Уважаемий архимандрит Игнатий,
Нисък поклон от отец Серафим, настоятел на новата църква в Шейтаново. Слава Богу, нещата в нашата скромна обител вървят добре, преживяваме с Божията помощ. Засега мирише повече на бои и азбест, отколкото на тамян, но послушникът Василий каза, че в нови постройки е винаги така и ако даде Господ, скоро ще се измирише.
Всички се молим да се проветрява по-бързо. Също се молим за здравето на строителите, изградили толкова бързо този храм от стъкло и камък, да пази Господ трудоваците от строителните войски.
Както вероятно си спомняте, на последния събор тази година, Вие споменахте в своята реч съвременните технологии, които в името на Господа и в служба на Господа, можем да използваме, като ми поръчахте да свържем нашия храм с Интернет, електрическа поща и домашна страница, както това вече е направил отец Инокентий от божията обител на Пресвета Дева Мария.
Три дни след това, следвайки Вашата препоръка аз взех половината от волните пожертвувания оставени от моите миряни и отидох на адреса, който ми написахте. Пресвета Богородице, оказа се че там храмът не е по лош от нашия! А и като че ли повече енориаши се тълпят.
С Божията помощ аз предадох необходимата сума пари като изтърпях насмешките на касиерката,заради дребните монети. И ето, срещу моето име изписаха Интернет!
Бог ми е свидетел, че аз помолих да напишат името ми на православния старославянски език, но те ми отговориха, че засега това е невъзможно и написаха името ми с латински букви. При това ме наругаха, нарекоха ме маймуна, но аз смирено изтърпях всичко това. Връщайки се в в храма, веднага позвъних по мобифона на отец Инокентий от божията обител на Пресветата Дева и му съобщих радостната вест. Отец Инокентий веднага изпрати две телеграми от своя Интернет в нашия Интернет, но ние изобщо не ги получихме, въпреки че смирено ги очаквахме до петък. Тогава аз повиках послушник Василий и той каза, че за Интернет преди всичко е нужен компютър. Наложи се изцяло да изпразня касичката за волни пожертвувания и с Божията помощ се отправих в търсене на компютър като взех със себе си божия раб Василий в ролята на съветник.
Уважаемий архимандрит Игнатий! Цената на компютъра беше такава, че никакви суми нямаше да ни стигнат, поради което се наложи да използвам дебитната си карта Борика. Купихме компютъра и към него, естествено, всякакви допълнения, както ме посъветва Василий. Върнахме се в черквата и Василий постави компютъра зад олтара, тъй като там имаме много розетки, а и телефонна такава. Сутринта отново позвъних на отец Инокентий по мобифона и той отново изпрати към нашия Интернет нова депеша, но ние отново нищо не получихме. Послушник Василий каза, че трябва да се обадим в Интернет службата и да разберем защо не работи електрическата поща. Поръчвайки му да се грижи за компютъра, аз отидох на двора да звъня.
Между впрочем, не веднъж съм питал Василий, защо мобифонът в божията черква работи лошо, а под открито небе добре, но за съжаление, той не можа да обясни това. Не успях да се свържа веднага, а когато най-накрая успях да го направя, попитах как можем да получим електрическа поща в черквата.
Бог ми е свидетел, че отново грубо ме охулиха, каза ми че съм поп трети, че съм маймуна и споменаха още нещо за "точка биджи", което изобщо не го разбрах. Изтърпях смирено оскърбленията и подложих лявата си буза на мобифона, но те вече бяха затворили. Този ден неприятностите не свършиха с това. Нашият клисар от сутринта беше пиян, а послушник Василий, може да разбира от мирски дела, но от камбани нищо не разбира. След като се помолих смирено, реших сам да се замъкна до Интернет службата и толкова се разбързах, че два пъти ме спираха от КАТ с молба веднага да им опростя греховете.
Пристигайки в Интернет службата аз отхвърлих смирението и направо отидох при началника. Виждайки ме облечен в расо, той ми оказа радушен прием, топло ме приветства, почерпи ме с кафе, даде ми визитка и написа на нея за нашия Интернет много думи, нито славянски, нито гръцки дори. А след като чу моите смирени жалби, дълго ме уверяваше, че неговите работници не са ме обиждали, защото "поп", "маймуна" и "точка биджи" по тяхному означава нещо съвсем друго.
Оказа се, че с "точка биджи" те наименуват цялата майка България, а "поп" означавало протокол. Къде се е чуло и видяло да съставят протоколи на попове! Не се стърпях и лукаво запитах какво е тогава значението на думите "Серафим маймунско а", с които се нахвърлиха върху мене. Началникът се смути за миг и започна да лъже, че това е такава дума или по-точно буква или дори знак, която се изписва след името и адреса, та значи Серафим е моето име,а също и адрес,а значи излиза,че аз съм Серафим маймунско а.Той изрече още много подобни ереси.Аз не го прекъсвах и смирено го слушах, само твърдо го гледах в очите, шепнейки молитви и непрекъснато прекръствах себе си и него.
Накрая силата Господна подейства. Под ясния ми поглед безсрамникът се смути и млъкна. Бог да го съди! Видях в душата му благороден стремеж да заглади вината на своите подчинени, но защо трябваше да ме лъже като че ли нищо не разбирам. По-честно щеше да бъде да се покае щях да му опростя веднага греха.
Не ми харесва това място, има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова. Връщайки се към черквата чух отдалече биенето на камбаните, които толкова изкусно се биеха, че от изненада влязох в канавката край пътя, като едва не сгазих човека, който лежеше там. Реших, че Господ е сътворил чудо като е накарал клисарят да изтрезнее и му е дал невероятна дарба. Оказа се обаче, че човекът на когото налетях в канавката беше мъртво пияният клисар. А звънът идваше от това, че послушник Василий през това време е монтирал на камбанарията хитро устройство, което се именува Сафуер. Оказа се, че с помощта на компютъра Сафуер възпроизвежда от лазерен диск звън на камбани. Казах на Василий веднага да махне от камбанарията дяволската техника и да отиде в задния двор, за да си изкупи греха. След това позвъних с мобифона на отец Инокентий, за да му се оплача, но той ми каза че отдавна бие камбанния звън чрез Сафуер и дори води службата на плейбек, когато не е добре с гласа. Потърсих в речника на великия български език думата Сафуер и не намерих такава.Повъртях я в ума си оттам и отсам, и ми се яви прозрение, че тя е смес от думите "Сатана" и "Луцифер". Господ да ни пази и закриля!!!
След като се прекръстих и поръсих компютъра и камбанарията със светена вода, отново извиках послушник Василий и му заповядах да продължи да поправя Интернет. Василий прочете визитката с неславянските думи, възкликна на висок глас: "Как веднага не се сетих, че е "поп три" и седна зад компютъра, без да забележи моето неодобрение. Той се потруди над компютъра до късно и направи всичко, след което ми донесе лист с трите телеграми от отец Инокентий, в които пишеше "тест", "тест" и "тест". Поне да беше употребил някоя божия дума. Струва ми се, че дявол е обсебил отец Инокентий, но не мога да го докажа.
На другият ден следобед, послушник Василий започна да прави домашна страница на нашата черква. Сваляше от стените иконите и ги поставяше в кутия, излъчваща мъртвешки бял цвят. Казваше, че сканира. Потърсих такава дума в речника на великия български език и не я намерих. Чувствам, че тука има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова.Василий се мъчи до тъмно, но нещо не се получаваше. Каза че с нашия Интернет е станала нова беда и той трябва да отиде до службата за Интернет, за да се оправи.
Цяла сутрин той се умилкваше около мен, за да го взема, но аз реших да опазя младата му душа от греха и да не го взимам на онова сатанинско място.
Уважаемий архимандрит Игнатий! Наистина нямам думи да опиша какво се случи там! При мен дойде дългокос мъж, представи се като администратор Александър и каза, че началникът му е казал всичко за мене и му е наредил да ми окаже пълно съдействие. Аз, каза той, всичко ще оправя и ще Ви покажа. Заведе ме в задните стаи, където имаше много компютри, заведе ме до своя компютър и в него аз видях очи в очи дявола! Дявол с рога и вила скачаше по екрана! Бързо се прекръстих и строго попитах администратор Александър какво означава всичко това, но той отговори мъгляво нещо за "обикновен линукски скринсейвър", но все пак махна дявола от екрана. След това седна пред компютъра, набра моето име с неславянските букви направи някакви заклинания и заяви, нахалникът му с нахалник, че нямам права!
Аз се възмутих от тази наглост, но администратор Александър отговори, че веднага ще ми даде нужните права. Сега, каза, ще направя "чмод". Аз не знам какво е това "чмод" и опасявайки се от нови беди и неприятности, се наведох над рамото му, за да видя какви копчета натиска.
Господи, помилуй! Кълна се във всички светии, че не ми се е привидяло! Дългокосият мъж набра моето име и "chmod 666"...
Веднага проклех целия дяволски Интернет! Избягах от там по бързо и от вятъра и досега се моля Господ да ми прости за това, което моите очи видяха. Заключих послушник Василий в килията, като му заповядах да пости и да се моли. А компютърът и всичките му дяволски чаркове хвърлихме с клисарят в реката.
Архимандрите Игнатий, стойте по далеч от Интернет, тъй като Сатаната ни изкушава!
ПОСТСКРИПТУМ: Спаси ни нас, Господи! Царството на дявола на земята е много близо! Чувствам го, но не мога да се обоснова. Искрено Ваш:
отец Серафим
15 декемврий 2000 г. Шейтаново.
Comments2