Ежедневието в столицата е нервно, безрадостно. Сутрин или се тъпчеш като в консерва в раздрънканите автобуси и се движиш едва-едва по улиците, които не са предвидени за този трафик, или се ядосваш на това, че хабиш бензин в задръстването и закъсняваш за работа.
Трудно е и окото да срещне нещо красиво през деня, та да го порадва. Фасадите на сградите са или олюпени или са прекалено шарени с множеството набръчкани плакати или нецензурни надписи.
По тротоарите един пешеходец не може да не си зададе логичният въпрос: "В крайна сметка тротоарите за автомобилите ли са или за пешеходците?" докато ловко слаломира из безразборно спрелите коли, понякога и с риск за живота си.
Автомобилите са навсякъде. Не останаха места, където човек без кола да може да се разхожда. Е, имаме още паркове, но и те са започнали да заприличват на нищо. А и инвеститорски апетити малко по-малко откъсват парчета от тях, за да се издигнат нови стъклени сгради.
Вечерта столичанинът отново се ръга в интимна близост с други съграждани в автобуса и мислено псува управлението на града. Трудно му е да се почувства европеец, въпреки, че държавата ни е приета в ЕС. Че и как да се почувства?

Днес пътувах към Младост-2 точно един час и 45 минути. В 18 часа бях на спирката на НДК на бул. Евлоги Георгиев в посока Младост, дойдоха едни претъпкани автобуси...не успях да се кача на първия, хората стърчаха от вратите, нямаше къде да се шмугна. На втория успях и то по чиста случайност - просто автобусът спря така, че вратата беше точно до мен. Тя се отвори и хората се изсипаха на тротоара. Думата изсипаха сякаш илюстрира това действие много добре. Всъщност, за да си представите по-добре, може би е добре да гледате някой филм за концлагерите на Хитлер и транспортирането на евреите до тях във влаковете. Така по-вярна картинка ще добиете. Разликата само е там, че хората с желание искат да се настанят в тази света обител - очуканият автобус, за да се приберат в къщи.

Днес валя дъжд и вечерта пътя беше мокър. Не ми се мисли какво би станало, ако пътя бе заледен. Просто, вероятно и три часа нямаше да ми бъдат достатъчни за да се прибера до дома.
След като хората се качиха в автобуса и се компресираха до ниво, което изключва всякаква свенливост, благоприличие, да не говорим за опазване на лично пространство!, автобусът просто си стоя на едно място. На едно място стояха и тълпата от хора, които трепереха от студ на спирките. А те бяха толкова много, че спирката не ги събираше, та заемаха и част от платното.
За час и десет минути автобусът измина разстоянието от НДК до Орлов мост. Час и десет минути! Нормално ли е това?


На Орлов мост картинката беше същата. Изнервени хора, стоящи на платното, в непосредствена близост до профучаващите автомобили. Опасно е, да. Но опнатите от напрежение лица на чакащите на спирката не показваха страх, а умора. Много силна умора, оттегчение, раздразнение и едва мъждукаща искрица надежда, че ще се приберат в близкия час цели и без контузии вкъщи.
Това не е нормално! За толкова години нищо не се направи в София за да посрещне целия този трафик. Абсолютно нищо. Години наред се говори за метрото, за строежа на естакади, разширения на платната, но нищо от това не се случи. Освен че се разширява околовръстното, но не вярвам то да реши до такава степен проблема с движението около НДК и Орлов Мост и по Левски.
Миналата зима ни се размина снега, но ако беше паднал и задържал повечко щяхме да бъдем свидетели на колапс. Тогава бяхме на косъм, но тази зима нервите, бензинът и изгубеното ценно време в това задръстване, ще предизвикат колапсът. Колапс, който влияе хем по-зле на психиката ни, прави ни нещастни, раздразнителни и лоши, но и влияе и на нашата работоспособност, социални контакти, бърка директно в джоба и съкращава значителна част от живота ни в безсмислено чакане, бутане, ругаене и рутинно съществуване.
Защо не се взеха мерки по-рано? В една огромна част, това са все булеварди, строени по времето, когато автомобилите бяха рядкост, а днес огнедишащите са повече и от хората. Защо толкова много управления не направиха нещо, за да предотвратят това безумие?
Бихме ли могли след като учителите победят в своята битка, ние Софиянци да излезем на улиците в един протест срещу бездействието и трафика по улиците и с настояване да се вземат спешни мерки? От кой ще ги искаме тези мерки? От правителството и от бюджетният излишък. Нека да повишат БВП и производителността на труда, като вложат една голяма сума в София и големите градове, за да организират трафика. Няма да ги раздават парите като заплати, така няма да има и инфлация. Ще ги вложат в инфраструктура. И от това ще спечели икономиката на България. Защото ще има повече усмихнати хора, които ще харчат по-малко за транспорт, ще имат повече време за почивка и т.н. Няма как цялостният тонус, настроение и подобреният начин на живот на тези милиони хора да не промени в положителна посока техните възгледи, мироглед, манталитет и от там да повлияе и на тяхната работоспособност. Поне донякъде. Дори и този ефект да не сработи, то аргументът, че на ден ще се пестят значителни суми от напразно изгорял бензин по задръстванията е достатъчен, тъй като това са милиони левове всеки ден и то за стока, която внасяме отвън, а не произвеждаме сами. Така пък ще закърпим поне донякъде дефицита по текущата сметка!
Също така много средства ще се спестят и чрез намаляването на изгубеното в бездействие време, което не е нищо друго, а пагубно за цялата икономика.

Онзи ден се измайтапих с един колега с въпроса:
Ако от София до Пловдив се стига за максимум 2 часа, а от центъра до младост за 1 час, то въпросът е на какво разстояние е Пловдив, щом Младост е на 7 км.
Отговор нямаше, само смях, и то горчив.
Какво се случва тези дни? Митинги по спирките. Като казвам митинги имам предвид стотици хора, които не стоят само по спирките, но са застанали и на пътното платно, защото няма място на спирката.
Това едно на ръка е опасно, а второ говори само за безотговорност. Не ми пука Бойко Борисов как ще се вайка, кой му е виновен, кой му е крив и защо. Пука ми за това, че вече и час и половина не са достатъчни за да се прибера вкъщи. Движението от НДК до Младост е просто ужасно. Вече ми стана практика да вървя пеш от НДК до Орлов Мост - хабя калории, пък и изпреварвам таман 5 автобуса с номер 76. Да не говорим колко са общо автобусите, които изпреварвам с моя бързоход. И на Орлов мост хващам не този автобус, който съм видял на НДК, а може би петия пред него.
На какво се дължи това? Според мен отговорите са прости:
1. Много хора дойдоха да живеят в столицата и пътищата и не могат да поемат всички.
2. Няма добро регулиране на движението.
3. Досега не се даде и 1 лев за разширение на съществуващите пътни "артерии".
Кметът Бойко Борисов в типичен за него стил само се вайка, тръшка и обвинява. Ремонтира няколко улици, които дори нямаха нужда от ремонт. Сега явно чака европейските субсидии - вече имаше коментари за това, как някои изчакват и не действат в момента, дори и да имат бюджет за това.

В столицата вече пътуването е безобразно. Автобусите са претъпкани и ако по соц време ни се струваха пълни, сега са още по-пълни и интимни. Не ми се мисли какво ще стане, ако падне сняг и кмета пак е изненадан. Тогава сигурно ще се прибирам вкъщи към 22 часа, освен ако не взема да си тръгна пеш и да измина тези ми ти 7 километра. Само че зимно време трудно се върви... по улици, които не са изчистени. А освен това сума ти простаци на пътя ще сменят окраската на дрехите ми перманентно.
Въпросът ми към вас, блогерите живеещи в София е - усещате ли разлика в задръстванията от миналата година? Да ви се струват по-брутални? И какво правите за да ги преодолеете?