Идеята за нов синдикат кристализира преди месеци и в този форум. Но докато се учредят местни струтури, докато се регистрира съдебно, докато го признаят за представителен  .... има-няма 2-3 ггодини. Затова колегите бяха принудени в името на легитимността на стачката да карат със старите "галоши". И те ги предадоха.
Говори се и за професионална организация /гилдия/ на учителите. Дано!

persey, разбирам огорчението ти,и аз съм омерзена от цялата ситуация и охулването на учителите отвсякъде. Не се заричам, че няма да стачкувам, ако остана в училище. Но си признавам, че усилено търся друга работа и ще напусна системата, щом я намеря.Какви дни ви карат да отработвате? Дните на стачката не се заплащат, така че няма какво да отработвате. Освен ако не работите в събота, но тогава трябва да ви плащат допълнително, като за работа в празничен ден.Имам чувството, че и директорите по места се престарават.

Пърси,

... (Трябваха ми  20 минути, за да намеря възможно най-точните думи ...)

Разбирам разочарованието ти, но те моля да не бъдеш толкова жестока. Да не обезценяваш толкова лесно себе си и другите като теб, и това, което сторихте за тези 40 дни.

Не зная как да ти го кажа (може би, защото съм го казвал вече 1.000 пъти ...), ... има нещо велико в цялата тази работа. Но как да те убедя? ... С думи не мога, не сега(!). С дела? - Да, с дела. Но за делата ми е нужно време... Време. Остави ми малко повече време, ОК?

Обещавам ти точно след 5 месеца, на дата 13 април 2008 г., да ти дам отговор на въпроса "Оти ручааме жабетата?". Отговор, от който ще останеш доволна и горда. Съгласна ли си?

 Г-н Лазаров,  много се  радвам,  че  все  още  има  хора, които  мислят  като  вас!  пишете  повече  все  в  този  дух и  с  този  патос,  защото  по-голяма  част  от  колегите (включително  и  аз)  наистина  сме  омерзени  и  то  от  това,  което  се  случва  след  стачката!  Тогава,   по  време  на  стачката,   ние  си  вярвахме  и бяхме силни и  горди,  смятахме,  че  ще  успеем  да  променим  нещо  в  това  наше неподвижно  блато! а  какво  стана?  НЕ  само че  нищо - ами  сега  сме  наказвани  да  преработваме  планове, да се  чувстваме  виновни  за  нещо, за  което  в  други  държави  някои  хора  биха  останали  без  постове  и  положение!  така  че  пишете  по-често  и дано  наистина  след  5  месеца  нещо  се  случи,  иначе  въпросът за  жабетата  и  наи-вече  блатото си  остава  напълно  актуален! ВРЕМЕ! ОК!

Павка - може да е малко късно през април да извадиш чудния закон на най-чудната образователна система. Правителството и парламента натискат газта и сериозно си вярват, че могат да извадят новото ЗНП (евентуално ще се казва Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) още през януари. Давай да пускаме принципите на твоето най-любимо образование (преамбюла или каквато е там общата част) още сега в публичното пространство да видим дали се възприема. Сложи си ги в блога или тук и да почваме да ги нищим. Англосаксите имат други образователни традиции и на места се различаваме като слънцето и луната с тях. А за какво ни е съвършенство, което не можем да приложим. И най-вече - за какво ще ни служи, ако го пръкнем точно когато току що е приключило приемането на тристранно-коалиционно-куцокракия продукт дето се прави вече втора година.
Разбирам, че ще бъде хубаво за Великден да го изсипеш изцяло с фанфари. Но може да се окаже, че по него време голямата бомба ще си остане една мила презентация. И ПРАГ е красив проект, но го четем твърде малко хора. И не можа да повлияе много на т.нар. десижън мейкъри.

Пайдея,

Къде съм казвал, че това ще е "чудния закон"? Аз говоря за нещо далеч по-голямо. Далеч по-голямо!

Но ти си права, че трябва да пусна информацията за най-хубавото образование на света веднага. Провери си пощата, моля те.  :)

Съгласна съм с Paideia. Павел ще помагаме,сподели посоката към която да насочим поглед.

Можеш ли да превеждаш от английски, Заедно? Ти или някой твой колега?

Трябват ми 5-а преводачи/ки. Имам работа за тях за 1 седмица. После ще търсим редактори за корекция и адаптирането на текстовете към нашата реалност.

 Бих се включила. Павел, изпратих ти мейл.

...и поредното доказателство, че българското учителство в своето мнозинство е изпаднало в слепота по отношение на организационните си проблеми. От 11 коментара досега - 1 на тема "какво да правим със синдикатите".

Скъпи учители, моля ви, приемете го, осъзнайте го - вие претърпяхте стачно поражение. Не само това, вие претърпяхте морално поражение. То може и да не се превърне в катастрофа, ако разберете, че причината е в собствената ви профсъюзна болнавост, а не в тях, лошите, правителството, държавата, или световната конспирация.

Сериозно ли вярвате, че на територията на България се е появила сила, която е успяла безнаказано да пренебрегне/потуши бунта на 100 хиляди души, подкрепяни (поне в разгара му) от поне няколко милиона? Как иначе би могла да бъде сразена 100-хилядна стачка, ако не от самата себе си?

Зарежете революционния ентусиазъм, използвайте малко здрав разум - ако не успяхте да наложите волята си за едни 300 лева отгоре, защо мислите, че ще я наложите за нещо много по-генерално? Като за начало се опитайте да спасите самите себе си като солидарна общност, пък за нови революции има време. 

@Алекси - по стачно време някак стана очевидно, че освен синдикален проблем, учителите имат и още една грижа - а именно: че никой освен тях няма на грижа решаването на образователни проблеми, които се трупат от 10-12 години. Та затова гледат едновременно в няколко посоки сега. Още повече след ясната демонстрация на правителството, че възнамерява да се отърве напълно от главоболието да прави политика на доходите в образованието, чрез преки тристранни преговори. Но си прав в едно - ускорената "централизирана децентрализация", която се задава, отдалечава с всеки изминал ден възможността да бъде принудена изпълнителната власт да прави неща със сила от 100 000 обединени учители.  А без нея сила - изобщо не е сигурно дали ще може да се наложи адекватно финансиране на образованието нито създаването на прилична рамка за модернизация - за да могат да се насочат правилно никога недостатъчните инвестиции.   

Павел,две на този етап.Пиши на емейл-а подробности.

Някой знае ли, дали процедурата по учредяването на нов синдикат е наистина толкова тромава и продължителна? ( Някой писа , че можело да се проточи около 3 години) Винаги ли толкова бавно и трудно се случват хубавите неща ? При сегашното състояние ( след последния валс на казионните менте-кати )  въпросът с членската маса ще се реши кардинално само за няколко дни ! Каквото се изисква от нас по места ще го направим, но по важното е тези на които гласуваме доверие да защитават достойнството ни, да бъдат човеци с главно "Ч". Със сигурност няма да им е лесно, имайки предвид голямата отговорност,която ще поемат. А и съблазните и заплахите (от посока "властимащи" ) никак няма да бъдат малко, поради каузата, която ще защитават.

Istinata Pobejdava-може би въпроса не е дали процедурата е тромава,а дали ние всички искаме да го направим.

Въпрос-каква е разликата в профсъюзна организация и съсловна организация?, ако съсловната организация  представлява интересите на учителите, защо ни е синдикална организация. А Асоциация ?
Paideia, може би ще помогнеш на един лаик, който иска да бъде ориентиран.

 

УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА – НА КАКВО НИ НАУЧИ ТЯ?

Борис Боев

 

Настоящата 2007г. беше изпъстрена със стачки и протести на трудещите се от цялата страна. Но безспорно най-внушителна и по мащаби, и по продължителност беше есенната стачка на учителите.

 

Кратък обзор на стачните действия       

 

Ефективните стачни действия на учителите започнаха малко след началото на учебната година – 24 септември, и скоро обхванаха 97% от училищния персонал, или близо 150 хиляди души.

Основното искане на стачкуващите беше за 100% увеличение на заплатите до края на 2008 г., а основният лозунг – „ЗА ДОСТОЕН ТРУД  - ДОСТОЙНО ЗАПЛАЩАНЕ”.

В подкрепа на стачкуващите бяха събрани 1,2 млн. подписа. Своята солидарност проявиха немалко транспортни работници, горски работници, социални работници, ученици, студенти, учени, пенсионери, еколози, родители и др. Представители на учителските синдикати от Румъния и Холандия също дойдоха в България, за да изразят своята солидарност.

Самите стачкуващи протестираха срещу бездушието на българската буржоазна държава към техните справедливи искания под най-различни форми – като се започне от многохилядните ежедневни митинги и шествия в цялата страна, мине се през блокиране на международни пътища, мостове, централни кръстовища и се стигне до обявяване на гладна стачка от страна на десетки учители (това те правеха с обяснението, че „и без друго гладували”). На 11 и 18 октомври в София се проведоха и два грандиозни национални протеста на учителите, на които присъстваха съответно 75 и 78 хиляди души!

Стачката продължи повече от 40 дни (до началото на ноември), но въпреки твърдостта и решителността на учителите, те не постигнаха желания успех. В крайна сметка буржоазната власт наложи своята „оферта”, сериозно разминаваща се с представите на учителите за достойно заплащане -  вместо 790 лв. те получиха обещание за „650 лв. от 1 юли 2008г.”. 

 

Причини за неуспеха на учителската стачка

 

Без съмнение стачката на учителите завърши с неуспех за тях.

Защо се получи така?

На първо място своята коварна роля за пореден път изиграха продажните синдикални лидери. Тяхна обичайна практика е да предават работниците и това го знае всеки, който е участвал в стачка, организирана от тях. Пример за това е стачката в шивашкото предприятие „Пирин текс” (град Гоце Делчев), където „със съдействието” на КТ „Подкрепа” беше наложено предложението на собственика Ролман за увеличаване на заплатите на работниците с мизерните 40 лв. вместо с исканото от стачкувалите 3 седмици над 1600 души 100 лв. увеличение. Но за предателството в Гоце Делчев не научиха толкова много хора – стачката там не беше толкова широко отразена от медиите, както тази на учителите. Около последната излязоха много повече данни как действат жълтите профсъюзи в България.

Ето няколко примера:

Още в първата седмица на стачката Единният стачен национален комитет покани министъра на образованието Вълчев на преговори в 142-ро училище в София. Вълчев обаче отказа да отиде – той беше наясно, че там няма да му е уютно. Но когато впоследствие Министерски съвет покани на „преговори” синдикалните лидери, те не отказаха да се разходят по червените килими – явно там на тях им беше по-удобно да се „споразумяват”, без да са под непосредствения контрол на стачкуващите учители. И това както стана ясно по-късно, даде своя резултат, в полза на буржоазната държава, разбира се.

На 3 октомври в България пристигна на кратко посещение президентът на Франция Саркози и това накара синдикалните лидери позорно да преместят учителските протести от площада пред президентството, защото „всички те много уважават” президента „на една от световните демокрации”.

Предателството обаче доби гигантски размери след 30-я ден на стачката, когато българското правителство представи своята жалка „последна оферта”, приета с радост от синдикалните лидери, но не и от учителите, които проведоха всеобща анкета сред стачните колективи и отхвърлиха категорично „споразумението”. Каква беше реакцията на синдикалистите? Те се оплакаха, че исканията на учителите били нереалистични, че учителите били станали анархисти и пр., и пр. И ако дотогава сред мнозинството учители имаше само съмнение, то сега за тях стана ясно на кой страна играят техните „лидери” и това не беше страната на стачкуващите.

Но не беше само негативната роля на продажните синдикални водачи, която предреши крайния неуспех на стачката – чувстваше се и недостатъчната ефективност на солидарността на останалите трудещи се маси – те като цяло съчувстваха на учителите, но на дело не направиха кой знае какво в тяхна подкрепа. А даже само транспортните работници да бяха излезли на стачка заедно с учителите, тя щеше най-вероятно да приключи до няколко дни с пълна победа за стачкуващите. Това обаче не стана и затова освен липсата на боеви синдикати в България своята роля изигра и фактът, че в България все още няма революционна марксистко-ленинска организация, чиито представители да ръководят борбата на стачкуващите, да разобличават коварството на буржоазната власт при преговорите и да не допускат предателска капитулация от страна на синдикалните лидери в хода на преговорите. Историческите факти за здравите революционни връзки между комунистите и синдикатите в България преди и в първите години след 1944г. са показателни за необходимостта на едните от другите, за необходимостта те да действат заедно срещу стария - нов враг на българския народ – капитализмът и неговите оръдия в лицето на буржоазната държава и масмедии.

Накратко казано, липсата на боеви синдикати, независими от буржоазната власт, липсата на ефективна солидарност (т.е. солидарност не само на думи, но и на дела) и липсата на марксистко-ленинска организация, предреши неуспеха на учителската стачка.

Ето защо резултатите от стачката допълнително трябва да мотивират членовете  и симпатизантите на нашето Движение за борба за създаване на революционна марксистко-ленинска организация в България. Без създаването на такава организация трудещите се в България всякога ще си останат подвластни на Тренчевци и Желязкохристовци, всякога ще си останат роби на наемния капитал.

 

Учителската стачка и международният финансов капитал 

 

Стачката на учителите освен всичко друго разкри и тясната зависимост / подчиненост на българската буржоазия и буржоазна власт от международния финансов капитал.

Ето няколко примера за тази подчиненост, за тази позорна зависимост:

В хода на стачката особено популярен стана записът от разговора между министъра на образованието Вълчев и министъра на финансите Орешарски. В него обаче, заради демонстрираното цинично отношение към преговорите със стачния комитет ( наречени от Орешарски „седянка”) на заден план остана другата не по-малко съществена реплика на Орешарски в този прословут диалог: „Първо да мислим за числа, СЪКРАЩЕНИЯ и после...”.  Идеята за съкращения в образователния сектор не беше дело на Орешарски. Но тази негова реплика доказа на всички, че той е приел да служи на тази „мисия”, наложена от международния финансов капитал в лицето на Световната банка. В началото на октомври 2007г. (т.е. една седмица след началото на учителската стачка) Орешарски лично представи доклад на Световната банка „за ускоряване на конвергенцията и по-висока производителност”. Този доклад „съветва” (или по-скоро заповядва на българската държава) да се закрият техникумите (защото не съответствали на сегашните нужди на бизнеса), да се закрият 400 училища и 20 университета, да се съкратят 30% от учителите (т.е. около 50 000 души!), 8000 университетски преподаватели „да бъдат пенсионирани или стимулирани да напуснат”! Извадката от този зловещ доклад, предвиждащ окончателен разгром на българската образователна система, фактът, че той е представен лично от министъра на финансите и че само седмица по-късно Орешарски си поставя като идея-фикс да се „разбере” със синдикатите относно съкращенията, ясно показва на кой служи българският финансов министър.

Пак в началото на октомври на посещение в България дойде президентът на Франция Никола Саркози. Само за няколко часа той успя да се споразумее с българския премиер България да закупи 4 френски корвети на стойност 750 млн. евро плюс 18 хеликоптера за 360 млн.евро! И това в момент, когато учителите настояваха да им се отпуснат за заплати именно 1.5 млрд. лв. – точно колкото струваха 4-те корвети! Само че Станишев близо 40 дни отказваше да приеме справедливите искания на учителите, окачествяваше ги като „ултиматум” и като „нереалистични”, призоваваше да се „прояви разум” и твърдеше, че „сега пари за учителите няма”. Въпросът е защо Станишев не беше така категоричен, когато при него дойде Саркози да лобира за френската корпорация „Армарис”? Защо в момент когато десетки хиляди учители настояваха за достойно заплащане той се кланяше на Саркози и най-цинично казваше, че „България гледа позитивно на този проект (т.е.на офертата на Саркози), с голям интерес”, че той е „много привлекателен за нашата страна, за нашата индустрия”?  Отговорът е ясен – защото и той като Орешарски служи на международния финансов капитал, а не на своя унизен и измъчен народ. Доказателство за обвързаността на Станишев с интересите на международния финансов капитал е и патронажът на премиера  на организираната от Атлантическия клуб през февруари 2007г. Международна конференция „Офсетът в България: актуални проблеми и перспективи”. На тази среща участват представители на водещи европейски и световни фирми в областта на отбранителната индустрия – Armaris, Eurocopter, Lockheed martin aeronautics, Daimler Chrysler, Saab international и др. Пред тях Станишев казва, че „България има потенциал за партньорство с водещите европейски и световни фирми в областта на военната индустрия и доставките”. За демонстрираната си преданост към международния финансов капитал Станишев е награден с най-голямото отличие на Атлантическия клуб – Златната награда на Атлантическия клуб.

Така че тук всичко е ясно.

А как стоят нещата със „социалния президент” Първанов? Дали поне той не се застъпи за учителите? Нищо подобно. Точно когато в София се провеждаше първият национален протест на учителите (11 октомври) Първанов беше на посещение в Швеция, където беше награден от шведския крал с цел да спомогне за закупуване на шведски изтребители „Грипен” за стотици милиони евро.

Така че и тук всичко е ясно...

Парламентът с неговите „народни представители” също демонстрира на чии интереси служи. В хода на стачката т.нар. „опозиция” поиска вот на недоверие на правителството. Но с какви аргументи само – „нищо не сте направили за реформирането на българското образование”, т.е. критика още по-отдясно, че недостатъчно бързо се изпълняват горецитираните директиви на Световната банка. Един от независимите народни представители в парламента все пак имаше доблестта да предложи в парламента Проекторешение за налагане на пълен мораториум върху сделките по превъоръжаване. Предложението беше добре аргументирано, че в сегашната тежка, критична социална ситуация в България е необходимо парламентът да докаже, че мисли за интересите на българските граждани, а не „за интересите на чуждестранни военни комплекси и шепа български комисионери”. Но това беше глас в пустиня – предложението беше подкрепено от едва 12 депутата (от общо 240) – явно комисионерите доминират не само в президентството и в правителството, но и в парламента.

Не бива да се забравят и „българските работодатели”. Тези жалки криминални типове, които се разпореждат със съдбите на милиони български трудещи се, също излязоха със своя декларация, в която исканията на стачкуващите учители също бяха заклеймени като „нереалистични”. Също така се твърдеше че „не бива с авантюристични политики да сринем трудно постигнатата икономическа стабилизация и да поставим под заплаха бъдещия ни напредък”. Защо обаче същите тези „силно обезпокоени работодатели”, които бдят за икономическата стабилност на българската икономика, не излязоха с подобна декларация относно безспорната авантюра №1 – позорното българско участие в окупацията на Ирак и Афганистан, което струваше милиарди левове досега, а и изгледи скоро да се изтеглят българските войски от тези страни, няма? Явно е защото те също обслужват интересите на международния финансов капитал. За това говори и фактът, че със сходни на декларацията на българските работодатели „съвети” излезе друг основен стожер на международния финансов капитал – Международният валутен фонд. МВФ „съветва” българската държава за това, за което настояват и работодателите – да се избегне „прекомерно рязко покачване на заплатите в публичния сектор”. Прави впечатление обаче, че МВФ не се притеснява от факта, че на няколко стотици „предприемчиви българи” доходите растат главоломно (за един такъв „честен частник” се разбра, че си е докарал само за една година печалби от половин милиард долара!). Ясно е че българските държавни институции, като верни слуги на международния финансов капитал, ще трябва да се съобразяват и с този „съвет”-директива. С други думи МВФ казва на българските държавни органи: продължавайте да се подигравате с трудещите се, те нас не ни интересуват, слушайте какво  казват нашите подизпълнители в България  от „Национално представителните работодателски организации”...

Поради всичко изброено дотук, става ясна още една причина, поради която героичната стачка на учителите беше толкова значима – тя  разкри на значително по-широк кръг хора на чии интереси служат българските държавни институции,  разкри, както е казал народът „на кой господ се кланят” те, а именно - на международния финансов капитал.

Задача на бъдещата революционна марксистко-ленинска организация в България ще е да разкрива пред трудещите се тази зависимост и подчиненост, да разкрива, че борбата трябва да се води не толкова срещу някакви жалки чиновници на международния финансов капитал като Станишев, Орешарски, Първанов и т.н.(защото те винаги могат да бъдат заменени с други, не по-малко жалки чиновници), а срещу самия финансов капитал, че България преди всичко трябва да се откъсне от хватката на неговите пипала. Има ли сили за такова велико дело българският народ? Разбира се, че има! Не само героичната му история, но дори само стачните борби от тази година  доказаха, че нашият народ не заслужава своето унизено и окаяно състояние, в което го натириха живковистите и другите контрареволюционери, че има сили за велики революционни дела, стига да е сплотен и организиран. Но тези стачни борби, както казва Ленин, са само „школа”, която учи работниците да водят борба срещу своите врагове за освобождението на целия народ и на всички трудещи се от гнета на чиновниците и от гнета на капитала.  

Истинската сблъсък ще настане, когато работниците започнат да се организират за борба срещу колониалния статут на нашата страна, за борба за освобождение от игото на международния финансов капитал.     

Към подготовката на трудещите се за тази бъдеща борба ще трябва да съсредоточи силите си и нашето Движение.

 

 

     Благодаря ти пак, Павел. Аз не съм песимист  в живота си, но понякога май ми писва. Сигурно и годините в училище си казват думата - 23.Иначе оптимизмът ми е в кръвта. Само че ТЕЗИ синдикати ми дойдоха в повече.Поздрави!!

 Аз попитах, но ще попитам още веднъж? Кой им дава право на синдикалните лидери да напускат преговорите?!!! Това да не им е коктейл? Докато цялата организация не избере легитимно нови лидери, които да я представляват, може да не им харесва, може да се влачат, може да умират, НО СА ДЛЪЖНИ ДА ПРЕГОВАРЯТ! И да защитават интересите на учителите и българското образование. Те носят отговорност, длъжни са да могат и да са компетентни.  А като не могат и не са, учителите могат да им поискат отговорност. И примерно да ги осъдят за нансяне на щети поради некомпетентност. Казвам примерно, не че няма да се намерят други клаузи и поводи.

 Приветствам разширяването на ЕНСК! но нека подхождаме отговорно към избора на тези хора. Това трябва вече да са не само будни и достойни учители, НО ИСТИНСКИ ЕКИП ОТ СПЕЦИАЛИСТИ. Аз лично искам да знам кои са тези хора. И да им помагам според силите силите си. Нека има и-мейл, телефони, някакъв начин за връзка с тези хора.

Точно така, Шели, тези двамата вместо да се държат като принцове, особено Христов с неговото иронично-подигравателно отношение към учителите, и да обясняват колко много са свършили, работейки до десет вечерта, трябва да си поемат отговорността.

Сближаването на позиците с Правителството, изразяващо се във вида на последното споразумение, за мен е всъщност подписване на смъртната присъда за българското образование. В точка 11 не се говори за отпускане на пари за увеличаване на учителската заплата, а за начини и средства, като промяна на нормативите за преподавателска работа и пълняемост на паралелките/групите, чрез които да се достигне през юли до 650 лева брутна заплата.

Тук ясно и категорично са заложени съкращения и работа с големи класове/групи.

За себе си ще кажа, че предпочитам да не получа никакво увеличение, но такова споразумение НИКОГА няма да подпиша!!!

 Куини, поздравявам те за огромната работа, която вършиш! И то качествено, без да абдикираш.
   Аз мисля, че не само аз, не само учителите, НО И ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕ ЗАЩО УЧИТЕЛИТЕ НЕ ПОДПИСВАТ ТАКИВА СПОРАЗУМЕНИЯ! Докато заспалото българско общество не схване, че битката на учителите е и негова битка, никакъв смислен резултат няма да има. Утре щял да влиза на обсъждане бюджета. А пък ние да сме чакали Даниел Вълчев да ни покани на преговори. Тоя човек не разбра ли, че в задълженията му на министър най-малко влиза това някой да го чака? Синдикатите да предяват съдебен иск към него за некомпетентна работа във вреда на държавата. А не да ми обясняват, че те искали споразумението да се раздели на чисто учителски искания и меморандум за реформата! Ама и те са с компетенцията на министъра и от неговата кръвна група, та затова сме на тоя хал!
   Аз лично, от позицията на този форум, искам да поканя адвокат Михаил Екимджиев,  който е доказал професионализма си, да защити делото на българското образование. И ще търся връзка с него. Защото докато обществото си позволява да търпи истериите на сульо и пульо и да не изхвърля некачествените псевдоспециалисти зад борда, никой няма да види напредък.

Аз доста отдавна престанах да разбирам защо исканията на учителите са толкова крайни, при цялото ми уважение към тях. Вината на правителството е безспорна, т.к. миналият декември нещата щяха да се уредят съвсем нормално и безболезнено. Все пак ми се струва, че в момента стачката е преминала чертата на абсурда: хора, които казват, че получават 300 лева, се отказват от увеличение 80 лева до края на годината и от 650 лева основна заплата средата на другата година? Отказват 450 лева начална заплата и към 1000 лева за опитен учител? Не мисля, че обществото разбира вашите искания, това е, което искам да кажа най-добронамерено, като  неразбиращ и много озадачен член на обществото.

    На 07.10.2007 г. имах възможност да се срещна с човек, който е добре запознат с макроикономиката на страната. Още тогава той каза, че пари за образованието и учителските заплати има, но да внимаваме, че синдикалните лидери могат да ни изиграят. Една от дебатираните теми бе какво ще правят учителите в края на месеца без средства. След толкова години редовен членски внос няма учреден стачен фонд. Къде са парите? Само това идваше да ни подскаже, че никой не мисли за стачкуващите учители. Резултатите вече са факт -  убедих се в достоверността на тези думи! Приканвам всички колеги да напуснем синдикалните организации, които ни предадоха!

Че проекта за споразумение е гавра разбираме всички, но и аз и колегите ми искаме да знаем кой ни представлява, КОИ СТЕ ВИЕ , АРХИТЕКТИ ?

Мисля, че правителството обсъжда вариант, при който да прекрати пеговорите, докато синдикатите не излязат с различно, сближаващо позициите предложение. Предлог за това може да бъде "твърдата и категорична позиция на учителите, което е в разрез с изискването и двете страни да полагат необхидимите усилия за решаване на проблема." При това забавяне няма да могат да се гласуват предложените увеличения ва бюджета за образование, както и няма да могат да се подготвят и въведат основните реформи. Делегираните бюджети могат да бъдат въведени само в началото на годината. Ако се изпусне този момент, те ще бъдат въведени от януари 2009 г. Няма да има време и да се гласуват необходимите нормативни промени, гарантиращи пълното усвояване на средствата по фонд работна заплата в ДБ. Правителството ще обвини учителите, че те самите са възпрепятствали въвеждането на точно тези реформи, които биха довели до увеличаване на възнагражденията им.
Затова считам, че е редно да бъде изготвено такова споразумение, което поне малко да сближи позициите, за да може всяка от двете страни да излезе с чест от положението, без да се налага да обяви капитулация. Всяка радикализация и действия, водещи до невъзможност за постигане на споразумение, е в полза на правителството и на министерството на образованието, които, вече е абсолютно ясно, реализират своя си план за протакане, с цел забавяне на реформите. Не се поддавайте на излишна емоционалност. Не става въпрос за война и победа, а за отстояване на разумни позиции и постигане на обществено признат резултат. Апелирам днес всички, от които зависи изготвянето на новото проекто споразумение, да положат всички усилия то да е принципно и обосновано.

Колеги,
какво се прави в момента.В провинцията е пълно информационно затъмнение. Ако имате повече информация, пуснете я. Този разширен състав на преговарящите с какви правомощия и компетенции е? Дали не трябва да се търсят широк кръг от експерти за да оформят черно на бяло исканията ни?

В момента синдикалните структури се опитват да съберат колкото се може повече индивидуални заявления за напускане от учителите. Не знам доколко това ще помогне и дали няма да изиграе лоша шега там, където колективите са в обтегнати отношения с директора.

Колеги, мисля, че синдикатите са ни предали още преди няколко седмици, когато уж стана грешка с понятията "средна брутна заплата в сектора"  и "средна брутна заплата за учителите". Може би още тогава е станало договарянето с правителството за 650 лв. ср. брутна заплата за учителите /Н. Николов  го заяви/, а пред нас се играеше театър, че се отстояват нашите искания. Освен това преди няколко дни прочетох в новини, че "Ж. Христов ясно заяви искането на учителите- 650 лв. средна брутна заплата за учителите" /цитирам по памет/. Вече не знам какво да мисля!

Ето моето предложение за това, какво правим от сега нататък.

______________________________________________

А сега накъде?

Имам въпрос и ако някой може да ми отговори- моля да го направи!
Ако правителството администрира решение за повишаване на заплататите ни /както е заявил Орешарски/ какво може да се направи? Как бихме продължили действията си?
Нашите "лидери" и "стачен комитет" в училище  не разясняват нищо, не се коментират следващите стъпки и липсва какватои да организация и информация. Само коментираме помежду си и сме напълно объркани!  

Администрирането е едностранен акт, който не отменя действията на другата страна. Въпросът е какви са тези действия. Дано тези, които ги подготвят, да са наясно.

Д-р Тренчев,
защо  искахте доверие, като че ли ще правите"чернодробна трансплантация" Трансплантацията е рутинна операция Раната е отворена ,нуждаете се от специалисти, потърсете ги  за да ви сменят и пациента да оживее.В противен случай носите цялата морална отговорност. Изборите показаха ,че пари има./колко се раздадаха/ Вие сте патоанатом ,поставихте диагнозата.Оставете знаещите и можещите да довършат лечението.Вие заслужихте  Станишев да ви изпрати посланник !!!Вземете и останалия си екип! Сбогом!

Да, Ева, сега вече трагикомично изглежда онова така желано от двамата доктори доверие, подкрепа, единство, с които настояваха да ги осигурим... Е-е-х, силни думи, но празни и кухи се оказаха днес, защото господата не ги изпълниха със съдържание. Сега ги питаме за какво беше това дране по площадите?
....
Аз имам обяснение за всичко случило се - може и да не съм съвсем права, но така ги виждам нещата. Стачката започна, защото синдикалистите искаха да покажат на правителството, че все още са силни фактори, с които управляващите трябва да се съобразяват, и че могат да организират учителството да се вдигне сериозно да протестира. В такива ситуации винаги има някакви подмолни игрички, които, ако не сега - след време се разкриват.

И така, учителството се вдигна, но тайничко ругаеше синдикатите и им се заканваше, че като свърши стачката, ще се направят сериозни персонални промени в ръководствата им.

Стачката придоби нечувани размери, но синдикалистите взеха, че си повярваха. Те си въобразиха, че ръководят стачката, но след последното отказано проектоспоразумение се разбра ясно, че учителите изобщо не са били ръководени от синдикатите, а взимат решения със собствените си глави.

Е, как да не се гордееш, че си учител?!

Още ли се гордеете ! точно в този момент се питам колеги ,къде сте ? Какво ще правим утре.

Съгласен. Учителят не е толкова елементарен да залитне политически от едно изказване на Яни Янев или Иван Костов. Никога учителството не е било опортюнистично и политически хомогенно. Първата седмица може би е било синдикална стачка, днес вече след толкова буксуване се търси и политическо решение с политически средства - ако ще и предсрочни избори. Обществото ни подкрепя. Каузата е непартийна, национална, всеки политик трябва да си намери мястото в ситуацията - с или срещу стачкуващите. 100% и в БСП има много хора, които се гнусят от своите избранници в последните седмици.

Аз мисля, че обществото, включително политическата класа, ще упражни всякакъв вид натиск за решаване на кризата. Правителството да бърза, защото още нищо не е видяло.

А колкото и да се прави на разсеян Вълчев, годината си тече. Вече две седмици след обявения ден няма решение за съкращаване на ваканциите. Защо ли?

Щом училищата са държавни или общински, то главният ангажимент е на държавата и нейните институции. В този смисъл синдикалните искания не могат да не касаят държавната политика и политическите борби. Не е нужно / и е невероятно!/ да сме хомогенни в политическите си предпочитания, но недоволството от властващите и надеждата за промяна на политическото статукво мисля, че е безспорна.
А истеричната реакция на г-жа Такева показвна само различните и политически предпочитания. Въобще тъпото в цялата история е, че лица като нея продължават да паразитират на гърба на справедливото учителско недоволство.

Светльо, абсолютно си прав, че синдикалните искания не бива да се политизират, но какво правим, когато политиците не си изпълняват задълженията, прибягвайки до всевъзможни лъжи и манипулации за  подвеждане на обществеността и изобщо, когато вървят срещу интересите на народа? В този случай изходът, според много колеги, е един: оставка!

Нека ви припомня 2 неща, скъпи учители.

1. Янка Такева "поведе дружината" защото, иначе си отиваше безвъзвратно.
2. Яни Янев, и всички други като него, се размърдаха и обърнаха внимание на образованието едва сега, когато видяха огромната ви мощ.

Какво искам да кажа с това - искам да кажа, че условията ги диктувате вие в момента. Можете да пометете правителството, можете да пометете министри ... и нещата вървят именно натам, но ... Кои ще са следващите? Кой ще е бъдещият министър на образованието, който има визия, идея, план? Кой е той/ коя е тя? Знае ли какво да претендира пред правителство и парламент? Знае ли как да отстоява позициите си? Ще заставаме ли плътно зад него или ще го оставим сам/а в компанията на мръсните кучета?

Да мислим за решението, приятели. Да намерим фигурата, екипа, които да започнат да работят за каузата! Има ли такива хора? Говорете си, обсъждайте, изкарайте ги на преден план, направете програма за действие. Той ви е нужен като въздуха! Иначе се завъртаме пак в кръг.

(Едно пиленце ми подсказа, че имаме време само до 28 октомври да отговорим смислено и еднозначно на всички тези въпроси.  )

Орешарски: На ръба на пропастта сме!

http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1109637

За министър на МОН бих предложила говорителя на стачния комитет - Николай Николов. Този човек го наблюдавам от първия миг и не съм спряла да му се възхищавам. Той спечели доверието ми за вечни времена. Виждам, че е честен, открит човек, пълен с енергия, оптимизъм и твърдост за постигане на крайната цел, отличен водач и оратор, притежава огромен интелект, компетентност и ерудиция, вярва във високи идеали и материалното е далеч от него, въпреки че говорим най-вече за заплати.

Заявил е пред група колеги, че ако стачката не успее, той ще си подаде веднага молбата за напускане.

Само че точно заради прекрасните качества, които притежава, не вярвам да приеме подобен пост. Най-малкото защото не би позволил такова нещо да породи съмнения у хората, че се е борил заради себе си, заради личните си интереси.

Господин Николов има всички качества за министър на МОН, но за съжаление не се назначава от нас. А  че е време учител да бъде министър на образованието - в това спор няма.

Орешарски продължава нагло да лъже и да плаши, но все по-малко са онези, които му вярват. От това той няма да спечели, но и нищо добро не ще произлезе за народа. В понеделник шофьорите ще стачкуват, а когато те решат да действат, става страшно.

След като видях огромното струпване на хиляди учители от цяла България на националния митинг, вече не вярвам, че ще има колеги, които ще станат стачкоизменници.

В нашето училище в петък директорката ни призова да мислим практично, защото ще останем без пари за следващия месец. Предложи на който желае да започне работа в понеделник. Моите колеги бяха категорични, че няма да си позволим да се превърнем в предатели.

Дам, тоя нагъл тип заслужава след подписването на споразумението да му сметнат колко ще тежи на бюджета разликата между планираното и договореното увеличение и после с Петър Димитров да си изядат дипломите. Експерти - ала-бала, приказват, каквото им изнася.

Приказката ми беше да не харчим повече времето (и клавиатурите) си за обсъждане на неща, по които няма какво да добавим: мненията ни са ясни и неоспорими, позициите - непоклатими.

Министър Вълчев, министър Орешарски, министър Димитров, шефът им Станишев  (и техните парти с именитите им лидери); Лютви Местан със заместниците си, парламентарните комисари Валентина Богданова, Димитър Камбуров и Татяна Калканова, всички са бити карти, не знаят, не могат ... и си отиват. (Ах, за малко да забравя заместника Кирчо! ) Заместник-министъра ви Кирчо също си отива!   Въпросът е кой ще дойде! КОЙ ЩЕ ДОЙДЕ.

Ако най-сериозната учителска общност - Общност "Образование" в BGlog.net - няма мнение по въпроса, топката ще е пак в политиците. И те пак ще я изиграят както си знаят! Разбирате ли за какво ви говоря?

Павка, нима ти не знаеш, че българското образование, като изключим учениците и учителите, е чисто мафиотска непробиваема структура? Никой редови учител не може да проникне в нея. Аз се опитах веднъж и се сблъсках със страшната действителност. Сега вече съм излекувана от детската си наивност да си мисля, че след като знам и мога, това е достатъчно и да успея. Не, не е достатъчно. Даже по-често ми пречи в ежедневието.

Разбрах, че честните, почтени и силни личности са неудобни и неписаните закони на управляващите повеляват такива учители да бъдат подтискани и мачкани, докато най-накрая не издържат психически и не напуснат сами, ако, разбира се, не се намери някой друг по-бърз и принудителен начин за изхвърлянето им от системата.

В този смисъл смятам, че не е във възможностите на най-сериозната учителска общност да диктува правилата.

Павка, никой не ни пита кой да бъде министър. Никой никога. А това е най-добрият вариант за диалог и самоуправление на системата от хора, които я познават. Който и да е, наивно е да се мисли, че правителството има за приоритет образованието (а не далаверите) и ще се юрнат да му помагат.  Майко, ами ако сложат Кирчо! Няма да го понеса :-)

Все още сме в стачка, която може да продължи и още 2-3 седмици.

После би трябвало да изчакаме да видим ефекта от първия стълб на диференцираното и тогава яко да зачешем МОН за ефектите и дефектите. И за останалите два стълба. И. който и да е министъра, да дебатираме на светло реформите в образованието. Няма да е лошо най-сетне 1) да проработи пак форумът на сайта на МОН и 2) министърът и експерти да се появят там.

Павка, не посървай, защото не си самотен - с теб сме, но не можем да ти спестим искрените си мнения. Като чета коментарите ти, имам чувството, че говоря с приказен герой, дошъл тук от някоя вълшебна приказка - прекалено хубави неща ни казваш. 

 Аз най-сериозно ти предложих име на човек, който виждам като подходяща фигура за министър на образованието. Защо не каза нищо за него? Или идеята ти човекът да бъде от нашите редици? Ако е така, ти предлагам едно име, по-точно ник, на една жена: Sibila. С нея си пишем по имейлите и мога да кажа, че успях да я опозная и й се възхищавам.

Отворих нова нарочна тема за Министъра на Новото образование.

Нека новият министър на образованието да бъде учител, който е работил с ученици, а не човек който не е влизал в класните стаи.

Туй с две думи значи парите, дето сме ги изстачкували, да ни ги дадат като 10% увеличение вместо от януари от октомври. Чак пробив не е, защото всичките икономии от фонд работна заплата така и така ще се платят на края на годината като ДМС.

Колеги, това си е не "нещо", а злостна подигравка. И 20% да ви дадат от 1 октомври, те няма да компенсират стачните дни. Правителството нарочно хвърля в публичното пространство неприемливи предложения. Целта е протестиращите да ги отхвърлят и обществото да се настрои отново срещу тях.
А относно идеята всичко да се реши до понеделник... И кьоравите разбраха, че управляващото мнозинство бере душа от страх преди местните избори. Учителските протести само подсилват недоволството и ще направят поражението на управляващата тройна коалиция още по-унизително. Та, затова, скъпи даскали, кандисайте на 10-15% и се върнете в класните стаи!
А след изборите...вашата м..а!

Мотото на стачката е „Достоен труд – достойно заплащане”. Всичките заядливи коментари по адрес на учителите, че само парите ги интересували, са абсолютно безпочвени, защото тук въпросът опира и до достойнството на учителя. Не може един беден, мизерстващ човек, който се чуди как да свързва двата края, да води достоен, спокоен и въобще нормален живот.

Аз, като действащ учител, мога да ви уверя, че в нашата професия едно от най-важните изисквания е психическата нагласа, с която влизаме в класната стая. Всяка тревога, изписана на лицето, се улавя от учениците и им влияе, всяко напрежение, което чувства преподавателят, се пренася и върху тях. Обремененият с тревожни мисли за утрешния ден учител, не е в състояние качествено да провежда учебния процес и пълноценно да общува със своите ученици.

Парите не достигат, затова част от колегите работят допълнително, тичайки след часовете, за да се явят навреме и там. Но на втората си работа те също имат задължения, отговорности, за които мислят, разкъсвайки се между нея, училището и семейните задължения, които също не могат да бъдат изключени.

Много ми хареса изказването по същия повод на Ники Николов – един човек с прекрасни ораторски качества, който печели всеобща симпатия. Той чудесно обосновава своята теза защо не бива да отстъпваме от стачните си искания за 25% увеличение на учителските заплати от 1-ви октомври. Всъщност клипчето е продължение на онова в постинга.

Може и да не съм права, но ми се струва като страничен наблюдател, че профъюзите са виновни за ситуацията. Не забелязвам да се занимават точно с преговори. Аз поне преговарям за цени и условия на плащане по цял ден, и никога не съм виждала преговори, които да изглеждат по този начин.

Този път е различно, Нелка. Синдикатите се борят да спечелят позагубеното през последните години доверие на своите членове. Доколкото ми е известно най-важната, обединяваща фигура сред тях е на човек, който не е синдикален член. Това е преподавателят от І АЕ - Ники Николов, говорител на стачния комитет.

От клипчето обаче и на мен ми направи странно впечатление приятелското ръкостискане на д-р Тренчев и Местан... Вероятно има някакво обяснение за тяхната близост.

Хей, привет на теб, мога да ударя едно рамо относно преговорите, доказването и пропиляването на времето. Ако искаш, думай и го правим. Хайде, весело и успех.

Пробвай разни хитринки. Може да ти вдъхнат смелост. Като това да стоиш права, докато преговаряш (ще си по-висока от седящите), да си записваш контрааргументите им на твоите аргументи (за да ако не се сетиш веднага, как да ги отхвърлиш, да се върнеш към тях по-късно).
Гледай шефовете да са нахранени, когато отидеш при тях (ако имаш избор).
И накрая, ако резултата не те удовлетворява кажи - "предлагам да се съберем още веднъж за да доуточним нещата" и ако се измъкват - директно си им кажи, че не те удовлетворяват в този вид и трябва да си помислиш или посъветваш с колегите, измисли нещо.
Запиши си предварително на едно листче, как би могла да реагираш (вдъхва кураж, когато имаш готово изречение :)))

Аз от мой (много съм лоша) опит обикновенно се надъхвам, като си казвам, че шефовете нищо не разбират, че са абсолютни лаици и печелбари и ....ъъъ ... някои други гадни неща (наум, естествено).

Логиката на нещата е такава. Помисли как да "опаковаш" предложението за вдигане на заплатите. С други думи помисли какво ще спечели ръководството, ако вдигне заплатите ви?

И какво ще загубят /шефовете/ ако екипът дружно се оттегли? И би ли се оттеглил екипът дружно?

В крайна сметка всеки се интересува от своята истина, не от истината на другите. Накарай ги да почувстват предложенията ти с представите за тяхната истина.

Имате ли "най-ниска алтернатива на сключено споразумение" под която не бихте слезли за нищо на света?

В същност най-лесно е да си тръгнеш...