нощният живот или подредно лудеене? Как е при вас?

     

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

На етикетчето на хляба пишеше 94 стотинки. Заклевам се, толкова пишеше. А перхидролената нацупена лелка на касата рече:

-Един и читринайс.

-Ама - викам - на етикета пишеше 94.

Голяма грешка - реших да споря. Моментално ми се вдигна скандал и ми се викна охраната, защото "правя проблеми". Накрая им дадох смрадливите 20 стотинки отгоре и си тръгнах. И след това горчиво се обвинявах, че се огънах пред наглостта на магазина-измамник.

Не ми е за 20те стотинки. Ама изобщо не ми е за тях. За балканския шмекерлък ми е. Като си написал на етикета толкова и толкова, аз съм го погледнал и съм решил да взема тая стока, значи с тебе сме се разбрали ти да ми дадеш ей това, а аз да ти дам ей-толкова пари. Така да се каже, сключили сме сделка. И в последния момент ти решаваш, че хлебчето всъщност ти е прекалено мило, за да ми го дадеш за толкова и ми искаш още малко. Еее, 20 стотинки, де, не е много! Сега за 20 стотинки ли си? И накрая аз излизам стиснат, че не ща да дам повече.

Мисля, безпредметно е да разказвам всички останали истории:
-когато не искаха да ми върнат парите за сирене с косъм
-когато ми чукнаха два пъти на сметката пържените картофи, защото първите бяха с муха и ги върнах
-когато като дам 5 лева за сметка 4,20 сервитьорката си заминава завинаги с рестото и така нататък и така нататък.

И, наистина, не ми е за парите. За балканската грубиянщина ми е. Сякаш тия, дето дават парите са длъжни на тия, дето ги вземат. Абе, мамка му, нали ние работим за тия пари, а не те, и нали ние трябва да решим дали да им ги дадем или не!? И поредното пре***ване на средния гражданин се разминава с критично пристисване на устата и обещание, че "повече тука няма да стъпя". Ако се вярва на теоретиците на свободния пазар, трябва лошото място с грубите служители и шемекерските номера да фалира, щото потребителите ще се насочат към другите места. Теоретиците на свободния пазар обаче никога не са се замисляли, че може просто другите места да са абсолютно същите.

А така наречените потребителски организации, дето никой за нищо не ги брои, се занимават най-вече с това веднъж в годината да съобщят, че на никому неизвестна сергия в никому неизвестен пазар са открили отровна китайска пижамка или токсично патенце за вана. Или пък да съобщят колко е поскъпнало всичко - дето и без това си го знаем. А тиранията на търговците гази ли, гази невинния потребител.

В края на този текст напълно логично е да попитате "Е, хубуу, ний ко да прайм?". Освен да помрънкаме по темата в приятелски кръг! Предлагам ви следното: да направим потребителски сайт с общодостъпно съдържание, на който да публикуваме - 1)имената и местоположението на магазини от по-големите градове на страната, където срещаме грубо отношение/прекомерно високи цени/некоректно обслужване. 2)цените на отделни продукти, разписани по магазини - къде е най-скъпо, къде е най-евтино.
Съдържанието на сайта ще го попълваме на принципа на Уикипедия.
Не ви предлагам партия, профсъюз, неправителствена организация или таен заговор - просто един информационен сайт и нищо повече.

Пишете какво мислите! Който иска да участва - добре дошъл!

Завърнах се. Временно. Отбивам се само, за да драсна няколко реда, които може да бъдат полезни на онези, които смятат да се отправят към китния Бургас, за да се поизпържат на плажа... или по работа, както се случи с мен. Не претендирам за изчерпателност и, както може би ще забележите (или поне онези от вас, които познават Бургас по-отблизо), "обектите"са предимно на walking distance от сградата на операта.
(Заведенията са подредени по реда, в който изникнаха в съзнанието ми и по никакъв друг критерий):

* "69" - на ъгъла на "Христо Ботев" и улицата над операта :)
+ прилично обедно меню, доста богато, много евтино. Извън обедното меню готвят ИЗКЛЮЧИТЕЛНО вкусно, но пада голямо чакане. Никога не е претъпкано и може да си чуеш приказката.
- намира се на тротоара на доста оживена улица, сервитьорките са муднички и не особено любезни, затварят абсурдно рано.

* пицария "Маската" - на ъгъла на "Александровска" и гореспоменатата малка уличка
+ прекрасни пици (доколкото това е възможно в България), промоции
- доста претъпкано, сервитьорките изпадат в ступор, когато видят повече от 4-ма души и посмъртно не могат да се справят. Затварят в 23.00

* "Бохем" - на "Александровска", една пресечка под "Маската"
+ хубави салати (без тези с риба тон), приятна атмосфера (ако има места), работи денонощно
- сервитьорките гледат на кръв, ако се появи по-голяма компания и никога не знаят какво има в дадено ястие. Има горен етаж, който е тих и абсолютно прекрасен, но работи само за групи над 20 души, или нещо от сорта, а сервитьорките в подобни случаи гледат като тези от "Маската"

* пицарии ""Red Fox" (до "Малибу")
+ готвят вкусно, но предимно салати и подобни.... мезета и сухоежбини, обслужването тази година е по-добро от миналата, когато не бяха чували за "Krombacher", макар че въпросната бира фигурираше в менюто
- цените са малко по-високи, действа се баааааавно

* "Малибу" (това всеки ще ви каже къде е)
+ голямо разнообразие от коктейли (алкохолни и безалкохолни), кремчета, мезенца, глезотийки, бързо обслужване, част от заведението работи денонощно
- много намусени сервитьорки (иначе обаче са много изпълнителни и експедитивни)

* "Старата котва" (или някаква там "... котва") - на края на "Богориди", преди Морската градина:
+ води се тузарско някакво и с това плюсовете се изчерпват
- мудно, претъпкано (нужни са резервации в по-кофти дните), "Узо"-то е мастика, бъркат поръчки, завишени цени. Категорично не ви го препоръчвам.

* "Старият капитан" (около пл. "Баба Ганка", Катедралната църква и концертната зала):
+ отлично се справят с компании 5-15 души, готвят вкусно, имат не твърде, но достатъчно богато меню, сервитьорките са мили, справят се (когато загреят), семеен бизнес, всичко е прясно. Цените са... да кажем, народни и малко над.
- забутано е, не става за тузарски демонстрации пред чужденци :), ако отидете в началото на работния ден (малко преди обед), на сервитьорката винаги й се спи и шанса да обърка нещо, е огромен. Узото е мастика (но то това няма смисъл да го казвам...), тоалетната е гадна...

* "Родевата къща" - пак някъде там
+ готвят МНОГО вкусно, Узото е узо :))), бързо обслужване (леко сервилен сервитьор, но се преживява), справят се прилично и с относително големи компании, чисто е, светло, приятно.
- хм... забутано място, ужасни правописни грешки в менюто, безумни преводи на ястията (но ако приемем, че сме отишли да ядем, а не да четем, няма проблем), музиката може да не допада на всички в компанията (италиански шлагери от 60-те, аз лично много ги обичам)

* ресторантът на хотел "Аква"
+ готвят вкусно, обслужването е бързо
- изглежда стерилно чисто, но има жътварки (които са си летящи хлебарки, откъдето и да ги погледнеш), ако седнете под/около климатика, ще ви изнесат като ледена скулптура (има 2 маси, които не са засегнати от него и номерът е да ги уцелите. Подсказвам - до вратата са).

* ресторантчето на крайбрежната алея след "BARCODE":
+ има прекрасно панирано сирене с мед и орехи, отлично приготвени морски дарове, обслужването е добро
- в пиковите часове е ужасно натоварено и музиката е оглушителна (особено вътре), няма тоалетна

* "Murphy's" (ж.к. "Лазур", зад бл. 75 (някъде зад Краставицата):
+ идеално за квартална кръчма, тъй като ако опознаете сервитьорките, вероятно няма да искате да им извиете вратовете.
- носят ти бирата с уискито, хляба и соса - след като си приключил с основното, бъркат поръчки и създават уникално комични ситуации ("- Извинете, какво представляват калмари "Мърфис"?"/ "Мииии... свинско с бекон.") и други подобни. Освен това е забутано и скъпо.

* билярда в сградата на Операта (до входа на Кукления театър). Е това си го оставих за десерт. Най-доброто.
+ току що смениха сукното на масите, освен това са цели 5, почти винаги има свободна, приятни сепарета, мноооого тънки питиета (така де, стига да можеш да си ги позволиш... аз там си пия веднъж годината "моето" уиски, заради което през другото време на близвам уиски ;) То пред него всичко друго бледнее) - огромно разнообразие на бърбън, скоч, други алкохолни и безалкохолни напитки, божествена музика (джаз, чил аут и т.н.т.), перфектно, ненатрапчиво обслужване. Работят до много късно.
- а сега де... климатикът е малко гаден (това го изсмуках от пръсти).

Лелеееее... колко нещо изписах. Дано съм била полезна поне на 1 човек, иначе трябва да се гръмна.