През късния соц изгря  групата „Супермакс” Тя гостува у нас при соца-представете си, през август 80та. Един от хитовете й беше „Camillo”, припевът на който  се интерпретираше от ширнармас  като”Вашта мамка, милорд”

Баш тя ми зазвуча тези дни, след изцепката на моя кандидат за изборите. Да речеш, че не сме го знаели-ами то, нали ние писахме ,че в мъглата, когато всички котки са тъмносиви, е важно да знаем разликите между хайваните,кой десен, кой–ляв, кой на булката брат.

А изведнъж, бам-нашият човек се изцепи, че  щял да подкрепи врага, ако  недай боже, изпадне от играта. То, не стига, дето образът му е като бик на червено за правоверните, които не могат да простят униполитическата му полярност с името на софийски парк и дружбата му с набори-  достатъчно партийно овапцани с противоположни бои , аристократичното му до  унисексуалност  излъчване, та и сега трябваше в прав текст да ни се припомня нещо, което ние подозирахме

Не ми пука за вас, копелета, ние с вас не сме от една порода. Друга е моята-на софийският елит.

На олигархията.

Вашта мамка, милорд!

Слушай,  да ти кажа две думи. Синьото ядро в столицата е от около 190 000 души. Това са хората, които през годините твърдо гласуваха за СДС. Толкова мръзнаха, псуваха и хвърляха камъни срещу твоите опоненти ли, приятели ли..

Максимумът пък   на хората, които в различните години са гласували за СДС е повече от 400 хиляди. Прави си сметката, милорд, ако не изкараш барем твърдите да те подкрепят!

Защото, милорд, в Полша бъдещето се очерта. То не  е на отворковците, като твоите опоненти. То е урокът, който е виден за окатите. Властта на агресивните популисти  е две лята- през които на  всеки аматьор му лъсва задника. Лъсна в Полша, за ен-ти път лъсва и в България. Имаш и ситуацията, благодарение на достойните  ни учители, подобна на тази, през която всеки абдал разбра кой кой е  и спечели „ Той е”

Ние тия активи няма да ти ги смятаме. Няма да искаме от теб да изкараш максимума

Изкарай твърдите. Изкарай минимума.

Както и да го сучеш, ако не го сториш, ще е трагедия.

Защото днес не сме 2005та, когато наистина трябваше да се подкрепи врага, за да се свърши приказката за Ивайло-подставеното лице на олигархията. Всяка приказка свършва, щом принца целуне принцесата и тя не се събуди. Тогава патроните на дясното нямаха нито политическия кураж, нито политическия разум да сторят необходимото  и да спрат бедата. По определение, политикът трябва да вижда бъдещето, както инданец усеща бизонско стадо-като прилепи ухото по земята. Или по релсата -за  идващия огнен кон. Днес е късно  и глупаво да слагаш ухо на релсата-конят е опасно близо.

Но май е време  да съберем дупе и да погледнем българската реалност в очите. В нея няма,комахай ,никакво дясно и никакво ляво. Просто на едни места олигархията ще  спечели безапелационно, на други мафията, кандидатстваща за олигархия.  Когато децата на едните и другите са едни и същи и са приятели. Това е мъглата,  в тънем и в която ще се издавим  синца. Или ще се спасяваме един навън, други навътре, дори и  под благия поглед на Европейския съюз.

Затова, подкрепете милорда.

Напсувайте го,като мен, но го подкрепете, калпазанина. Повярвайте ми-по лошо ще стане инак. Тепърва ще става като през Полша.  Под приказки за промяна на морала ще се възцари тъмнина и още по гъста мъгла. Защото полският урок от бъдещето е, че моралът не се променя със съмнителни средства, нито може да кажем това, което външните наблюдатели прогнозираха, още като се възкачиха отворковците на сцената  в Полша- че отличната полска  култура на  водене на спора и живата медийна сцена ще помогне на демокрацията в Полша да издържи този неблагочестив експеримент.. Както знаем, нито едното е налице у нас, още по-малко другото. А и Спасителят ни е взел от братята най-лошото. А може и да пропуснем ерата на Качински, заместена от друг. В нас най-лошите сценарии се сбъдват.

Затуй, вашта мамка, милорд! Пак трябва да те подкрепим с отвращение. Направете го, непременно. Ние сме свикнали. Ние така и пием-щото сме славяни.. Ние така и живеем.

Паметници, корифеи
Помните ли залповите дискусии около някой паметник-дали да се махне, като символ от миналото, или да остане. Примери-бол. За или против Альоша, за или против паметникът на чешмата от с. Трънак, Мавзолея, Тодор Живков, Съветската армия и др
А помните ли оплюванията на мастодонтите на словото от социализма, касетите на Венци Мартинов със смеха на Тато, цялата отприщила се посттоталитарна сатира, „Златния кос” и песента с незабравимия припев” Омне-домне, друс друс”, в изпълнение на Антон Радичев, посветена на номенклатуреца, който вятър го вял на бял кон, докато превърнел мястото, до което го е довеял в пустиня.
И празници
А помните ли първите празнувания на Осми март, веднага след Десети? Медиите даже не го отбелязваха. Празнуваха под сурдинка само отявлени социалисти и безнадежни романтички около третата възраст. Постепенно, с годините настъпи реставрацията и се завихри позната от други празници и невъзможна при соца търговска истерия.
Без идеология, молеем
В Русия и у нас още се спори за Осми март- а у нас всички празници, свързани с Русия и останали от соца, са си спорни. Тези дни по повод 8-ми март, в руския вестник „Известия” се появи интересна статия със заглавие ”Главният враг на секса”. Мъжете, пише авторът Сергей Лесков, се делят на две категории-на такива, мислещи за жени само на този ден и на такива, мислещи за жени постоянно. Съответно и жените се делят на очакващи от мъжете фантазии и подвизи, и на такива, които щадят мъжете и правят този празник да изглежда ден като всички други. Интересното е, че жените се държат по добре с първата категория мъже и съответно последнитее-с втората женска категория. Тоест, противниците на празника се възприемат по добре от другия пол. И омразата на противниците на Осми март не е нито само идеологическа, нито е поради цветарската истерия, а почива върху една доста дълбока причина. Този празник е против природата, твърди коментаторът Лесков. Ако съветска Русия изцяло е имала идеология, насочена против човешката природа, то не е ли и този празник символ на именно това? Измислен, за да хармонизира социалистическите отношенията между мъжа и жената, поради основния казус-в съветска Русия няма секс! Древният мъж е бил длъжен да донесе ежедневния заек, а от жената се е искало да бъде на разположение за контакт винаги. Но за поддържане на продължителен интерес към партньора е нужен и психологически контакт, и така аванти са получавали не най –силните, а най-умните- и това е вид естествен подбор, в който са включени и елементи от секса. И така, в еволюцията се е наложил не мускулестия катил, който поради умствена непълноценност и неспособнтост към любвеобилност е действал инцидентно, съобразявайки се само със собствената похот, а другият, по-слабият, по-умният, съобразяващият се постоянно с партньора. И така, днес самецът-мачо, си има празник и показва интерес еднократно в годината, той и неудачникът, останал по стълбите на еволюцията в подножието й. А цветята на тройна цена на 8 ми март стават индулгенцията за неговата несъстоятелност и отплащане за целогодишното му равнодушие. Жените, обаче, които имат ум в главите чувстват горното и с все по голямо подозрение слушат празничните дитирамби.
Да здравствует
В Русия паметникът на Дзерджински още не е върнат на Лублянка, въпреки нарастващия натиск от страна на здравите сили и повсеместния им реванш.
У нас вече никому не прави впечатление връщането в медиите на осмиваните преди мастодонти на словото от миналото. От празниците обаче засега налице е само Осми март-дето се вика, засега. Паметникът на Ленин в с Новград също е сам. Альоши и Съветски армии-бол. Съденият от държавата, обаче, комунистически диктатор, получи възмездие -преди 6 години му издигнаха отново паметник. Да не споменаваме за завръщането на осмиваните преди лица на словото от миналото по медиите, или на тези от номенклатурата и зловещите служби -повсеместно, на високи позиции..
Свободата е робство
Няма никакво съмнение, че разказът на комунистите за миналото победи. Какво е разказ? Това е общия идеологически контекст, през който се пречупват събитията- това е преводачът, през който гледаме на миналото и компасът за настоящето. Ние се оказахме единствената света в Европа, която си остана със стария преводач, според който комунистическа България е била добра държава. Не е била престъпна, бандитска държава на терора - съответно за много хора е била напълно нормална, даже по бяла, отколкото сега. За всички останали хора от постсоциалистическа Европа комунистическото минало беше престъпно. И след като, види се, за бай Стамат тая държава е била нормална, добра и бяла-ами що да не се върнем към нея? Тогава, според победителите в разказа , съвсем закономерно Георги Константинов е терорист. Защото е осъден навремето и съден днес според мислите и убежденията си. Само при комунизма и при Оруел се отговаряше за мисли, думи и убеждения. А не за дела. Тъжното е, че е съден и от т.н десни, като македонския четник от Вазовия разказ”Вие българи ли сте?”
Невежеството е сила
Този разказ е тъжен, обаче, не само заради връщането на символите, а и поради реванша на неудачниците-мачовци, като начин на мислене, като идентификация с успеха, както масовото опиянение по пловдивските игри от миналото или цярът-панацея на Майкъл Капустин. Като пример за превръщане на структурите на характера на простия, обикновен човек, в социална идеология –със същия механизъм на идентификация. С и по този, който с един удар може да свали Тайсън и да обладае женската, съответно да я позлати -на Осми март. Да я ползва като мутреса, метреса и на нея да и е все едно, стига да си получи цветето за празника, за да е като другите. Готова за контакт, за чалга, Биг брадър и липсващото внимание. Обратният еволюционен ход в мисленето, изсвирен на инструмента на носталгията, изкара такива модели напред съвсем целенасочено, за да върне и тогавашната реалност, модифицирана- засега- само като нужните им нагласи. Всъщност, резултатът от цялата дандания беше казан още преди 6 години с няколко думи от Дянко Марков-благоденстват децата на хората от миналото и те, а ние и нашите деца сме бедни, прокудени и потиснати. Както по-рано.
Да се готвят мислопрестъпниците.