Ще пробвам чиста спекулация - НОВ (негово олигархическо величие) Путин?

Комунизма и глупостта май са обречени да вървят винаги ръка за ръка.

Само не разбрах, каква точно "високоразвита страна" визира г-н Спасов?
"....По думите му това неравнопоставено положение съществува отдавна - още от 90-те години. САЩ не са третирали България като високоразвита държава, защото това увеличава митническия внос, уточни Спасов....."

България ли ще да е тази високоразвита страна? Хахахахаха!!!!!

Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак.
Ние обаче, продължаваме да сме против!...Или против Буш или против Путин.Само един град от тези страни е колкото цялата наша мила родина....За да усетиш разликите е добре поне една година да си живял в тези държави.(но не като турист а като постоянно живеещ и   данакоплатец).Тогава можеш да доловиш как работи системата и дали трябва да сравняваш.

Уф, това което говори този господин е несериозно. Проблемите със САЩ надминават далеч "унизителното" отношение (което те така или иначе имат към абсолютно всички страни различни от тяхната) или влиянието което прокарват (та ние ли ще се борим с гадовете при положение, че цялата европейска комисия не може да удържи напъните на една американска компания Монсанто и СТО )
Но това което искам да кажа и ще го кажа тук щото много ме мързи да го пиша отделно е, че ми дойде до гуша да слушам тъпи протести срещу визитата на Путин. Абе хора, човекът е докарал цял самолет супер влиятелни хора. На никой ли не му прави впечатление? Става въпрос за нещо голямо. Кога е последното държавно посещение от друга страна включващо половината управление на страната (щото съгласете се в Русия гигантите поне не се крият, че управляват страната).
Общо взето искам да кажа-"стига ревали!". Принципна разлика в изборът Сащ/Русия няма, като изключим митингите по които част от ревящите днес са висяли и фактът, че едната страна е поне малко по-близо до нас от другата и да кажем, че има някакво основание поне да я е грижа маааалко повече. Отворете си очите най-сетне, дали ще те оправляват олигарси или мулти-компании е все едно. Като изключим че олигарсите поне ги знаеш кои са та можеш да ги псуваш по именно.

Пък и в крайна смета всичко е пари, престанете да се преструвате (и да си вярвате), че има нещо друго. А както виждаме президентът Путин вижда пари в България. Ми ако има за него, все ще остане някоя троха и за нас. По-добре от нищо.

Русия не е минало хора, тя е бъдещето, поне докато не измислят и приложат нов енергиен източник, който да осигури милата ни Европа. Харесва ли ви или не, това е положението.

Добре де, прочетох оригиналът, и коментарите ми са почти същите.
България и Русия не могат да бъдат равнопоставени, най-малкото защото Русия е страна от половин континент, която командва газоподаването на голяма част от Европа, а България и е просто на пътя.
За дълга-ми то и Либия ни дължеше неща, ама вече не ги дължи.

Колкото до Южен Поток, както и аз написах, не мога да разбера защо ЕС се съпротивлява, според мен е по-добре да имаш повече газ от колкото по-малко. Като не го щат, няма да го ползват и няма да го плащат, очевидно. Така само ние ще сме прецакани. Много ми е странна тази история, в която ЕС предпочита Африка пред Русия. Вярно, в Африка те диктуват правилата, но до кога е друг въпрос...С парите идват и лакомията както практиката показва. А видхме Либия колко време се гаври с Европа и нашите сестри. Това определено показва апетити, не знам защо Саркози си мисли, че може да се бори с тях повече от колкото с Путин.
Аз бих предпочела малко по-здравословен енергиен климат в Европа, нещо което може би ще стане ако успеят да приложат в по-голяма степен подновяемите източници. Кой знае...

  При такива продажници-управляващи, само който не е поискал ( и съответно не им е напълнил личния джоб) , само на него не сме станали васали…Лижем з-----и всякакви!
 Не знам как стана, но без да искам натиснах минус, вместо плюс. Съжалявам, Алекси.

Аз нямам възражения. Само допълнения.
Саудитска Арабия е любим американски съюзник- не чакай някой да им се противопостави на тях. Виж за Югославия нямам обяснение за тази любов, може би има нещо което не знам. Сигурно има :) Но ми е интересно какво е.
Но както и да е, не мисля че трябва да държим ислямските страни отговорни, защото обществата им не са на същото ниво на развитие като нашето. Не казвам че това оправдава убийства, а просто че към тях можем да проявим някакво търпение. Щото ако трябва да се борим за човешки права в ислямския свят, това ще значи да изтрепем 50% от тях-всички мъже и после вероятно  и жените щото част от тях наистина мислят, че това е правилно. Така че на тях им трябва още малко време да узреят за свободата.
За мен тези, които трябва да дават тон и пример са западните и утърдили се деморации. Тези които твърдят, че човешките права са приоритет за тях, а в същото време ги потъпкват безнаказано, обикновено на чужда почва, но често и у дома.
Това което мен ме притеснява освен липсващия подпис е и липсата на прилагане на този пакт. Защото едва ли някой ще има лице да твърди, че тези права са основно и неопревержимо присъщи на всяко човешко същество при всички обстоятелства. А на това му се вика лицемерие...

Пък в Китай съм чувала, че някои хора си живеели доста добре. китайски и руски мултимилионери са сред новите клиенти на ферари.
Чак се чудят какво да ги правят. Явно не е толкова зле. Е, калинките винаги страдат, ма пък то не може да се каже, че калинките в България не страдат.
А ето един много интересен блог, на който попаднах днес.
http://arabwomanblues.blogspot.com/
За заинтересованите.

.......

Струва ми се логично да се разбираш по-добре с учителите, отколкото със съучениците си, защото най-малкото учителите са зрели хора. Освен това имат педагогически умения, така че професионално те би трябвало да могат да комуникират с учениците.

Друг е въпросът, че на практика не се получава така, но не мога категорично да обобщя на кого се дължи разминаването. Част от учениците – говоря за по-големите като теб - имат изградено мнение, че учителите са едва ли не техни врагове и си поставят бариери при общуването с тях, а част от учителите пък не позволяват да се скъси дистанцията между тях и учениците, защото смятат, че това ще се отрази зле на дисциплината в класа.

Всеки си има свой възглед по този въпрос. От това, което споделяш, си мисля, че ти просто си намерила правилния път и възприемаш учителите като хора, с които могат да се обсъждат интересни теми и да се споделят мнения. И то е точно така. От друга страна твоите учители също не смятат, че трябва да те държат на разстояние от себе си, защото ти си показала, че на теб може да се разчита. Явно са оценили твоята зрялост и дори бих казала уравновесеност – качества, които не притежава всеки ученик.

По отношение на твоите колебания дали близостта ти с учителите няма да донесе бъдещи разочарования, отговорът ми е, че не ми се вярва. На учителите им пука за учениците, и то много. Една от най-големите учителски болки е, когато един ден, след години, ученикът срещне своя учител и не го поздрави, а се направи, че не го познава. Причината е, че ние, учителите, влагаме много чувства в работата си и много емоционално възприемаме всяко нещо, свързано с нея.

Здравей!Добре дошла в тази общност.Кой клас си?Аз съм шести и следователно съм на 12.Да се върна сега на темата.

Значи а четвърти клас поне в моето училище имахме различни учители по някои предмети.По музика имахме една госпожа.Тя беше започнала много добре с нас.Беше установила, че не сме наясно с нотите и изобщо с музиката.После, и ние не разбрахме защо ,тя се махна и дойде нова учителка.Тя не беше много красива и нямаше толкова умения като старата ни госпожа и ние не я харесвахме.После започнахме да й викаме “циганка” и т.н.

В пети клас си имах проблеми с нея.Тя ни се оказа класна.Непрекъснато се обаждах и я прекъсвах и я ядосвах.И през повечето време тя ми се караше и се губеше часа.Даже веднъж (както съм споменавала) ме прати при училищния психолог.Обясних какъв ми е проблема и тя също ми обесни,че не е редно да съдим хората по външния вид.Каза също да си мълча и да видя що за човек е госпожата.И наистина се оказа права.Сега на ден трбява да я видя дори само,за да кажа едно “О, госпожо.” или “Здравейте, госпожо”.

Та според мен е напълно нормално да се разбираш повече с учителите.С тях повечето пъти имаш какво да си кажеш.Пък и както каза queen_blunder те са учили за това да контактуват с учениците.

Смятам,че може да има учители, които да се привързват повече към учениците.Моето име е много кратко (Ив и съм момиче) и преди да стана пети клас всички учители в училище ме знеха.А директорката например е много приятелски настроена към мен (за другите не знам).

Дано не ставам банална,защото досега не съм писала толкова.

Благодаря за коментарите - имах нужда да чуя странично мнение, защото това, което чувам от съучениците и учителите си, все пак е, малко или много, субективно.

Има само едно много гадно нещо в цялата работа с учитело - ученическите отношения... Не мога да разбера как може ученици, които вобще не се интересуват от това какво става в даскало, да завиждат на моите отношения с учителите. Това много ме изнервя. Все пак аз съм се потрудила по някакъв начин за да си изградя тези контакти и не разбирам на какво има да се завижда - като искат и те - да се помъчат малко, да покажат заинтересованост. Направо ми е писнало от тъпи клюки. Чие ли протеже не ме изкараха... Ама... тя простотията ходела по хората

Относно въпроса на Калабриа - кой клас съм - 11 клас :)

Учителите имат много тежката и отговорна задача да бъдат мама и татко не само на своите деца, но и на няколко хиляди чужди. Както има деца, които са силно привързани към бабите си, така има и привързани към учителите си. Това е нормално отношение към човек, който ти дава толкова много.

За да бъде добър учителят, той трябва да умее да общува с учениците, да превръща сухите страници на учебниците в един интересен съдържателен и емоционален разказ. Нормално е после в междучасията да си говори с вас за нещата, които ви интересуват, да споделя с вас поучителни истории. Съответно и вие ще разкажете някакви интересни случки от близките дни. След като изкарвате по 6-7 часа на ден заедно е по-комфортно да бъдете приятели, нали? 

Чудя се дали в това ти споделено предпочитание няма нещо гнило, тъй като и самата ти го чувстваш странно. Затова искам да ти кажа някои неща, с които да се съобразяваш.

За разлика от мама и татко, които ви учат на най-различни неща само защото сте техните деца и ви обичат, на учителите това им е работата. Учителите поддържат тон на доброжелателност в общуването, но го правят и по задължение.

Казваш, че не намираш общ език със съучениците си. Връзката с учителя не може да замести това. Лошо е, че съвременните деца хем са затрупани от информация, хем нямат какво да си кажат. Нормално е да имаш поне двама-трима много близки приятели, с които да си ходите на гости, да си споделяте и да си помагате. Всеки знае, че с приятели трудът е по-лесен. Приятелството обаче изисква жертви - трябва да познавате и да се примирявате с някои свои (на единия и на другия) слабости и пороци, трябва да се примирите с неумението да предавате мислите и чувствата си (все пак сте само деца). И все пак това е реалния живот, защото няма да сме цял живот на училище, нали? Ще се сблъскваме с други хора на улицата, на работа, те няма да са учители.

Другото едва ли се отнася точно за теб, но има ученици, които злоупотребяват с вниманието на учителите си, споделят прекалено много неща, от друга страна разпитват учителя за всичко, поставят го в неудобна ситуация (примерно го карат да коментира колеги, родители, техни съученици), прекаляват с търпението и вниманието му. Може би дори понякога учителят прекалява с любопитството си в разговор. Не се дръжте с учителите прекалено интимно, вие трябва сте само приятели, а не майка и дъщеря. Естествено същото важи и за него.

Хубави и верни съвети е дал imhotep :)

За завистта исках да кажа нещичко... За жалост тя не знае почивка. И на мен ми е чудно как са устроени някои хора... Защо вместо да прахосват толкова много психическа енергия, за да завиждат и злословят, не я насочат към себе си за нещо по-полезно и позитивно? Не разбират ли, че колкото и да завиждат, по този начин няма да могат да отнемат онова, което другият притежава, а те - не?

Един умен човек беше казал, че по дърво, което не дава плодове, никой не хвърля камъни. Така че бъди подготвена, че по пътя си ще срещаш завистта в различни форми винаги, когато имаш някакъв личен успех. С това положение не се свиква напълно, но осъзнавайки го, започваш да приемаш завистта и въобще хорските недостатъци все по-безболезнено.

Сега малко да се опитам да отговоря на конкретните ти въпроси, защото предният ми пост беше доста общ и отвлечен.

За съжаление никога не можеш да бъдеш сигурна в приятелството на другия. Бил той и учител. Все пак, обикновено когато учителите са добронамерени и приятелски настроени, те са искрени.

С риск да огорча почитателите си, еднакво съм добронамерен към всички. Все пак има ученици, с които ИЗВЪН часовете бих избягнал да говоря, защото съм бил оскърбен от държанието им в определен момент (примерно в час). Това не означава, че не съм склонен да простя, ако човекът се промени.

Нормално е някой да се прави на интересен на околните като ти се подиграва. Щом го прави, значи има и кой да му се радва на простотиите.Не е задължително ти да си дала повод. На някои хора им е скучно на училище и се чудят с какво да си запълват времето.
 
От друга страна, хората са жестоки. Понякога дори родителите оправдават и поощряват агресията на децата си.

От собствен опит мога да ти кажа, че няма такова нещо "задружен клас". Колкото и да сте близки, се делите на 4-5 групички, по-рядко излизате заедно. Ако твоята групичка е от един човек и не можеш да издържаш подигравките, помоли родителите си да говорят с неговите (техните), ако трябва класната или директорката да съдейства. 11 клас е малко късно за превъзпитание, може и да няма ефект. Ако можеш да изтърпиш - догодина сте абитуриенти и после вече всеки по своя път.

Относно козоното от imhotep за приятелството - имам три такива приятелки - едното девойче е от моя клас и с нея сме като едно цяло. Постоянно сме заедно, винаги има какво да си кажем и не крием нищо една от друга. Другите две симпатяги са ... учителки. Точно заради тях пуснах този пост. Разбираме се супер много. Адски много са ми помагали, но и аз съм направила и продължавам да правя всичко за тях. Споделяме си много неща. Обсъждаме и търсим решение на проблемите си. Помагаме си взаимно. Излизаме на кафе, по дискотеки... Класната ми присъства на рожденните ми дни, на всички събирания, спецялно тя просто е част от компанията, дори мога да кажа душата на компанията :) Вобще... приятелство в пълния смисъл на думата.

От малка съм свикнала да контактувам повече с възрастни и зрели хора, и за мен това приятелство значи адски много. Просто не знам дали и от тяхната гледна точка нещата стоят така...

Ахамс - работата се изясни. След като ходите насам-натам през свободното време, явно сте аверки с учителките. Стига да не те подпират с оценки, всичко е в рамките на нормалното.

Това прозвуча доста позитивно и обнадеждаващо :)

А относно оценките - и двойки пишат даже ;)

Ти затуй ли се съмняваш дали са приятелки :)

Мога да ти кажа, че имам по-възрастни от мене приятели - първо учители и после асистенти в университета. Винаги когато се срещаме, се поздравяваме, ако имаме нещо, си казваме, помагаме си, а имаме разлика поне едно 20-30 години.

Е значи все пак нещата са в реда на нормалното, май няма за какво да се притеснявам :)

Благодаря за изказаните мнинея - определено са ми много полезни. Изкарах си доста изводи :)

Само напред! Намери си гадже боксьор и няма да те закачат повече :))