Да, ние сме "песъчинките", но все пак ... има едно нещо сега, което мога да направя - да сложа подписа си срещу думите "НЕ СЪМ СЪГЛАСНА".
Проектът за Споразумение, който ни предлагат синдикатите и правителството, е откровено изработване. Много си играят с думите! Поне да беше основна, а не брутна заплата. По-страшното е, че си играят освен с нашите"пари" и с БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Отново ще има не истинска реформа, а ИМИТАЦИЯ .
Разбира се, редовият учител не е длъжен да се задълбочава в тези неща, а може би и не може, той не е икономист или политик, затова НЕ ТОЙ трябва да прави реформата. Помислете, защо превителството чака стачка, за да въведе реформи?! Правомощие и дълг на ПРАВИТЕЛСТВОТО е да прави реформи и после да носи отговорността за това. Учителят, синдикатите могат да вземат участие в обсъждане, да дават идеи, но НЕ ДА ВЪВЕЖДАТ!!!
А в този проект ние се споразумяваме за следното:
т.4 По силата на Закона за държавния бюджет от 1 януари 2008 г. всички
училища да придобият статут на второстепенни разпоредители с бюджетни
кредити. (това е така нареченият делегиран бюджет)
Но на сайта на МОН е публикувана" НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НАУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (2006 – 2015 г.) " Колеги, ако не ви мързи, прочетете я. За да знаем накъде вървим. Според мен не е лоша ....но...(отново това "но") ако се изпълни, както е написана. А сегашното "Споразумение" и противоречи в частта за делегирания бюджет, който, пак според мен, е добрата посока на реформата, дори едно от основните неща в нея. Но въведен по спешност, се превръща в своята противоположност. Прилагам само извадки от Програмата, ако се интересувате, текстът е на стр. 32,33,34,35,36,37.:
Въвеждането на системата на делегираните бюджети във всички училища би следвало да приключи до края на 2008 г. До тогава трябва да бъдат извършени някои подготвителни дейности
и следват 2 страници дейности, които няма да бъдат извършени сега за 2 месеца, а нали разбрахме вече, че делегираният бюджет се основава на принципа "парите следват ученика". Ето какво се казва за него накрая:
Решението на този въпрос зависи от постигането на определени резултати по отношение на два други проблема – подобряване на материалната база в държавните и общинските училища и изравняване на критериите и механизмите за контрол на качеството на образованието по отношение на всички училища. Поради това принципът „парите следват ученика” би могъл да се въведе в завършен вид не по-рано от 2009 г.
И това е един пролем, който виждам аз, учителка по литература, а колко ли още има ...например т.10 от "Споразумението гласи:
Продължаване на изграждането на ефективна национална система за външно оценяване.
Аз и ти ли , колега, ще го изграждаме?! Писани са разни хубави неща, но аз и ти не можем да ги направим, може и трябва министърът и не му е нужно споразумение с нас, за д а ги извърши. Остава да се споразумеем, че ще предотвратим глобалното затопляне, и то зависи от нас в някаква степен, нали. Тогава защо ги има тези неща? Естествено за накакво изработване.Нека не го подписваме, колеги, нека постъпим интелигентно. Ако откажа да подпиша , това не означава, че съм против реформата. Ние не правим референдум за реформата, нали? Ако беше референдум, щеше да има само за или против, а не срокове и др. подробности, които не зависят от мен и теб. Ако беше референдум, щях да съм "за". Но то е споразумение На основание общите стачни искания на синдикатите и проведените преговори между страните
а какви бяха те? Като следя всичко от юни до днес, ясно се вижда, че ги забравяме. Например първото и единствено искане е
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
На основание на чл. 3, ал. 2 от Закона за уреждане на
колективните трудови спорове от името на работниците и служителите,
които представляваме предявяваме към Вас следното искане:
1. 100% увеличаване на работните заплати на заетите в средното образование, считано от 1 октомври 2007 г. и 1 януари 2008 г.
Настояваме за започване на преговори по предявеното искане на 25 юни 2007 г.
Предлагаме в началото да приемем процедура за водене на преговорите. ...
много дълго ще стане, да ви цитирам от сайта на СБУ как се променят термините. Тук напр. е казано в разговорен стил- работна, не е ясно основна или брутна. И това е официалното ни искане!!! После в други документи вече става брутна. Янка Такева на митинга на 17.10. вече притрисната че отдолу викат"уууу" на думата "брутна", се изцепи; "Абе, колеги, какво значение има брутна-основна". Честен кръст точно така каза, чуха я много хора, а после когато я наобиколихме извън трибуната и я питахме защо говорят за брутна , а не за основна, тя естествено започна да се хвали, че била магистър по не знам каква ки икономика... Колеги, съществено е!!! Разликата е значителна! Аз все още се чудя дали е от невежество и безотговорност, или е предварително замислен план за манипулация. Не знам, а и няма значение - и едното , и другото е гадно. И сега какво ни остава? Едно единствено право поне имаме - като ни го представят, да не се съгласим. Да разяснаваме, да питаме, да търсим информация. Ако сега не го направим, ако сега се поддадем на инерцията "аз - като останалите" ... това ще ни е поражението. И един да е подписът против в моето училище - моят ще е. Ей, и ако виждате, че в нещо греша, кажете ми, аз ще чета тук, искам да споделям точно в този момент с вас, защото този момент е най-труден, а тук намерих интелигентни хора.(PS В моето училище сега изразихме несъгласие и описахме защо)
Legacy friendly alias
ЕДИНСТВЕНОТО--КОЕТО-ЗАВИСИ-ОТ-МЕН---ОБИКНОВЕНИЯ-БЪЛГАРСКИ-ДАСКАЛ
Събития
Политика
Новини
Училище
А честито! Успех! Хубаво е да се работи, особено, ако заплащането е на ниво!
Много хубав, позитивен и свеж пост! Личи си, че си страшно ентусиазирана и ти пожелавам ентусиазмът още много дълго време да не секва, а и всичките неща, които си си намислила да се изпълнят :)
Comments20
Обичам родината си, уча и децата си да я обичат, но смятам, че засега нещата тук не са такива, каквито трябва да бъдат, за да живеем спокойно и достойно.
Съветвам всеки, който има възможност да опита живота навън, но да живее с мисълта да се върне в родината си щом реши, а не да руши всички мостове за връщане.
Когато твоето "там" стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там", което пак ще изглежда по-добре от "тук".
Това е правило номер 6 от Правилата за човешките същества, които бях постнала на друго място. Според мен има голяма доза истина в него. Ако сме "тук ", си мечтаем и ни липсват разни неща от там. Като отидем "там", започват да ни липсват други неща. Затова човек би трябвало да е щастлив, не когато има повече, а да умее да се чувства щастлив от това, което има. Нещата винаги са почти едни и същи, прави ги различни отношението ни към тях.
а) 600 евро мин. заплата се съотнася и към други цени (наеми, стоки, услуги и т.н.) т.е сравнението "колко по-зле сме" е добре да НЕ се прави само в абсолютни размери на МРЗ. Казвайки това изобщо не искам да омаловажа факта, че в нормалните държави МРЗ не е "имагинерна величина" измислена в министерски кабинет за бюджетни цели, а количество пари с които реално може човек за преживее месеца без да гладува и да се превърне в длъжник на всички доставчици на комунални услуги. Това е съществена разлика между България и останалите страни от ЕС.
б) работата ми ме отведе за 3 години (2000-2003) в централата на организацията, за който работих в продължение на 10 години. Тя се намира в европейска страна където МРЗ е 1200 евро в момента, а социалните помощи за безработни са 600 евро. На мен лично от този трансфер доходите ми се покачиха 7 пъти. Стандартът ми на живот обаче остана непроменен въпреки смайващата разлика в доходите. И въпреки, че "комуналната услуга" топлофикация, свинското и някои други стоки - бяха и все още са по-евтини от българските им аналози. Редом с тях имах да плащам 250 гр. вкусен хляб за 1,20 евро, сирене за 16-32 евро кг. и наем за едностен апартамент от 350 евро. Сметките ми за телефон (интернет телефонията не беше още така разпространена) стигнаха "чудесните" нива от 120-180 евро месечно. Осигуровките ми - 527 евро месечно. Съжалявам за досадното изреждане на числа. Единствената му цел е да илюстрира, колко абсурдно изглежда сравняването на абсолютни стойности, между държави с различен стандарт на живот.
Иначе на всеки от сърце пожелавам да има възможност да учи или работи в друга страна. Ако може и да не е по някаква "принуда", а защото му е интересно - още по-добре. За мен опитът беше безценен и професионално и личностно. От първия до последния ден. Не бих го заменила за нищо на света. Да не говорим за странични ползи като 10-ината приятели, които този период ми подари и които нямаше да срещна никога, ако не бях приела тази работа.
Аз имам какво да губя, ако замина, и това, което бих спечелила, не е равностойно на това, което ще загубя Затова и не заминавам никъде. :)
А иначе, аз също мисля, че човек си мисли че там е по-хубаво от тук, само докато не отиде там. Първите години докато се установява сигурно е малко по-приключеснко, като се поустанови му става някак спокойно, щото не го гони НОИ и компания, ма после, като вече се установиш и се заринеш със задължения (не дългове, просто задължения) и то си става почти като тук. Е, малко по-уредено е може би, ма то простотията по хората ходи, не по дърветата :)
Аз засега не съм се залетяла за никъде, защото съм доста доволна от живота си, но ако в някакъв момент реша, че някъде ще съм по-доволна, няма и да се замисля. Все пак живеем в доста по-глобално време от преди и вече разстоянията не са това което бяха.
Та и моя съвет е-на който му се ходи, да ходи, но да не го прави като евакуация, а по-скоро като разходка. България ще стане хубаво място, просто и трябва малко време и бой.
Хората сме различни,обединява ни единствено,стремежа ни към щастие.
Прочетох някъде,че за да си щастлив,трябва да отговориш положително само на 3 въпроса:
1.Доволен ли си къде живееш?
2.Доволен ли си,с кого живееш?
3.Доволен ли си с какво се занимаваш(работиш)?
Мястото ти е там ,където се чустваш добре!
Какво означава да си "достоен" тук?Бившите ни "достойни"комунисти,за съжаление са все още "тук",само парите им са "там".Много специалисти са пък "там",само не знам,какъв е критерият за богат и дали те се чустват богати.Това,което "тук" е богатство,"там"е нормален жизнен стандарт.
Разбирам въпроса и отговорът ми е,че не може да пренебрегнеш себе си,заради финанси!Дали "тук"или "там" важното е да си щастлив,а за да разбереш,къде,рискуваш и преценяваш.
Съгласни ли сте?
В случая с емиграцията достойнството не е точната дума. Няма нищо достойно да си седиш в България и да се оплакваш. Не е недостойно и да дойдеш тук и да миеш чинии и да метеш. Недостойна работа няма. Въпреки, че бг бях нещо като шеф на екип не виждам нищо недостойно да бачкам кофти работа и да спестявам пари. Обратното е по-недостойно. Да имаш престижна работа, да си скъсваш гъза от бачкане, а да няма с какво да си платиш наема, да не говорим за сметките. За какво достойнство можем да говорим в този случай?
И какви "слуги там"? И в БГ и "там" си "продаваш гъзъ" грубо казано, все си наемен работник, къде го видя това "слуга там".
Весел празник ! С поздрав!