Баш тя ми зазвуча тези дни, след изцепката на моя кандидат за изборите. Да речеш, че не сме го знаели-ами то, нали ние писахме ,че в мъглата, когато всички котки са тъмносиви, е важно да знаем разликите между хайваните,кой десен, кой–ляв, кой на булката брат.

А изведнъж, бам-нашият човек се изцепи, че  щял да подкрепи врага, ако  недай боже, изпадне от играта. То, не стига, дето образът му е като бик на червено за правоверните, които не могат да простят униполитическата му полярност с името на софийски парк и дружбата му с набори-  достатъчно партийно овапцани с противоположни бои , аристократичното му до  унисексуалност  излъчване, та и сега трябваше в прав текст да ни се припомня нещо, което ние подозирахме

Не ми пука за вас, копелета, ние с вас не сме от една порода. Друга е моята-на софийският елит.

На олигархията.

Вашта мамка, милорд!

Слушай,  да ти кажа две думи. Синьото ядро в столицата е от около 190 000 души. Това са хората, които през годините твърдо гласуваха за СДС. Толкова мръзнаха, псуваха и хвърляха камъни срещу твоите опоненти ли, приятели ли..

Максимумът пък   на хората, които в различните години са гласували за СДС е повече от 400 хиляди. Прави си сметката, милорд, ако не изкараш барем твърдите да те подкрепят!

Защото, милорд, в Полша бъдещето се очерта. То не  е на отворковците, като твоите опоненти. То е урокът, който е виден за окатите. Властта на агресивните популисти  е две лята- през които на  всеки аматьор му лъсва задника. Лъсна в Полша, за ен-ти път лъсва и в България. Имаш и ситуацията, благодарение на достойните  ни учители, подобна на тази, през която всеки абдал разбра кой кой е  и спечели „ Той е”

Ние тия активи няма да ти ги смятаме. Няма да искаме от теб да изкараш максимума

Изкарай твърдите. Изкарай минимума.

Както и да го сучеш, ако не го сториш, ще е трагедия.

Защото днес не сме 2005та, когато наистина трябваше да се подкрепи врага, за да се свърши приказката за Ивайло-подставеното лице на олигархията. Всяка приказка свършва, щом принца целуне принцесата и тя не се събуди. Тогава патроните на дясното нямаха нито политическия кураж, нито политическия разум да сторят необходимото  и да спрат бедата. По определение, политикът трябва да вижда бъдещето, както инданец усеща бизонско стадо-като прилепи ухото по земята. Или по релсата -за  идващия огнен кон. Днес е късно  и глупаво да слагаш ухо на релсата-конят е опасно близо.

Но май е време  да съберем дупе и да погледнем българската реалност в очите. В нея няма,комахай ,никакво дясно и никакво ляво. Просто на едни места олигархията ще  спечели безапелационно, на други мафията, кандидатстваща за олигархия.  Когато децата на едните и другите са едни и същи и са приятели. Това е мъглата,  в тънем и в която ще се издавим  синца. Или ще се спасяваме един навън, други навътре, дори и  под благия поглед на Европейския съюз.

Затова, подкрепете милорда.

Напсувайте го,като мен, но го подкрепете, калпазанина. Повярвайте ми-по лошо ще стане инак. Тепърва ще става като през Полша.  Под приказки за промяна на морала ще се възцари тъмнина и още по гъста мъгла. Защото полският урок от бъдещето е, че моралът не се променя със съмнителни средства, нито може да кажем това, което външните наблюдатели прогнозираха, още като се възкачиха отворковците на сцената  в Полша- че отличната полска  култура на  водене на спора и живата медийна сцена ще помогне на демокрацията в Полша да издържи този неблагочестив експеримент.. Както знаем, нито едното е налице у нас, още по-малко другото. А и Спасителят ни е взел от братята най-лошото. А може и да пропуснем ерата на Качински, заместена от друг. В нас най-лошите сценарии се сбъдват.

Затуй, вашта мамка, милорд! Пак трябва да те подкрепим с отвращение. Направете го, непременно. Ние сме свикнали. Ние така и пием-щото сме славяни.. Ние така и живеем.

Глядя на лошадиные морды и лица людей,
на безбрежный живой поток, поднятый моей волей и мчащийся
в никуда по багровой закатной степи, я часто думаю:
где я в этом потоке? Чингиз Хан

С това мото започва великолепният роман на Виктор Пелевин „Чапаев и пустота.”.

Сократ е бил грозен. Платон бил дебел, Аристотел пък се обличал безвкусно. Шопенхауер, който проповядвал силата на волята и аскетизма, плюскал безмерно до насиране. Гърците, обаче, осъдили Сократ на смърт. Атинският закон е оставял осъденият да предложи свое, алтернативно наказание. И Сократ предложил да се откупи с трийсет мини(тогавашните пари) Точно като трийсеттте сребърника на Юда. Той казал, "Е, какво ще стане, ако платя глоба, вместо да ме убиете?". И гърците приели, а евреите пък били толкова пияни на Пасхата, че гласували за Христос - виновен. Разпънали Го. Симон Магесника и Аполоний от Тияна са правели същото, каквото е правел и Той-лекували са рани с полагане, възкресявали мъртви, пророкували, говорели в притчи, събирали огромни множества. Трийсет мини, трийсет сребърника-за главите на Сократ и Христос- и пияното множество, силата на масата. Аполоний умрял в дълбока старост, а за смърта на Симон се спори-или е бил пребит с камъни, според ДА или починал в манастир. От него тръгва термина „симония”-желанието да си купиш духовни ценности с пари

В астрологията всяко нещо тръгва от идеята за него. Идеята е преди картината, статуята или действието. Сегашният идеен свят е дошъл от проекции на тези идеи, или първични принципи,наречени архетипи. Даден първичен принцип се реализира хоризонтално във времето но и пронизва вертикално всички нива на формите на проявление. Тоест, възможно е горе, в звездите, да намерим идеята на това, което се реализира сега или в минало и в бъдеще тук. Архетипите се означават със символи, например стилизирани картинки и т.н. Тоест, по картинка, по белег, можеш да съдиш за минало и бъдеще. Стига да знаеш поне първия принцип на херменевтиката, познат още на египетските жреци
Каквото горе, такова и долу!

Имаше един виц от соца „Американският шпионин, пратен в НРБ, праща отчаяна шифрограма :"Мисията провалена. Тук никой не работи, но всички получават заплата. Всички получават заплата, но в магазините няма нищо. Магазините празни, но хладилниците пълни. Хладилниците пълни, но всички псуват. Всички псуват, но никой не протестира.”

Чували сте хиляди пъти оправданието-"такива бяха времената” Но никога от жертви на времената, а от насилниците.

Чисто психологически, известно е, че в първите седем детето копира чертите на родителите, а в следващите, при репресивни тоталитарни общества-характерът на обществото, неговите черти. Връзката не е толкова опосредствена-т.е, ако родителите са си свършили работата, обществото няма много за довършване. В училището децата трябва да получат качествено и адекватно на живота образование. Но да не лъжат, да не крадат, да не убиват и другите седем неща трябва да са ги научили техните родители. Но ако родителите ги няма, или възпитават в репресии, то либидото на децата(жизнената сила) се обръща навътре и стават разни неща, познати, грубо казано, като комплекси, страхове. Възпитанието е също вид репресия. Но и безпаричието е репресия. Тоталитарното семейство в тоталитарното общество получва винаги точно определен резултат във възпитанието на децата. И точно определени възрастни- сетне.

Може да се предположи, с известна условност, че конкретните социално икономически и политически събития са формирали характерни черти в поколенията.Характерните черти пък се обличат в идеология и от там в реалност-наречена власт. С други думи-времето чертае по характерите своята картина. Колко е този период-зависи не от годините, а от трайно изменените нагласи на обществото.
Например, поколението на днешните 60 годишни се е формирало в ранния и среден соц и носи специфични черти; това , на бащите им-други(бяхме ги описали в реквиема за средната класа).
Двете поколения се различават съществено, както добрият от лошият, черното от бялото.Колкото бащите им бяха благи, скромни и боголюбиви, работливи и тихи, толкова синовете са зли и агресивни, атеисти и материалисти. Защото вторите 14 ги изкараха в соца, в орднунг и репресии-в годините на установяване, укрепване на диктатурата, конгресите и петилетните планове. Те са социално активни, но думите не значат нищо-така си беше при соца. Отговорни са-но пред себе си и тесния семеен кръг, в който са се затворили. Инак -отиваш в Белене. Сринат им е активния и организиращ реалността принцип, находящ се в дясното полукълбо на мозъка. Това нещо се възпитава и се случва в първите седем, когато го няма бащата- тоталитарното общество е бащата, отговорността. То е това, което се налага силово- инициативата, началото и края. Когато го няма бащата, майката го замества. Матер-материа.С други думи, ценностите на бащите им са силово изместени от тези на обществото после и то е наложило приоритетите си във възпитанието. Я да видим какво наложи? Подчинение, послушание, безинициативност, отговорност- но към Партията-майка, фалш, пунт и пластика и отчети, нищонеказване, другият език-техния и нашия, лицемерие, всеки да гледа него си и всички лъжем сички. Себе си най-много.

Задача

Като знаете вече принципите, като знаете за събитията, опишете 50 годишните, 35 годишните и 25 годишните. Средните-нали, не най-добрите и най-лошите. Защото историята се разиграва именно от тях, през главите на останалите. Всяко време си намира хероите. Ползвайте жокерите в началото.

Примерно: ако ви е трудно по събития и по вилянието им върху родителите, нарисували основните ценности, или по обществото, ползвайте ориентиране по херои. За 50 годишните се ориентирайте по политиците от тая възраст-примерно Бойко.

За трийсет и пет годишните- преимуществено Слави, а само за украшение Дилов и Карбовски-той направо е описал поколението си в статията 47 причини, поради които не харесвам тази страна". ...

И съветите на Азис - за 25 годишните, пред кандидат-звездите от Стар Академи. „Има милони сигурно, които пеят, а десетки хиляди и колкото вас с мен(видяхме го на Мюзик Идола). Но малцина са звезди, защото никой не те слуша как пееш, а гледа сеира, гледат ми под полата, възприемат музиката с очите.!”БТВ, помислете и защо никой от тях, звездите, освен първата изгонена не можа да  се наложи. Да не забравите Бербо, Стоичков и мачовете- превърнати в боя на Шипка

Или разгледайте вълненията им в блоговете, медиите, езикът. Отбележете колко уникални пера, с уникален език, интересен нестандартен изказ и ярки, запомняща се гражданска позиция виждате в тях? Тук поантата е, че бедният, клиширан език означава бедни представи за живота, бедните представи пък водят до беден живот и нещо, описано във филма Идокрацията. И че в природата нет вакуум-празното асоциативно пространство в главите, освободено от знанията, се замества с клишетата на масовата култура.

Целта на упражнението ли-в дилемата на Чингиз Хан! Щото, нали, докато не решиш какво значение има нещо, то няма никакво значение!