ИСТОРИЯ – ЗАБРАНЕНА И ПОГРЕБАНА!

ЗАТОВА НЯМА ФИЛМ И НЯМА ПРИЗНАНИЕ!

ЗА ТЕЗИ ТИТАНИ НЯМА ПОКЛОН, НЯМА И ГОРДОСТ!

- Генерал Риттер фон Тома за две световни войни „получава” точно 20 ранявания!!!

- 5 февруари 1943 г. генерал-лейтенант Фишер, командващ 10пд, попада с автомобила си на мина – губи 2-та си крака и 1 ръка, но с останалата започва, кръвотечащ, да пише писмо на жена си... Умира, успявайки да напише няколко страници...

- Обер-гефрайтер (ефрейтор) Борстел и неговият мотоциклет:

При Газала, 1942 г., 4 пъти преминава през минни полета, изнасяйки ранени на коша, а на връщане, носейки аммуниции на биещите се... На 5-ия път е ранен в корема – не вика санитар – с дясната ръка кара мотора, с лявата натиска раната в корема и успява да достави на медпункта ранени... Там пада, а след няколко часа умира...

- Алфред Зек – 12-годишен, 1945 г. на р. Одер изнася изпод интензивен артобстрел 12 ранени германски войници. За този подвиг е награден с Железен кръст, II-ра степен! Забележете – 39 жени – германки също удостоени с тази награда, а други две – с Железен кръст, I-ва степен.

- Адолф Пайл – участвал в над 50 ръкопашни боеве на Източния фронт, впоследствие участвал и отличен за схватки в Нормандия. Преживял войната боец с подчертан афинитет към близък бой с хладно оръжие.

- При пробива на обкръжението при Черкасси (наричано на Изток при Корсун-Шевченковск) войниците от Вермахта и от 5 СС дивизия "Викинг" правят "ЖИВ МОСТ" през река Гнилой Тикич. В района няма нито мост, нито мостови парк и тия, които не могат да плуват, както и ранените, се приплъзват и влачат по хванатите през раменете техни събратя... – там са германци, валонци, фламандци, датчани, норвежци, шведи и естонци дори...

- ВАЛОНЕЦЪТ ОТ СС ЖАК ЛЕРОЙ ПРИ ЧЕРКАССИ ГУБИ ДЯСНАТА СИ РЪКА И ДЯСНОТО СИ ОКО, НО ОТКАЗВА ДА НАПУСНЕ СЛУЖБАТА И ЧАСТТА СИ!!!!!!

- Реми Шрийнен при Нарва поразява 3 съветски танка. Ранен, отказва да се лекува в тила. Впоследствие със своето PAK40 (75мм пто) унищожава 11 танка (вкл. ИС-1 – да не се бърка с ИС-2), ранен, изпада в безсъзнание. Контраатакували СС го намират и изнасят окървавен (Шрийнен е фламандец, не валонец и след войната напуска Белгия и живее във ФРГ).

- Ерих Гйостл – картечар с ослепено едно око, остава на позиция. Впоследствие е наранено и другото, но продължава да стреля без прекъсване, задържайки залегнали и непомръднали английски роти.

- Фритц Кристен на р.Пола, 1941 г., два дни води бой заедно с взвода си, който е унищожен до крак; без вода и продоволствие оцелява и остава на своето пак38, с което отразява атака на Т-34 и КВ-2, унищожавайки до 100 съветски бойци и няколко танка – непотвърдено колко на негова сметка и взводна, на колегите.

- Поляци в Нормандия атакуват с Шърмъни позиции на герм. пто. След като 6 шермана горят, поляците "викат" артсуппорт и после пак в атака. Само двама сспехотинци – Лео Фройнд и Курт Брайтмозер, неподготвени за артилеристи, застават на пак40 и кнокват първия полтанк. Вторият Шърмън обаче с фугасен ранява Фройнд и контузва Брайтмозер. След спешна санитарна помощ в полеви условия без да напуска позицията Фройнд освестява Брайтмозер и отново целят поляците в тила. Панитата-шлюхи отстъпват този ден, губейки 22 танка!!!

- Йохан Фидлер – картечар на мг34 – лично пленил 39 съветски бойци, 5 картечници и 1 пто!!!

- Емил Дюрр в Нормандия три пъти опитва да прикрепи магнитна мина на съюзнически танк в движение, но неуспешно. Накрая сам с мината задейства и се самовзривява с танка...

- с. Борисовка – на р. Кубан. Л-т Лумп начело на 50 войника, оцелели в една рота, без боеприпаси, но с ножове и сапьорни лопатки отчаяно атакува и в близък бой прочиства селото дом след дом. С гранати унищожава 1 танк, а самият той само за 2 часа е ранен 6 пъти!

- Дивизията "на" Роммел (7тд) във Франция на финалния етап за два дни пленява близо 10 000 французи, а губи само... 20 войника.

- 25 ноември 1941 г. Отбранявайки мостове на р. Дон в Ростов LSSAH дивизията ликвидира над 300 убити руснаци, около 400 пленени, ограничено число танкове Т34. Германските загуби възлизат само на двама убити и седем ранени!

- Зимата на 1942-1943 г., Кубанският плацдарм – рубежа "Анна" – на 31 март 50пд в продължение на 8 дни отразява 26 съветски атаки. Загубите на Червената армия са 2000 убити (без pow) и 32 поразени танка. Германските загуби са 2 убити офицера и 54 убити унтерофицера и войника + 177 ранени.

- За какво е титулнаградата "Холмски щит": зимата в обкръжение попадат части от 123пд и 218пд, също 553пп от 329пд – това са общо само 5500 души със само с няколко 81мм миномета, 37мм и 50мм пто и само с 2 леки пехоръдия... Отблъскват над 100 съветски атаки и 42 атаки с танкове. 105 дни германците са в котела, командвани от ген-майор Теодор Шерер. Това става от 21 януари 1942 г. до 5 май 1942 г… Следва пробив на бойна група, която ги деблокира.

- Кавказ, 1942 г., дивизията "Ланц" (на името на Гебирг генерала) за 19 дни непрекъснати боеве в трудна гориста високопланинска местност преодолява 98 укрепени района (ур), овладява 1083 опорни пункта с дот-ове и дзот-ове, при това покрива в дълбочина 36 км на над 1000 метра надморска височина, а бойната група от 13гебиргполк навлиза на 40км.

-21 и 22 юли 1942 г., Ел Аламейн. Танкови английски атаки... Мерач на противотанково оръдие (пто), 19-годишният Юрген Халм, лично той за 2 минути поразява 4 британски танка, въобще за целия бой на негова сметка  – общо 9... Стреля ранен с временна превръзка, получава Рицарски кръст...

СЛЕД ВОЙНАТА ВЪВ ФРГ МУ ЗАБРАНЯВАТ ДА УЧИ В УНИВЕРСИТЕТ, има 4 дъщери и щастлив брак „за сметка на това”.

- Преди падането на Фалез остават да го защитават само 60 германски гренадири с 2 Тигъра – срещу тях е цялата 6-а канадснка бригада! БИЯТ СЕ 3 ДНИ, В ПЛЕН ПОПАДАТ САМО 4! В ПОСЛЕДНАТА НОЩ ОСТАВАТ ДВАМА МЛАДИ ЕСЕСОВЦИ – ЕДИНИЯТ НА 18 ГОДИНИ, А ДРУГИЯТ НА 19 ГОДИНИ – ТЕГЛЯТ ЖРЕБИЙ, КОЙ ОТ ДВАМАТА ДА СЕ ОПИТА ДА СЕ ПРОМЪКНЕ ПРЕЗ КАНАДСКОТО ОБКРЪЖЕНИЕ, ЗА ДА РАЗКАЖЕ ЗА КРАЯ НА ЗАЩИТНИТЕ И КОЙ ДА ОСТАНЕ ДА ГО „ПРИКРИВА”!

- Йоханнес Мюленкамп, командващ тб във „Викинг” дивизията при Кавказ, 1942 г., в боевете за Сагопшин-Малгобек... в един ден 3 пъти е улучен в 3 различни танка, които сменя, оцелява и продължава да води боя...

- 21 ноември 1941 г. Хайнц Шпрингер и неговата рота от батальона на Курт Майер на 1 СС див. LSSAH овладяват след изненадва щурм първия мост на р. Дон. САМИЯТ ШПРИНГЕР Е РАНЕН ЗА 6-И ПЪТ В ТОЗИ ДЕН И БОЙ!

- Оберлойтнант Игле отбранява и задържа Дувър 10 дни само с 230 войника, три 5 см пто и няколко огнемета. Атакува го цяла (както се комично се казва) съюзническа дивизия.

- Утрото на 20 май див. „Мъртва глава” прочистила територия северно и южно от Амбре, вземайки 16 000 пленници, много въоръжение и боеприпаси. Това позволи на 15 тк да продължи настъплението си.

ЗАГУБИТЕ НА СС ДИВИЗИЯТА БЯХА 16 УБИТИ И 53 РАНЕНИ, ЗА СМЕТКА НА ТОВА ТЯ ЛИКВИДИРА КЪМ 200 МАРОКАНЦИ НА ФРЕНСКА СЛУЖБА!

Това ясно говори за напрежението в първия ден на боевете на сс дивизията и най-вече това, че са пленени само 100 мароканци – ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ПЛЕНЕНИТЕ АРАБИ СА БИЛИ ИЗБИВАНИ ПО „РАСОВ ПРИЗНАК”.

В ПОСЛЕДВАЩИТЕ БОЕВЕ, ПРИМЕРНО НА 5 РОТА ОТ 2 БАТАЛЬОН НА 2 ПЕХОТЕН ПОЛК, ОКОЛО ДИЖОН ОТНОВО СЕ НАТЪКВА НА МАРОКСКИ ВОЙНИЦИ, КОИТО СЕ БИЯТ ОТЧАЯНО И ОЖЕСТОЧЕНО. В ТОЗИ ПЕРИОД ОБАЧЕ НЯМА НИТО ЕДИН ПЛЕНЕН МАРОКАНЕЦ ВЪОБЩЕ – ИЗБИВАНИ СА НА МЯСТО!

- От бойния „журнал”

"ПРЕБРОИХМЕ:

227 ПОПАДЕНИЯ ОТ ПТР

14 ПОПАДЕНИЯ ОТ 5,7 СМ СНАРЯДИ

11 ПОПАДЕНИЯ ОТ 7,62 СМ СНАРЯДИ

ДЯСНАТА ВЕРИГА И ОКАЧВАНЕТО ОТ ДЯСНАТА СТРАНА БЯХА ПОЛУЧИЛИ СЕРИОЗНИ ПОВРЕДИ. НАПРАВЛЯВАЩОТО КОЛЕЛО БЕШЕ ОТКЪСНАТО ОТ ОСТА.

НЕЗАВИСИМО ОТ ТЕЗИ ПОВРЕДИ ТИГЪРЪТ БЕШЕ УСПЯЛ ДА ПРЕМИНЕ 60 КМ И ДА СЕ ИЗТЕГЛИ!"

- Сред блатата край селище Пустьiня е "база Юг", опорен пункт с гарнизон от 1 офицер, 1 обер-вахмистър, 16 гренадира и 3 радиста... "Базата" е атакувана първо след "засипващ" артобстрел, следва атака на Т-34. Шансът проработва, защото в този момент лейтенант Валдерзее се намира на наблюдателния пункт на батарея 150мм ор. в тила и с точна стрелба поразява няколко танка, останалите се изтеглят. Следва повторен масиран артобстрел, който плътно "покрива" "базата"... Тримата радисти са убити както и немалко пехотинци. Радиостанцията поема обер-вахмистър Уде, КОЙТО НИКОГА НЕ Е РАБОТИЛ С РАДИО, но успява да поиска огън върху себе си (върху разположението на базата... Отново шанса, но и своевременно повиканият резерв пропаботва. Приближават се два щуга от тила, които с точна стрелба отново поразяват Т-34, които пак този път с пехота атакуват повторно... Германската артилерия покрива съветската пехота, която вече е в разположението на опорния пункт, а щуговете принуждават съветските танкове да се изтеглят... Руснаците, попаднали под артналета залягат... УДЕ СЕ ИЗПРАВЯ В ЦЯЛ РЪСТ И САМОУБИЙСТВЕНО ПОВЕЖДА КОНТРААТАКА СЪС САМО 4 ОЦЕЛЕЛИ ГРЕНАДИРА!!!!!! Щуговете също започват изнасяне напред, а руснаците започват бяг назад, не отстъпление, което ги скрива в близката гора... УДЕ И ЧЕТИРИМАТА ОЦЕЛЯВАТ – СЪДБА!!!

- При Кобилкино само за 16 часа есесовците от кампфгруппе Айке изтребват 17 000 съветски войника, отбивайки 5 масови атаки; при Нижняя Сасовка отразяват 21 атаки, а от 8 януари до 13 февруари 2 б-н (баталйон) от 503 пп (пех.полк) на 290 пд отблъсква 146 съветски атаки!

- Селището Взвад в устието на р. Ловат германци се бият в обкръжение, отказват заповедта на германското командване (!) да се изтеглят, следват  ръкопашни боеве...германските пехотинци в самото селище между къщите ликвидират няколко съветски танка,  дори. Виждайки няколко дни, че за врага идват още и още свежи части, решават да се измъкнат... като теглят и носят на гръб 62 ранени, лазят по корем тихо в мраз  – 40 гр., за 14 часа преминават, лазейки и газейки, 25 км снежни завали, водени от хауптман (капитан) Перл – командир на 3птб (противотанков баталйон от 290 пд). Спасяват се пехотинци артилеристо, оцелели сапьори и дори разузнавачи, достигайки разположението на испанската "синя" дивизия, воюваща на германска страна.

- Отто Кумм при отбраната на Ржев командва полка "Дер Фюрер" от Дас Райх СС дивизията... От 2000 души в полка след месечните боеве оцеляват само... 35!!!!!!!!!!

Ако това бяха руснаци или американци какъв ли филм би направил лайното Айзенщайн или Шпилберг...

- На Курт „Панцер” Майер през войната му умират 7 шофьора до него, той оцелява...

Рудолф фон Риббентроп – танков ас на „Пантера” и син на Риббентроп министъра, при Харков 1943 г. пада до Майер, прострелян от куршум в единия бял дроб – отказва да го евакуират, докато и последния ранен германски войник не бъде изнесен – едва тогава той.

- Бойците от 2 батальон от 25 гренадирски полк на 12 СС дивизия „Хитлерюгенд” в Нормандия, 15 рота остава без нито един офицер... Войниците не напускат позициите си, организирайки се сами, отразяват съюзническите атаки и през нощта дори правят рейд, при който измъкват тялото на загиналия им през деня командир в противниковото разположение.

- Ханс-Вернер Волтерсдорф вахтер-ротен командир ранен в гърлото с хрипове заповядва на подчинениете си да се спасят и изтеглят,те не изпълняват заповедта и въпреки нареждането 3-4 войника сс лазят завличат и го измъкват пробивайки руския кордон на обкръжението в "една луда нощ"...

- Полковник Бахерер в Щикова атака с пехотинци от 77пд в Нормандия – 1 батальон от 1050пп на река Оланд атакува мост, разбива 2 батальон от 47 амер. пп и пробива обкръжението, достигайки германските позиции, водейки дори ок. 250 американски военнопленници и 12 трофейни джипа!

- Лейтенант Лотце само с 10 гренадира „блъфира” – организира атака, всъщност нахлуване в съюзнически окоп, „елементите” на скока са „викане, крещене, стрелба без прекъсване на картечаря и мятане на гранати нецеленасочено, а по протежение на цялата траншея”. 10-те пехотинци успяват, картечарят е ранен в крака, но англичаните дават убити и ранени... 10 германци пленяват ... ... 84 англичани от 1 баталйон на Южно-Ланкширския полк на 3 анг. пд!

- „Какво” заявява Фритц Байерлайн, командващ Учебната танкова дивизия в боевете в Нормандия 1944 г., на пратеника на командването, който идва със заповед дивизията да се „държи” на атаките на съюзниците и да не отстъпва!

Преди атаките... 2000 амер. тежки бомбери „постилат” дивизията с бомботовара си!

Следват 400 щурмови самолета, които също „минават отгоре” дивизията!

В края още 400 средни английски бомбардировачи...

А Байерлайн на заповедта да се „държат” на предстоящата атака отговаря:

„Никой няма да напусне позиция, никой! Те лежат в своите окопи спокойни и безмълвни, защото са мъртви! Мъртви, разбирате ли? Идете и доклайдвайте на фелдмаршала, че Учебната танкова дивизия е унищожена. ДА СЕ ДЪРЖАТ МОГАТ ЕДИНСТВЕНО И САМО МЪРТЪВЦИТЕ!”

- Паул Хауссер – генерал-полковникът от СС, загубил едното си око 1941 г. в СССР при Елня... 1944, Западния фронт излиза от обкръжението при Фалез върху бронята на танк като „прост” войник и фрагмент-осколки от граната отново разкъсват лицето му повърхностно; това не го възспира и продължава да командва изтеглянето на прилежащите части.

- 1 полк от 999 ”изправителна” дивизия от „щрафници” германци удържа 6 дни натиска на две американски дивизии, поразява ок. 60 танка в района на Пишон-Фондук  –   Африка, прикривайки отстъплението на африканския корпус на Роммел и се изтегля на 13 април 1943 г.

- Сапьорната рота на 25 гренадирски полк от 12 СС дивизия „Хитлерюгенд”... – сапьорната рота отбранява Грюши в Нормандия срещу пъти превъзхождащи го съюзници... Цялата рота загива, оставяйки един жив – вестовият!

- СУОМИ – ФИНСКИЯТ БАТАЛЬОН В 5 СС ДИВ. НА 09.01.1942 ИМА В СПИСЪКА СИ 34 ОФИЦЕРИ И 786 ВОЙНИЦИ И УНТЕРИ = 820... СЛЕД БОЕВЕТЕ В КАВКАЗ И ОТСТЪПЛЕНИЕТО 1943 Г. ЗАГУБИТЕ СА: 255 УБИТИ И 557 РАНЕНИ = 812!!! ОТ 820 РАНЕНИТЕ И УБИТИТЕ СА 812... САМО РУСКИТЕ КОПЕЛЕТА СТОЯЛИ ДО ПОСЛЕДНО А??? ДРУГИТЕ НЕ – „ТАКА ЛИ”?!...

- Съветски десант в тила на щаба на 30пд. Щабът се брани 7 часа в село Игошево, като руснаците губят 164 убити и дори 16 – пленени; германските загуби са 5 унтера и 28 войника.

- Май 1942 г., село Сомшино. Само 32!!!гервойника отбраняват до последно базата "хълма на пълководеца"... На другия ден подкрепление (ерзатц) от 62 войника, водени от 14 унтера и двама офицери лейтенанти Робщок и Заттлер, възвръщат след щурм селото и хълма СУТРИНТА... Към 16.00 часа следобед е последното съобщение от радиостанцията им: Врагът атакува от всички посоки, съпротива до последен патрон!"... На другия ден друга германска част отново заема селото, където открива всички до един убити точно "по брой"; съветските без извинение трупове бройката в повече...

- Има случай, в който егерски батальон губи 71 убити и над 300 ранени, като от съставът му са паднали всички без изключение офицери...; батальонът удържа своите позиции, макар да няма нито един офицер, който да поеме командването!!!

- Ханс Вернер-Волтерсдорф в "битката за Москва" се опитва да порази съветски танк с гранати – не успява, скача на танка и изстрелва сигнална ракета, която ослепява командира на танка в тясното отверстие за наблюдение. После танкът е ликвидиран в близък бой с "коктейли тип Молотов".

- Повторното превземане от германците на Марухския превал – Кавказ, 1942 г. Отряд германци се "изкатерва" в тила на рус. позиция и атакува по уговорен сигнал, спускайки се "отвисоко", докато също атакува по фронта "отдолу-нагоре"... Руснаците изпадат в паника... Загуби –  герм.: 7 убити и 8 ранени/съветите: над 250 убити, бягащи и шокирани, 557 пленени, 19 тежки картечници, 13 тежки миномета и 117 птр трофей.

- 7 март 1945 г., мостът на Дивенау, отбраняван от... германски моряци само със стрелково въоръжение + панцерфаусти, ликвидират 33 от 34 атакували ги съветски танка, последният е взривен на моста заедно със самия него.  На 8 март същите тия моряци атакуват без ред "на тълпа" и затова търпят загуби, но поразяват с фаустите останалите 36 съветски танка от бригадата, промъкнала се като авангард "далеч напред"...

- 17 юни Франция 1940 г. Разузнавателен батальон под командването на фон Люк на тази дата само за един ден покрива над 350 км. в бойна обстановка и с противодействие на противника. Товаемаксималенрезултатзаеднодневенпреход!

Искам да честитя празника на всички жени,посещаващи Общност "Предучилищна педагогика" със стихотворението на Блага Димитрова            ЖЕНА

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат,

вярност -срещу изменчивия вятър,

нежност-в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш-

безразсъдния път на сърцето

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш.Да бъдеш в нощта

светло прозорче,което чака,

първа стъпка,разбудила утрото.

Ти,слаборъката,да подкрепиш

силата на ръката корава.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твойте прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като  звездоокия свод.

Всяка детска усмивка-със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена,разбита гръд

чистите извори да защищаваш

просто за да съществува светът.

Горда съм,че съм родена ЖЕНА.

Обичайте и бъдете обичани!Весел празник!

Много интересни събития се понасъбраха в наситения ни предимно с работа живот, и направо взех, та се позадъхах, докато ги опиша и трите... Съжалявам, исках да оставя най-развълнувалото ни събитие за десерт.

Вечерта преди потеглянето ни за Санта Фе, в прогимназията на Калоян се състоя поредната „Вечер на Националностите”, организирана от преподавателите по английски като втори език – те самоотвержено обучават всички иностранни ученици от 6, 7 и 8 клас, на които се полага да учат за метонимии и синекдохи, да пишат преразкази и есета на английски в отделен час от американо-родените си съученици: часът по ESL (English as a Second Languagе).

Класът на седмокласниците, в който учи синът ни, включва много, много мексиканци, плюс околните им съседчета от Панама, Пуерто Рико (чудехме се, това пък дете, как така не му е майчин език английския, при положение, че Пуерто Рико се счита почти за щат тук и скоро пак имаше референдум да се присъединят ли те, аджеба, към САЩ – но не, те гордо гласуваха отрицателно), както и от Филипините, Корея, Виетнам, Китай, плюс швейцарска колумбийка (или обратното), рускиня, украинка и нашето родно българче... Общо 15-тина деца, а като прибавим и мощната агитка на 6-класниците и 8-класниците – можете да си представите колко родители, учители, училищно ръководство и приятели се събраха вечерта в училищния стол на тържеството – приблизително около 200 души.

 

Нашият единствен гостенин беше приятелят на Калоян, Джъстин – местен 12-годишен шоколадов момък, роден в Германия (майка руса германка, и татко много черен американски военен), който беше трогателно-възпитан за 12-годишен: дойде изключително добре облечен с костюм на фини райета, яде донесените от нас български гозби (пълнени чушки, баница и локум), хвали ги, благодари ни за вниманието, че сме го поканили, и, като капак, дори снима на клипче Калоян, по време на презентацията му. Бяхме изненадани от доброто възпитание, което този ‘dude’ прояви... Браво, Dude!

Тържеството имаше огромна "шведска" маса, на която всяко идващо семейство оставяше приготвена от тях типична национална гозба. Масата беше дълга, но държа да кажа, че всички гозби бяха унищожени за половин час. И бяха много вкусни. Нашите гозби бяха единствените с надпис - името на гозбата, националността и съставките й (в случай на алергии към нещо), за което получихме многократни похвали... Така всички разбраха кой е "тъпкал" тези прекрасни пълнени чушки по старинен Бг обичай..

Ох, не мога да се сдържа да ви напомня онзи стар виц за пълнените чушки. „Една посетителка в ресторант се оплакала на сервитьора, че в кюфтето й има косъм... ‘Извинете, но готвачът ни, е еднорък и оформя кюфтетата на гърдите си!’, извинил се сервитьора. ‘Вие добре, че не сте си поръчали от пълнените чушки, да знаете тях как ги пълни...”

Е, нашите пълнени чушки бяха натъпкани от майстор-готвача ни с двете му налични ръце, без да прибягва до помощни части от тялото си. Но чушките бяха общо 19, хубави месести зелени камби, защото тук няма от капиите/сивриите за пълнене, поне не в нашия край...., а да не ви разказвам за количеството ориз, кайма и подправки, омесени за пълнежа. Все едно бяхме в кухнята на ресторант. Цял ден готвене....

После последва и приготвянето на 2 вида Бг баница – една с хоризонтално редени кори и една вита (на пурички). Добавих и Бг локум, от всякакъв вид (като си помогнах и леко с хърватски локум, с орехчета, ама то тук кой ти разбира, че не е бил наш). Мдааааа, общо бяха 4 големи блюда плюс едно малко, с локумчето. "Отсрамихме се пред чуденците"..., ако трябва да перифразирам откъс от известен наш филм.

След като всички гости седнаха в залата (която е всъщност стола на училището) по масите си, госпожата-водеща обяви „откриването на шведската маса” и всички се наредиха в стройни редици от по 4-5 души. Дори малките деца не пререждаха, удивителен ред и спокойствие. За който – каквото остане. И се смеят, и си приказват, няма нерви...

Излишно е да ви казвам, че ние се постарахме да опитаме изцяло от чуждоземната храна - от мексиканските ястия плюс едно най-любимо китайско. Много ни беше яд, че другите готвачи не си бяха сложили етикетчета, да знаеш кое точно е мексиканско, кое панамско, кое пуерториканско..., сигурно има разлика между тях, а ние несправедливо ги обобщихме като „мексикански” – все едно някой да каже, че задължително Бг кухня и сръбската такава са досущ еднакви.

Искахме да се обучим, но при липсваща информация - просто си го изядохме в неведение ... Траяна много високо оцени тортия-чипсовете (tortilla chip) на мексиканските приятели, с разни сосове за потапяне/намазване отгоре, а Калоян наблегна на лютивите корейски и китайски ястия, за да не хапне нищичко от страните на девойките, които го ухажват, и така да ги наведе на лъжлива следа.... А, както казах, възпитаното ни гостенче Джъстин се отдаде на българско меню - пълнени чушки, баничка и локумче...

Иначе, тук момченцата са много ящни, макар някои много слабички, а други силно закръглени, но както знаете от предишни мои разкази, мама у дома не готви, а само поръчва пица и китайско. И те, милите, като видят готвена храна, не й прощават. И я оценяват, или поне така ни казват. Но родителите, които са ни гостували, в много малка част ядат готвено като неопорочените си деца, защото отдавна са привикнали да живеят само на пица и пържоли, и това е единственото им препитание, плюс китайска и мексиканска кухня. Нищо друго. Nada mas.

Пробвахме да захраним местни родители например със спагетите на Жорко, които всички в БГ, както и местните деца тук, ценят високо. Пробвахме и с пиле, готвено с бира и гъби... Не. Не можаха да преглътнат. И двете вечери завършиха с по няколко доставени 70-сантиметрови пици-кашкавалки (без други смеси отгоре, че все някой кретен е алергичен към нещо си или не го долюбва)...

Та, затова и не очаквахме някой откровено да оцени пълнените ни чушки. Но явно мултинационалната аудитория , в 90%-те си процента испано-говоряща, наистина има други корени, наистина подчертано неамерикански, защото не само ядоха, но и хвалиха....И всички опитаха от всичко на предългата маса, и много малко чинии се изхвърлиха с останало някакво съдържание в тях...

След като най-после „тръбата изсвири край на яденето" - всички гости  чинно изхвърлиха хартиените чинии в огромните контейнери, поставени за целта и, храносмилайки, се приготвиха за слушане и гледане – е, вече същинската част можеше да започне....

Програмата включваше общо дузина презентации на ученици от 6, 7 и 8 клас на класа по ESL, като всеки трябваше да представи по нещо от страната си – знамето, химна й, нещо за историята й, танц или песен... Да не остане държава неспомената! Голямата презентация беше запазена за страната на Калоян Атанасов. Сещате се коя е държавата му, нали? Ох, още не мога да се възстановя от напрежението, че май 10-те минути, които беше подготвил, се оказаха доста дълги и предълги, но пък публиката май наистина за първи път слушаше в подробности информация за България, така че хак им беше!

Първо, публиката стана на крака и сложи ръка на сърцето за родния щатски химн. Всички пяха текста, май само без нас с другия блогер тук, защото нещо не ни идва отвътре още (да не говорим за текста, който не сме си научили). За наша почуда, седмокласникът ни пя, и то с думи!, и с разбиране и с ръка на сърцето, нали го облъчват ежедневно в школото... Не знае човек, да се плаши ли, да се радва ли, какво да си мисли.... И дъщеричката положи ръка в сърдечната област и припяваше на доста от думите думи. Не знам дали съм писала за това досега, но всеки учебен ден започва с въвеждане на знамето в класната стая и рецитация на Pledge of Allegiance (to the flag of the USA) – т.е. клетвата пред знамето. За тях двамата, нито клетвата, нито химнът крият тайни. Не че за нас крият, но им се опъваме още...

После изслушахме всички подготвени химнове – на Мексико, Филипините и на Пуерто Рико (последният наистина приличаше на салса танц – без да се бъзикам с това - още в първите тонове си казахме „пачанга!”, а един суров мургавел ни изгледа заплашитено...)

После започнаха презентациите от учениците – #1 беше представяне на текста и после изпълнение от трима ученика на химна на Филипините “Bayang Magiliw”, който нямаше много общо с изслушания от нас на крака такъв, но какво значение има? Изпълнителите бяха трогателни.

На голяма част от ESL учениците английският малко им куца, което си е нормално, нали си говорят у дома на друг език – но това, което доста ни изненада беше, че една голяма част от децата се представиха не само като Mexican, да речем, а като Mexican-American, което значи че детето е родено тук, или вече е доживяло да хване заветния местен паспорт... А пък говори езика странно - като Салма Хайек (мексиканка) или като Пенелопи Крус (чиста испанка), но все с онзи същия акцент...

По този повод, имам любима реклама на L’Oreal “The color I get is the color I want”, където думата color се произнася от Пенелопи точно както се пише „ко-лор”, с меко ‘л’, никакъв опит да изкара англоподобен звук, обичам я!!

После излезе презентатор #2 – Ивон Алисея, хубаво чернокосо момиче (а, иначе светлокосите ученици по ESL са единствено Альона из России, Мария от Украйна, швейцарската колумбийка Селин, която явно прилича на татето-швейцарец, и нашият светлокестеняв художник – всички други са много тъмнокоси, с мустачета и много колоритни на вид).... Та, нежната Ивон много свенливо ни изпя игривия пуерторикански химн. Публиката много я хареса, макар, че едвам я чувахме.

Е, изпълнение #3 беше стрррррахотна! Мацката се казваше Норимар Неварес (произнесено Нори’мАр), и преди да стъпи на сцената, наистина бях убедена, че е учителка, понеже прилича на многогодишна, особено с тежкия грим и колоритния си тоалет (на нас с Жорката ни напомняше на една героиня от отдавнашния бразилски сериал „Изаура” – на Женоария). Обаче, Норимар се оказа много кръшна за набитата си физика и ни друсна страхотен танц с заголвания на бедра. Много смело момиче! Онази предишната беше като капчица, тъничка и хубава, а почти се задави от срам... А тая, силна, здрава и свирепа, дори хвърляше „белтъци” към хилещите се на вихрения й танц съученици. Калоян после ни каза, че тя и в клас си била все такава бойна...

Изпълнение #4 беше на стихове, писани от ученици за техните учители... Браво, всички имат чувство за хумор! И учители, и ученици! Авторите имаха звучните имена Никка Биндехо, Бианка Сесенас, Сам Ернадес, Леонардо Асевес и Кевин Мартинес. Оле!

Сега, внимание – ние имахме голям личен интерес към презентация #5, на тема „Символични азиатски животни” (дракон, тигър и пеперуда), представена от Андрю О (Кореа), Кевин Ву (Виетнам) и Диана Алкантар (Китай-Мексико-Филипините-Италия, по една четвъртинка отвсякъде, в случая - от името на Китай...). Какво общо имахме ние ли с тях ли? Ами надписът в разпечатаната за всички програма, информиращ публиката: „Автор на картината: Калоян Атанасов”. Картината на горепосочените животни, нарисувана на голям бял картон....



Всички родители бяха впечатлени от картината и не вярваха, че Калоян я е рисувал. Ние пък вярвахме и се кефехме видимо. Дори една майка ме попита „всички ли в България рисуват така?” – да, казах, "това е като кубинците и пурите, като вас, мексиканците и танците, разбирате, нали"? Тя каза, "о, колко прекрасно" и че искала да посети БГ, да се наслаждава на картини! Само така, амига!

И, така неусетно в песни и пляски, дойде и нашият ред – презентация #6 беше на представителят на БГ – Калоян, известен в училището като Kal …. Той с английският е добре, но четеше много бързо, защото и той доста се стъписа от голямата публика, и най-вече от голямото си многоминутно представяне и мисълта как ще досади на слушащите.

Публиката хабер си нямаше, че ще е дълго, и учтиво се втренчи в хубавия плакат за България, който Калоян беше приготвил – на платно за картина (50х70 см, боядисано в златен цвят), с принтирани цветни снимки и оригинални картички от различни забележителности на страната, на фона на очертанията на България.

Е, още в първите секунди, падна и информацията, че презентаторът е кръстен на българския цар Калоян, царувал през ...20-ти век, но, простено да му е на стесняващия се, все пак бе добре, че не каза Цар Кал! Е,другото беше добре, но дъъъълго, дъъъълго. Много търпеливи хора.... Мучас грасиас на публиката!

Изненада ги историята за българската азбука (май руското семейство нещо не се съгласи, защото те знаят, че тъкмо Русия е дала кирилицата на света...., но беше добре че нямаше македонци, че можеше и да постреляме в залата...), както и списъка на известните люде от Бг произход – Стоичков, окей, ама как така Джон Атанасов (че пък и със същото фамилно име, оу?), нима и той с жилка от Бългериа? И ски курорти, успоредно с морски курорти? О, муй биен! Браво, Бульга’рИя! Амигос!

Презентация #7 беше уникално изпълнение – песента „Только ты один”, на нашата руска приятелка Альона Дехтярьова от Хабаровск (само си представете как го произнася учителката й – Алиина Дектироува е най-близкото, до което могат да стигнат).

Альона имаше дълга руска червена носия и най-кристалния глас, който сме чували. Тръпки ни побиха! Сестра й Аня (или Аниа, спред бледоликите) й акомпанираше на йониката. Страхотни деца, гордост за родителите си! Освен семейството й и съученичката й Мария (украинка, осиновена на 9 години от американско семейство и още тъгуваща болезнено за по-големите си сестра и брат някъде из украински домове), само ние разбирахме какво пее Альона. Кеф!

След края на вечерта отидох да й кажа, че е „Молодец!” и да я похваля на майка й на руски, а майката се разплака горко, че чува родна реч от неруска уста, и скрепихме със сълзи новия пакт за руско-българска дружба в Колорадо Спрингс.

Изпълнение #8 беше представяне на мотото на Италия (не го разбрахме какво точно значеше това...), представено от Диана Алкантар, помните я: китайка-филипинка-мексиканка-италианка, и от Бианка Сесенас, и тя италиано-мексиканка – абе, на вид хич не им личеше италианството, но явно и двете имат праотец от Тоскана, и затова тъкмо те ни представиха своята половин- или четвърт-родина: Италия.

Изпълнение #9 беше представяне на Швейцария и нейните храни и продукти, и на Колумбия и нейните продукти (хм, представиха само кафето, а за онзи, другия продукт, на картелите, премълчаха децата...) от двете сестри Селин и Одри, които са швейцарски колумбийки (вече обясних: тате от Швейцария, мама от Колумбия), но те и двете светлички, на тате момиченца...

Изпълнение #10 беше салса-танц, с името „Cumbia Dance” – не знаем какъв е точно, ако не е салса, извинявам се за заблудата, но така ни звучеше и изглеждаше – изпълниха го брат и сестра Артуро и Беатрис Барсенас.

После (# 11) двама свенливи и сричащи сладури, не знам дали имат роднинска връзка, но тя май не искаше да има нищо общо с кавалера си – Сам Ернандес и Фернанда Ернандес ни представиха мексиканския флаг. Странното беше, че освен обявеният помощник Рафаел Мартинез, на сцената се изтупа и още един момък-анонимус, който май говореше „инглес” най-добре от групата, ама така и не го разбрахме кой беше. Нада инфомаси’Он!

Сега да си дойдем на думата: изпълнение #12 made the night! Страшно колоритните две моми-осмокласнички Жаклин Монтелонго и Моника Галван разкършиха тела в два традиционни мексикански танца, облечени в типичните рокли с широки фусти на волани, а под фустите с - гащички в същия цвят, с дантелка отдолу, абе, гледали сме ги по каубойските филми тия носии. Страшни! Гримирани до страховитост, с безброй панделки, вплетени в косите, и артистични и кръшни! Ай-ай-ай-яяяяй, подвикваше каката с жълтата рокля! И въртеше фустата си нависоко. Голям смях, големи ръкопляскания, направо пощуряха фамилиите им, не ги пускат да слязат от сцената.... Вива, Мехико!

Накрая, едва-усмирената публика кротко изслуша финала на програмата (#13) – специално избраните от госпожите три съчинения по темата “Heroes” – трогателно мили съчинения на трима ученика: две мексикански момичета, Оралия и Алин, и на едно българско момче – май се сещате кое е. И трите бяха за това как техните герои всъщност са техните родители. Тук имаше три маси с отчетливо ревящи майки – две украсени с мексиканския флаг и една с нашето триколоьорче. Приятелят Джъстин после каза, че Кал направо го просълзил с това съчинение (точна формулировка бе: „You almost made mе cry, dude!”)

Край, край! Джъстин окончателно ни спечели во веки веков – тук спането у приятели е много популярно и Джъстин си окопа сламата у дома за вечни времена .... Само не искам да мирише вътре на марихуана много, момчета!

Завършекът на вечерта бяха едни безкрайни снимки на цялата агитка, и балони, и смях, и благодарности от публиката, и върволица родители, чинно чакащи да благодарят на децата, които са ги впечатлили, и любезности да разменят всички, а я и по-русскому говорила, с което май дала лъжливи надежди на влюбени девочки...

Да разясня: всички бели и светлокоси девойки в ESL класа (рускинята, украинката, и швейцарската същност на швейцарката-колумбийка) са отчаяно влюбени в Калоян, който, обаче трепти на други, явно не толкова светлокоси честоти... И затова, ему не хотелось мать да говори по-русскому, защото съвсем ще захлътнат девочките. Обаче мать неудержимая, ей хотелось говорит (ако съм го и написала правилно, ще се отстрелям направо!)....

Такива работи сe случиха на вечерта на националностите. Много трогателно беше – всеки, който е бил на подобни тържества на деца, или пък ги е организирал като преподавател, може да ви каже колко са чудесни. Децата са толкова естествени и искрени! А и понеже тук в Америка цинизмът е на по-ниско ниво, отколкото в Бг, някак си изглеждат съвсем подозрително естествени. В България, например, трудно можеш да накараш пищна 12-13 годишна девойка да разтресе телеса в пачанга, защото съучениците ще я замерят с обелки – тук, обаче, всички й се радваха чистосърдечно, а който се е смял, си е за негова сметка...

Когато после в колата коментирахме събитието, ние с Жорко се старахме да бъдем премерени и определено възторжени, защото Калоян и Джъстин бяха много позитивно настроени към видяното. Аз единствено се изпуснах, че Норимар ми е заприличала отначало на учителка, но те и двамата ми казаха „защо така говориш, ученичка си е, заради грима си решила така...”

Браво, добре е така, позитивната! Може и мать все някога да стане голяма, и да заприлича и тя на детите си – позитивна и порастнала...

Дано снимките ви харесат! Пожелавам, в тази връзка, повече позитивност на всички!

* * *

И накрая, моля позитивно да простите едно известно позагубване на нишката в последната третина на съчинението ми, но ....  избягахме за два часа с Жорката да гледаме новият Джеймс Бонд (това е друга тема, но ние сме любители на филмите с Бонд, и този ни допадна мнооого, браво и на Дейниъл Крейг), та леко бях отклонена от смисления си словоред...

Peace!