Ще ви разкажа как мина празника, но този път в по-личен план, защото за пореден път се убедих, че нищо случайно няма, че понякога нещата се преплитат по един особен начин. Ани, горяха ли ти ушите днес? Случи се така, че все за теб се сещах, пък и ти беше централна тема на разговора ни...
Като че ли специално заради Деня на Народните будители времето беше слънчево и ведро. Красивите усмихнати деца на София почетоха достойно празника, а аз се постарах да направя колкото се може повече снимки, за да увековеча събитието. Днес нямам време, но по-нататък ще ги сложа във фото-галерията.
Преди официалната част снимах представителните групи на няколко училища, но най-добра визия имаха учениците от 138-мо училище и затова помествам тяхната снимка още в началото. Докато ги снимах, а те се стараеха да застанат възможно най-добре, ми просветна, че това е училището на нашата Ани. Попитах учениците дали познават госпожа Ананиева и те в хор, със светнали лица, извикаха: „Да! Разбира се!" Обещаха, че ще предадат поздравите, които й изпращам, така че утре Ани ще ни каже дали те са се сетили да й ги съобщят.
Преди да започне церемонията по освещаването на училищните знамена, срещнах една моя приятелка - учителка в 21 СОУ. По-точно тя ме издърпа от навалицата в момента, в който ме видя. Познаваме се от курса във ФМИ, който посещавахме миналата година, и тогава тя изпъкна като момичето с много висок интелектуален потенциал, заради което нашият млад и готин преподавател открито й симпатизираше.
Заговорихме се с нея и по едно време, ей така, между другото, тя вметна:
„Ето го нашият
Смочевски, пак дава интервю."
„За кого говориш?", попитах.
„За един наш ученик, който има много изяви"
„Какви изяви?"
„Миналата година спечели първо място на национална олимипиада по философия."
„Така ли? Я го покажи, моля те. Ще го снимам и него като събитие, свързано с празника."
Отидох при момчето и то се съгласи да бъде фотографирано, но, разбира се, като един истински философ, поиска да се информира за какво ще се използва снимката, къде ще се публикува и с каква цел. Та дори и фотоапаратът ми предизвика у него интерес. Казах му, че е за бглог, общност „Образование" - една свободна електронна медия и той прие да бъде сниман.
Наближаваше 11:00 часа и аз се извиних на моята приятелка, че ще я изоставя, за да си намеря по-удобно място за щракане, но се уговорихме след тържеството пак да се видим.
Втурнах се да търся по-централни позиции, за да снимам.
Церемонията по освещаването на училищните знамена започна с тържествен парад на войските.
Последва ритуалът по раздаване на знамената, които бяха връчвани от кмета Бойко Борисов.
Следващият етап беше самото освещаване на училищните знамена от свещенослужителите на Светия Синод.
Нашият министър Даниел Вълчев и кметът Бойко Борисов бяха застанали един до друг. Кметът пръв се сети как да запали свещта си и услужи с огъня си на министъра.
Следват няколко папарашки снимки на министъра на образованието Даниел Вълчев и началника на столичния инспекторат г-жа Ваня Кастрева. Лично аз симпатизирам и на двамата, защото имат много приятна визия, интелигентни и възпитани личности са. Честно казано за първи път ми се случва да харесвам хора, които заемат точно тези постове. Казвам го съвсем откровено и сериозно.
От следващите снимки се разбира как е продължил празникът по-нататък.
След края на официалната част отново потърсих приятелката си. Тя щом ме зърна, сигурно заради проявения от мен интерес към техния изявен ученик, вероятно бъдещ велик философ, сметна, че трябва незабавно да ме запознае с неговата класна - г-жа Тони Венева. Опитах се да я отклоня от това й намерение по простата причина, че за мен беше достатъчно да видя момчето, което е постигнало големия успех, но чак пък и с класната му да говоря...
Приятелката ми обаче незнайно защо реши, че може би се чувствам неудобно, а не че не искам, и буквало ме повлече към г-жа Венева. Запознах се с една мила и фина дама, която веднага ми направи приятно впечатление, защото с нея се общува леко и свободно. Поговорихме си и те, двете с приятелката ми, решиха да ме поканят в заведението, където заедно с останалите учители смятаха да се почерпят по случай празника. Имах намерение след шествието веднага да се прибера вкъщи, но след настойчивите молби да дойда и аз, си промених решението.
До „Дивака" аз и приятелката ми стигнахме за десетина минути и седнахме в единия край на една дълга маса. Имаше още доста незаети места, но след като дойдоха и останалите колеги от 21-во училище, г-жа Венева избра да седне до нас. Можеше да седне на друго място, но не - точно при нас.
Заговорихме се, вече не си спомням за какво, но по едно време я попитах по какво преподава.
„По философия", отговори тя.
„А дали се познавате с една ваша колежка от 138-мо училище - Ани Ананиева се казва?"
„ Разбира се, че я познавам, но тя е от друга планета, невероятен човек..."
Ахнах. Споделих й, че познавам Ани само виртуално, но никога не съм я виждала. Тони Венева продължи да я описва, като използваше изрази от рода на: изключително ерудирана личност, много креативна, действена, с широки възгледи, силен човек, човек, който постига мечтите си... Няколко пъти спомена, че й се възхищава. Разказа ми няколко интересни истории, свързани със срещите им по професионална линия, от което аз още повече се изумих. Тези истории няма да ги разкажа тук, защото са от кухнята на учителската работа и е добре да си останат от вътрешната страна на вратата.
В заключение само мога да кажа, че този ден ще го запомня със съвпаденията, които ме водеха непрекъснато към нашата Ани, невероятна личност, с която общност „Образование" може само да се гордее.
С този „висок" доход българският учител е обречен на глад и мизерия и жалкото е, че тези малко пари са причина той да не може да се отдаде пълноценно на професията си, защото търси допълнителни начини за изхранване и оцеляване. Това положение е крайно време да се промени! Образователният министър едва ли ще си направи свой блог, защото той е наясно, че в нашата сфера имаме много трески за дялане и то най-вече сред управленските редици - от директор нагоре, та затова съм сигурна, че няма да пожелае да му се задават ежедневно купища неудобни въпроси. 
Comments