ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ В КОНЦЕПЦИЯТА НА МОМН В публичното пространство битува идеята, че държавата, представлявана от МОМН, трябва да ограничи тоталното администриране в образованието. Съществуват права и дейности, които не могат да се отнемат от държавата, но могат да се оптимизират. В т.5 от ІІІ част на концепцията за нов закон за училищното образование е разработена идеята за подобряване и разширяване броя на съществуващите държавни образователни изисквания във формата на „ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ” В концепцията няма обосновка на ролята, значението и функцията на ДОС, както и защо държавните образователни изисквания /ДОИ/ стават държавни образователни стандарти /ДОС/. Защо трябва да бъдат държани тези стандарти? Защо държавата е ангажирана с дипломата и защо дипломата е акт на държавата? Възможно ли е друга институция, а не държавата да създаде стандарти и те да имат законовата валидност? Например да ги създаде и утвърди институт по образованието към БАН, а тяхното изпълнение да бъда предоставено на министерството на образованието. Такъв институт, неправителствена организация или др.п. могат да ги изработят, но тяхното утвърждаване, т.к. узаконяване е право само на държавата. Защо? Държавата е организацията в обществото, която има публичната власт, дадено и е представителството на гражданите, в своята воля носи волята на гражданите. Държавата не само е принципал /собственик и организатор/ на училищата, не само финансира обучението /съобразно закона за бюджета на държавата/, не само е работодател на ръководителите на училищата, но е единственият институт, упълномощен от гражданите да определя-разпределя правата на отделните граждани. Затова правото на даден гражданин да упражнява дадена професия се дава от държавата. В нейната власт е включено и регулирането на правото на гражданите да получат диплома за средно образование, след доказване на определени качества, а наличието на тези качества се установява от държавата, чрез матурите. Представителството и правото да документират това право на гражданите е дадено от държавата на училищата за средно образование, т.е. да издават дипломите – от името на държавата. Издаването на дипломата е акт, който мотивира младия човек в процеса на неговото образоване, защото той е и важен за бъдещето му. Каква е спецификата на дипломата? Матурите са дейност на държавата, защото чрез матурите държавата установява подготовката на учениците, тяхната подготвеност да поемат правото което им дава дипломата. Държавата определя, че този човек може да осъществява дадени дейности и с дипломата му дава право да ги осъществява, предоставя му власт, пренася върху него част от своята власт, воля, т.е. дипломата „носи” в себе си това право на гражданина. Обучението на учениците се осъществява съобразно стандарти, които са държавни, защото в тези стандарти са включени минималните изисквания на държавата към процеса на обучение на човека, в резултат от който той ще получи правото на явяване на матура и получаване на диплома. Затова законът за образованието трябва да определи МИНИМАЛНИТЕ изисквания на държавата във формата на свои стандарти. В момента, обаче, държавата е определила не минимални, а максимални изисквания, т.е. тя не е оставила свободно място за избор на учениците и училището. За съжаление, това е заложено и в концепцията – виж разпределението на учебното време в предложените промени на учебния план, където възможностите за избор са сведени до минимум. Малко замотано и несъвсем точно в концепцията е казано почти същото. Почти, защото пред задължителни изисквания няма думата „минимални”: „Новият закон урежда ОСНОВНИТЕ ЗАКОНОВИ ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ в областта на образованието и предвижда създаването на държавни образователни стандарти (ДОС), които са съвкупност от /минимални - РР/ задължителни изисквания за резултатите и условията, както и за процесите за тяхното постигане в системата на предучилищното и училищното образование…” Поради липсата на думата „минимални”пред „задължителни изисквания” няма основание да се твърди, че тези стандарти „оставят достатъчно свободно пространство на образователните институции и на учителя да се съобразява с конкретните условия на средата”, защото такова „свободно пространство” не е оставено – ДОС е заел почти 99% от учебното време на учениците. Два странични резултата от създаването на ДОС: Първо: Те не се създават просто да СМЕНЯТ СТАРИ НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ. Същността и функцията на ДОС не е, че „Държавните стандарти ще отменят многобройните и понякога противоречащи си правилници, инструкции и други актове, които функционират в момента.” Това е страничен резултат от тяхното създаване. Второ: Наличието на МДОС /МИНИМАЛНИТЕ държавни образователни изисквания/ е една от основните предпоставки за АВТОНОМИЯТА НА УЧИЛИЩАТА: изпълняваш ли стандартите – продължавай да работиш, а ако не ги изпълняваш – подобрявай се или се закривай. Проблемът не е в съществуването на стандартите, а в начина на изработване, в тяхното съдържание, адекватност и заложена в тях перспективност. Стандартът трябва да бъде подробен и ясен, да няма двусмислия, за да знаят училищата какво се иска от тях. Като се казва, че стандартите са държавни не означава, че държавата трябва да ги изработи. Изработването на стандартите може да се осъществи и от екипи извън МОМН, но след това те трябва да се обсъдят и утвърдят от МОМН, в качеството му на държава. Това може да стане и по време на обученията на учители, възпитатели, директори и др.п. Например ДОС за статута и развитието на педагогическите специалисти и директорите може да се разработи от екипи на самите специалисти и директорите, а след обсъждане и съвместна корекция от екипа и МОМН да бъдат утвърдени от МОМН. Задача на държавата ще бъде да проверява изпълнението на стандартите, а не да се меси непрекъснато в живота на училището. Не може да има стандарт за физическа среда, в буквалния смисъл, защото в училището няма чиста физическа среда. Средата в училище винаги е смислова, винаги носи в себе си духовност. Празната стена в сградата говори на учениците по един начин, стената с административни документи – по друг, натруфената с кичозни даскалски приумици – по трети, а най-богати смислово са стените, които учениците сами организират и отправят своите послания към малки и големи, към себе си и съучениците. Представлява интерес да се направи съпоставка между ДОИ от ЗНП и ДОС от ЗУО. В концепцията липсва анализ на разликата между тях и основанията за останалите ДОИ в ДОС /еднакви/, липсващите ДОИ в ДОС, променените ДОИ в ДОС и новите /добавените/ ДОС, които липсват в ДОИ. ДОС, посочени в концепцията в съпоставка с ДОИ: 1. предучилищното образование еднакви; 2. общообразователната подготовка променено ДОИ за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; 3. профилираната подготовка добавено; 4. придобиването на квалификация по професии еднакви; 5. учебен план променено ДОИ за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; 6. оценяване на учениците променено ДОИ за системата за оценяване; 7 приобщаващо образование . добавено; 8. гражданско и интеркултурно образование добавено; 9. мотивиране и подкрепа на детето и ученика добавено; 10. заниманията по интереси и за образователните услуги променено ДОИ за извънкласната и извънучилищната дейност; 11. управлението на информацията и документите в системата променено ДОИ за 1. документите за системата на народната просвета 2. научното, информационното и библиотечното обслужване; 12. институциите в системата добавено; 13. физическата среда променено ДОИ за материално-техническата база; 14. учебниците и учебните помагала еднакви; 15. статута и развитието на педагогическите специалисти и директорите променено ДОИ за учителската правоспособност и квалификация; 16. организационно развитие и управление на качеството добавено; 17. инспектиране на институциите в системата променено ДОИ за инспектиране на системата на народната просвета; 18. финансиране, нормиране и заплащане на труда. променено ДОИ за нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета ДОИ, които липсват в ДОС: 1. степента на образование 2. учебното съдържание; 3. усвояването на книжовния български език; 4. професионалното образование и обучение; 5. обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания; 6. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена; 7. здравното обслужване; 8. безопасните условия на възпитание, обучение и труд; 9. научното, … и библиотечното обслужване; Числова съпоставка на ДОИ и ДОС: Еднакви ДОС и ДОИ – 3; Променено ДОИ в ДОС – 9; Добавени ДОС – 6; ДОИ, които липсват в ДОС - 9 Същите ДОС, представени с по-различни наименования и нюанси в смисъла: 1. предучилищно 2. образователен минимум 3. профил 4. професия 5. планиране 6. оценяване 7. приобщаване 8. гражданин 9. мотивиране 10. обслужване 11. документите 12. институциите 13. среда 14. помагала 15. специалисти 16. управление 17. инспектиране 18. финансиране. В заключение: В концепцията са предложени 18 ДОС. Не е направено обяснение на основанията за промяната на ДОИ в ДОС, за същността, съдържанието, функцията и броя /видовете/ на ДОС, за промените в системата, които ще настъпят с въвеждането на ДОС и др.п. Броят и съдържанието на ДОС ще се преосмислят и променят, но е важно да се приеме, че ДОС са необходими и минимални държавни образователни изисквания, които осигуряват образавателновъпитателния минимум и реално оставят свободни периоди в учебно време за реално избрани от училището предмети и дейности в обучението на учениците, съобразно техните потребности.

Машината... Заобикаля ни отвсякъде. Битовите електроуреди, градският и междуградски транспорт, производство... Ама защо да не ни помага и нестандартно понякога?

Пример първи: Неочаквано са се обадили че пристигат у нас хора, на които държим, а не сме си измили чиниите. Нямаме достатъчно време. Вариант едно - напъхваме мръсните чинии в миялната машина. Ами ако нямаме миялна машина? Ами тогава ги напъхваме във фурната. Все пак не очакваме хората да си заврат носа там. :))

Пример втори: Имаме количество монети по пет стотинки и в магазина ни се мръщят. Можем да ги пробутаме за някоя сметка. Ама напоследък все повече плащаме безкасово. Значи намираме кафе-автомат. Например такъв. Да връща ресто. Или пък не. Пускаме стотинките, кратни на сумата за кафе или подобна сума. И вместо да натиснем бутон за кафе, натискаме отказ. А машината връща стотинките по 20. Хе-хе, това обаче е пробвано, :)) И работи.

ЯНКА Такева е родена на 30 септември 1947 г. в е. Ковачевци, Самоковско. Завършила е педагогика, второто й висше образование е "Управление на човешките ресурси". Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен. Спецализирала е управление на бюджетната сфера и индустриалните отношения През 2000 г. международно жури във Вашингтон я избира за "Жена на годината за цяла Европа. Председател на Съюза на българските учители.
- Г-жо Такева, определяте делегираните бюджети като добър подход за децентрализация. В малките общини обаче се тревожат, че това означава край на училищата и на населеното място.
- Делегираните бюджети са съвременна форма за децентрализиране на образованието, но тя е добра само когато средетвата са достатъчни. Не само малките общини се притесняват от случващото се, големите също имат своите тревоги. Най-притеснени обаче сме хората, засегнати от децентрализацията, защото правителството наложи наказателна мярка, като намали на практика стандарта на издръжка на дете и ученик. За 2007 г. тази издръжка беше около 988 лв., а за 2008 г. увеличението е едва с 23 % - средно за страната 1151 лв. Това е крайно недостатъчно, защото не може да покрие инфлацията, предвидена в бюджета.плюс предвиденото увеличение на тока, парното, водата и на цялата кошница от наблюдавани стоки. Правителството обяви, че в този стандарт са и парите за квалификации и социалните плащания, т.е. не достигат за нищо. Просто за нищо. Отпуснатите от държавата средства стигат само и единствено да се плащат вода, ток и телефонът на училищата.
- След като лекарите не успяха да станат добри мениджъри на болниците, мислите ли, че директорите ще се справят с новите правомощия?
- Ясно е, че теша няма да стане без социално партниране и ако държавата не отпусне повече средства. След като ще превърнем директора в мениджър на училището, къде отиват функциите на учебното заведение -образователна, възпитателна, социализираща и опазваща живота и здравето на децата. Кой ще се грижи за това? Навсякъде се говори за икономическо менижиране. Училишето не е малко производствено предприятие, за да стане търговско дружество Вие обикаляхте страната и провеждахте семинари, свързани с делегираните бюджети. Какви са настроенията по места?
- Обиколих пялата страна и проведох срещи със синдикални представители, кметове и директори на същини. В писмо до президента, премиера, председателя на НС и шефове на комисии изпратих анализ на това, което разбрахме: хората от местната власт са уплашени, че масово ще закриват училища. Учителите са стресирани, че с този нисък стандарт се нарушава качеството на учебната работа. Директорите са притеснени от огромната отговорност с този нисък разчет.
- Какви са вашите препоръки?
- От 1 юли да бъде увеличен стандартът от 1151 на 1380 лв. От 1 юли държавата да отпусне стандарт за извънучебни образователни звена и целодневната организация на работа. Досега такъв не съществува, а за целта са нужни поне 1,5 млн. лв.
Настояваме обезателно да се дадат 70 млн. лв. за трите допълнителни плащания на педагогическия и непедагогическия персонал, които се даваха за 24 май, 15 септември и по Коледа и които безпрецедентно бяха отменени с бюджет 2008.
Настояваме правителството да отпусне средства за обещаните заплати - средния брутен доход на педагозите от 1 юли да стигне 650 лв. (сега 524 лв.), а за непедагогическите кадри - 385 лв. вместо 288 лв. в момента.
С последните изменения на наредбите за численост на персонала бяха премахнати педагозите и психолозите в учебните заведения. И това в условията на небивала агресия и насилия и по улиците, и в семействата! Става въпрос за 324 специалисти, които остават на работа само по желание на директора! А той няма пари за тях - с отпуснатото не може да върже двата края. Къде е грижата за ученика и неговото душевно здраве?
- Чу се, че ниското финансиране на образованието няма да позволи да приключи учебната година. Има ли вероятност от нови учителски протести?
- Ясно и категорично заявявам: няма да има протести, защото Министерството на образованието трябва да си проведе матурите. Имам сведения, че някои искат да провокират стачка, за да оправдаят неподготвеността за матурите. Става въпрос за министерски чиновници и инициативни комитети.
- Имаме сигнал от с Коистантиново, Варненско, че се готви закриване на училището, а целта в същносга са земите иа настоятелството.
- В синдиката смятаме, че безогледното и безотговорно закриване на училищата ще облагодетелства хора, които ще купят евтино сгради и прилежащите към тях дворове, които не са никак малки, за да ги превърнат в бозаджийници или шивашки цехове както се случва досега. След 7-8 г. тези сгради ще ни потрябват, затова внесохме предложение училищата в малките селищни места, които ще бъдат закрити, да си останат общинска собственост, да не се продават. Те ще потрябват след време. Да не стане като с детските градини. Може да се преустроят в зелени училища и рехабилитационни центрове.
- Има ли разминаване между вашите позиции за обявяване на едно училище за защитено и критериите на МОН?
- Има разлика в едно допълнение - защитените училища и средищните училища трябва да бъдат дофинансирани от бюджета. Средищното училище не носи вина, че няма плътност при броя на децата в групите и паралелките.
- До края иа годината ще бъдат закрити още 150 училища, а м. г. бяха затворени 124. В региони като Смолян, Ямбол, Кърджали и Силистра това означава и обезлюдявате.
- Ако са само 150 училища, би било добре. Повече ще са. Поне двойно повече.
- 2000 учители остават на улицата - само 900 ще се преквалифицират като социални работници, администратори в туризма, офис мениджъри. Какво става с останалите?
- Разчитаме да се пенсионират по учителски пенсионен фонд и по изискванията на Кодекса на труда. Като синдикат изпратихме искания до НОИ да се предприемат законовите мерки учителският пенсионен фонд да бъде удължен до 2020 г.
- В Любляна на 4 и 5 април има митинг на всички учители от Евросъюза. Какъв е поводът?
- Митингът ще е за достоен труд, достойно заплащане и повишаване покупателната способност на учителите в Европа. И само да напомня, средната заплата на учител на Стария континент е 1500 евро, а у нас - 250 евро. 
Емилия АНТОВА

Янка Такева: Правителственият стандарт не достига за издръжка на учениците
Actualno.com

"Синдикатът на българските учители към КНСБ продължава да бие тревога, че определеният от правителството среден стандарт за издръжката на едно дете в училището - 1380 лева, не достига за качествено образование и че се очакват масови съкращения на педагогически персонал и училища." Това каза в Русе председателят на профсъюза Янка Такева.
"През април в Словения, която председателства Европейския съюз, ще има митинг в подкрепа на българските учители и на техните искания", съобщи Такева.
"Стандартът за издръжка трябва да бъде увеличен поне със 150 лв., за да се понесат заложените инфлационни процеси в държавния бюджет", каза Такева.
Тя изрази опасения, че при този стандарт дори големи училища са на ръба на възможностите за издръжка, а училища с по 300-400 ученици няма да могат да съществуват. "Така се нарушават българските традиции в образованието", заяви профсъюзният лидер.
Тя посочи, че чрез финансовите ограничения правителството безапелационно обслужва интересите на Световната банка, което според нея противоречи на националните интереси, на българската просветна политика и на желанието на родителите да образоват и да възпитат децата си.
"Учителският синдикат смята, че въвеждането на делегираните бюджети е добър подход в процеса на децентрализация, но трябва държавата да увеличи средствата в образованието", обобщи Янка Такева.

Поздрав за imhotep  :)

Лидерът на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева пристигна днес във Варна. Целта на визитата и е била обучение на синдикални лидери по учебните заведения за делегираните бюджети.

Въпреки това посещението й в морската столица и обучението, не бе огласено от ръководството на СБУ.

За информация потърсихме и председателят на Регионалния координационен съвет към КНСБ във Варна Илия Илиев, който заяви, че не са го информирали за провеждането на подобно обучение. Стана ясно, че обучението на синдикалните лидери от учебни заведения се е провело в Младежкия дом, по същото време подобен форум бе организиран и в сграда на КТ "Подкрепа".

Янка Такева обясни, че форумът не е бил огласен, тъй като касае за вътрешната организация на синдиката. По думите й над 300 души - председатели на синдикални организации от Варна и областта, са се включили в обучението, което се организира съвместно с просветното министерство.

Основната тема е била делегираните бюджети, законовите и подзаконовите нормативни актове, който са претърпели промени. Според нея обучението е било качествено и продуктивно, като на всички участници са били раздадени помощни материали с образци от колективни трудови договори.

Идеята е синдикатите да станат добри партньори на директорите. Целта е подобни форуми да се проведат в голяма част от българските градове, като утре Янка Такева ще бъде в Русе.

Такева информира, че се е срещнала с кмета на морската столица Кирил Йорданов, като основно са разговаряли за проблемите свързани с делегираните бюджети. Председателката благодари на общината за взетото решение да поемат издръжката Обсерваторията и Общинския детски комплекс.

"С г-н Йорданов се договорихме, че с новия бюджет ще има бонуси за учителите за погасяване на транспортните разходи. Говорих ме и за преобразуването на училищата в крайните квартали, където се обучават по-малко ученици", каза още Такева.

По думите й община Варна е водеща в развитието на образованието и е образец за подражание.

Цинизмът на управляващите не спира да ме учудва. Лошото е, че този цинизъм си има причина. Наблюдавам процеса отстрани, симпатизирам на учителите и постоянно се вълнувам от случващото се. Чета новини, споделям с приятели и познати. И какво се оказва, пред голяма част от хората, които имат деца сякаш се удрям в каменна стена. Започват някакви реплики от сорта на "В началото ги разбирах, ама вече не", "Мързелуват, време е да се приберат" и т.н. Тогава аз почвам да говоря за ниското заплащане, за това, че с тези пари не биха възпитали добре техните деца, които сега видиш ли били на улицата. Задавам въпроси, които да ги накарат да се замислят, но уви, те си знаят своето. Един от въпросите ми беше "Би ли бил доволен детето ти да бъде възпитавано от човек, който се чувства смачкан, на работното си място е нещастен, брои си стотинките и е разкъсан от мисли за това как да осигури на своето дете същото, което повечето други деца в клас имат?". Отговорите са различни, но всички показват, че родителите нямат желание да чуят гласа на учителите, повечето гледат от гледната точка на себе си и не се поставят на мястото на учителите.
За съжаление, всичко това се дължи поне според мен на две неща:
1. Обществото ни се озлоби. И как да не се озлоби, след като една голяма част от това общество не може да се откъсне от темата за оцеляването. А изкуството и другите красиви неща на света са реализирани именно когато човек се е откъснал от мисълта за насъщния и му е останало време да мисли и за нещо друго.
2. Това е политика и то напълно съзнателно прокарвана от управляващите. Старата римска максима си има своята стойност и нашите управляващи няма да са луди, че да се откажат от нея. Такъв озлобен народ лесно може да бъде разделен. Медийни механизми за това колкото щеш.

Няма друг начин, по който да си обясня упоритостта на правителството, пък дори и преди избори!
Замислих се над всичко това още в началото на стачката. Днес ми кипна, защото станах свидетел на поредната медийна манипулация, този път идваща от парцалът "Стандарт", който е поместил материал под заглавие "Върви, народе възмутени!". В първият момент си помислих, че това е материал, който е в защита на учителските протести и дори от заглавието лъха на позиция, защитаваща зараждащото се гражданско общество у нас. И каква бе изненадата ми да прочета следното.... Уф, гнус ме е да го пусна тук, затова ще сложа само линк към него. Ето тук.
В този така "отчаян" и "сърцераздирателен" апел, композиторът Любомир Денев, който дори не съм чувал като име, твърди, че законното отстояване на граждански права е лош пример за децата. Прави и паралел с годините, когато тук върлуваше комунизма и стачките бяха забранени. Такава злоба струи от въпросния човек, че просто дори не желая да го коментирам. Но ето, в ход е манипулацията на хората. Всички лостове се използват.

Ако сме бедни, защо толкова много коли по улиците са нови модели? 
Защо почти всеки живее в собствено жилище, струващо минимум 40 - 50 000 евро?
Защо всъщност повечето български семейства освен апартамент имат и вила и кола?
Защо почти всеки се разхожда с нов мобилен телефон в ръка? 
Защо във всяко домакинство има я нова пералня, я нов компютър?
Познавате ли семейство с ученик, което да не разполага с компютър и Интернет всъщност?! 
Защо нивото на ползване на Интернет е по-високо отколкото в Гърция?
Защо се продават толкова климатици, а в Англия се мъчат като в средновековието на газ? 
Защо кафетата и дискотеките са пълни с усмихнати хора, които се чудят как да си изхарчат парите? 
Защо българите очевидно се обличат по-добре от повечето европейци? 
Как така българите си позволяват да излизат всяка вечер, а англичаните средно 4 пъти месечно?
Защо безработицата е 7% и продължава да пада, което в момента ни нарежда в топ 15 на страните с най-ниска безработица в ЕС?
Защо по много критерии България изпреварва да речем Полша и диша във врата на Гърция? Ще кажат заплатите в Румъния, Полша и навсякъде са по-високи от нашите.... да, ама какво можеш да си купиш с тези пари там???
В Англия местните може да получават 10 пъти повече (Средно 4000 лева срещу 400 в България), обаче изплащат жилището си 25-30 години по около 1000 евро на месец. Мислите, че останалите 1000 им стигат за охолен живот?! Не съвсем!
Чаша бира на Острова е 10 лева, в България е левче. 
Една пица в родината е 4 лева, там 30. 
Чифт хубави дънки в България са 50 лева, в Англия 250. 
Едно обикновено подстригване е 4-5 лева, в Англия най-малко 60.
Билетчето за градски транспорт в България е 0.70 лв, метрото в Лондон е 9 лева. 
Една позната от Бирмингам ми казва :"В Англия не се живее, а се оцелява". Англичаните не живеят по-добре от българите, това е истината и трябва да си я кажем. Живота навсякъде е "борба да закърпиш месечния бюджет", но със предприемчивост може да стане и песен. 
Ако ви е омръзнало да работите за 400, направете бизнес и ще печелите поне 1500... нима с 1500 няма да живеете охолно?! И наистина жената е права, който си мисли, че в Англия е по-добре от родината се заблуждава. Потвърждават го хилядите британци, заселили се у нас. 
Стандартът на живот в Англия и България е еднакъв, но той не се определя само от покупателната стойност на парите. Всичко останало е в полза на България: страната с най-вкусна храна на континента. Страна с 4 прекрасни сезона, страна с чудна природа, море с необятни пясъчни плажове и живописни планини на един хвърлей разстояние. Броят се на пръстите на едната ръка страните в Европа с такова природно разнообразие и възможности. 
Ще дойде време, когато ще искаме да затворим границите си за прииждащите на тълпи англичани, но сме прекалено толерантни, за да последваме едно към едно дивашката постъпка на Браунова Британия.
Enjoy Bulgaria! Това е което искам да ви кажа. Щастливци сме, че живеем именно в България!