- Проф. Балкански, кое най-силно порази професионалното ви въображение от последните данни на статистическия институт за странните имена, които даваме на децата си?
- Нищо особено не ме порази. Този процес на дебългаризация на българския именник усилено започва още след 1900 г. Всички помним поне няколко елементарни прояви на тази дебългаризация: абсурдни имена като Смехотерапия, като Клозетка.

Жени и баби, които с часове гледат сапунени сериали, се изкушават да кръстят децата си Изаура, Тарзан, Джейар. Само че, кажете ми, къде му са на този Джейар петролните кладенци? Разбира се, говорим за практика, разпространена в по-ниски обществени слоеве. По-елитните пък се увличат по многосъставни имена: Иван-Мартин-Ромео. Това също е далеч от българската именна традиция, която е наложила икономичност, стегнатост, яснота на имената. Нека сме наясно: всеки народ, който уважава себе си, знае, че името е власт, сила и традиция. Българите имат традиционна именна система. Дори да се намират в Южна Америка или в Румъния се разпознават по българското етноразличително име.. Само българите имат Тодор или Тудор, Стоян, Тане и т.н.
- Значи много от имената ни са уникални?
- Да. Цели 500 години българският народ, българската онимия се противопоставя на османската ономастична вълна. /Ономастика - наука за имената, бел.авт./ В имената на православните българи няма нито едно, заето от османците. Единственото такова име, въведено в именника ни, е Султан и Султана, Везир и Везира. Но те са свързвани със значението на нарицателното. Султан значи сила, везир значи първият човек в империята.
- Как си обяснявате, че този процес на дебългаризация на имената е свързан не просто със заимстване на чужди имена, а с карикатурност?
- Тази карикатурност поначало е елемент на модното подражание. Модата се проявява не само в облеклото или в поведението, а и в езика, и в имената. Когато се заимстват понятия и явления, които не съществуват в езика ни, говорим за обогатяването му. Именната система обаче е знакът на националността, на племето, на рода. И тя не може да се развива по тази логика. Конкретни случаи. Веднага след Освобождението у нас започва да се насажда името Александър заради княз Александър Батенберг. След това - Фердинанд. В средите на левичарите, на БРСДП, после и на БКП навлизат имената на руски социалдемократи и комунисти. Но най-уникалното е, че се разпространяват имената на политически личности със съмнителна репутация в бъдещето. Например Хитлер, Ленин, Сталин, дори научавам, че Будьони е реанимирано име сега. Това не е само карикатурно, а пошло. Политиката и модата са конюнктурни, в тях хората по върховете се сменят. Кичът идва от това, че заради временното се забравя традицията. Ние, българите, на Балканите имаме т.нар. кръстна традиция. Всяка дъщеря се кръщава на баба или дядо. Третото дете се кръщава на кума. Четвъртото на сродник, загубил името си - забягнал, изчезнал и т.н. Това е 1300-годишна традиция. Създали сме имена, за да може нашият свят да просъществува във времето. Например, когато настъпели лоши години и започнел мор по децата българите ги кръщавали със заклинателни имена като Заприн - за да спре смъртта на малките, или Стоян, Устоя, Стойко - за да се устои на злото. Виждате имена, които са прозрачни и ясни. На вас името Дебора говори ли ви нещо? Стивън или Майкъл? Те може да са нормални в друг именник, но той е изграден по законите на друг език, който се е развивал с хилядолетия. Нашият е не по-малко стар и е създал името Михаил със съкратената му форма Михо.
- Но у нас обичаят да се кръщават децата на бабите и дядовците също ражда нелепи комбинации, както научихме от данните на статистиката…
- Това е най-фрапиращият случай на изкривяване на българската именна традиция и то по модел, който се създава в последно време. Ето имена, които съм извадил и от новите, и от старите списъци, които следим. Какво ще ви каже името Янисвета? Или Крисмислава? Или Боцислава? Или Никоела? Аз съм човек, който си вади хляба с езикова теория, с теория на имената. И ще ви кажа, че в случая е заимстван модел, въведен от българите, когато кръщавали конете си. Ние сме конен народ. За да се даде име на новородено конче, се вземали части от имената на кобилата и на жребеца. Така от криворазбрана модерност се въведоха тези хибридни имена, които ние в науката наричаме "конски имена". Българи с конски имена! Говоря от позицията на българската езикова политика и на българския онимен естетизъм. Ние, българите, сме народ, устоял 1300 години с красивото, познатото и традиционното в нашите имена. Трябват ни в тази област хирурзи, които да отстранят ненужното и болното. Знаете, че по новите демократични правила всеки има правото да си избира националността, името и пр. Мога да се нарека Гърмящата пушка и да казвам, че съм ескимос, нищо, че съм българин от поколения.
- Трябва ли да се наложи забрана над уродливите имена? Преди имаше списък със задължителни имена, който мъчеше родителите. Сега как да се постигне баланс или контрол над процеса на наименуване?
- Запомнете - език със забрана не се лекува. Целебен е само примерът на водещите хора и особено на политическия елит на държавата, защото дори и езиковата политика се намира под силното му влияние. Примерът със списъка, който беше създаден в БАН от Института за български език и от секцията, която в момента ръководя, е подходяща илюстрация колко вредна е забраната.
Преди 1989 г. официалният език беше натруфен, ние, езиковедите, го наричаме дървения език на диктатурата. Срещу него се създадоха вицове, както срещу официално налаганите имена се създаде друга онимна структура. Тогава, ако си спомняте, имаше Владилен - от Владимир Илич Ленин, имаше Октербек - от Октомврийска революция и т.н. Тези имена бяха допуснати във въпросния списък въпреки забраната на други. Тази забрана създаде толкова глупости и неприятности по време на т.нар. "възродителен процес", че се стигна до фрапиращи неразбории. Българин помак, който официално се казваше Осман Алиев Пенчев, днес се отказва от името Пенчев, защото то говори за неговата българска принадлежност. И започва да се пише, например, Осман Али Йостюрк, което значи "чист турчин". Забележете, почти никой от помаците, които си запазиха българските имена, не отиде в политиката.Примерът на тези, които не се отказаха от българските си имена, се санкционира от хора като Ахмед Доган. Той наистина е умен политик, но бе пренатоварен с власт, включително и с такава да се намесва в онимната политика. Емисарите му пътуват из Родопите наляво-надясно и се стига до уникални неща, че довчерашни българи днес претендират, че са турци. Написал съм 3-4 книги по този въпрос.
- Значи смятате, че политиката на имената е много повече от всекидневен проблем?
- Политиката на имената е може би най-важният езиковедски въпрос днес и е проблем на общ езиковедски събор, а не на отделни езиковеди, останали само с отношението си към граматиката и езиковата култура, завещано ни от нашите учители Любомир Андрейчин, Владимир Георгиев и др. Но е важно да се обърне внимание на израждането на именното ни представяне пред света, което бих сравнил с последиците от опасно раково образувание. Всъщност, онимната политика е най-актуалният проблем на днешната българска езикова култура.
- Често се дават за пример страни като САЩ, Полша, където се налага общ модел на името. Това може ли да се възприеме тук, на Балканите, където етническите сблъсъци са лоша традиция?
- У нас беше предприето побългаряване само на турските имена. По едно време дори се стигна до опасната идея, че турци няма. Ако беше закономерно всички живеещи в България да се наричат по българския именен модел, тогава щях да ви кажа "да". Но евреите, арменците запазиха имената си. Старата онимна политика беше избирателна, в резултат на което и турците поискаха правото си на собствената именна форма. Но защо трябва моят братовчед помакът, с когото имаме общ прадядо и сме от един народ, да се нарича не по български?! Въпреки че в частния си живот той е българин: името Осман веднага става Майчо, Али става Алчо, Рабиша става Биша. Той не разбира нито турския език, нито турския именен модел. И ако държавата имаше онимна политика, щеше да постанови, че българите се именуват по български. Тогава нямаше да има Йостюрк, щеше да си има Пенчев.
- Т.е. вие смятате, че държавата няма онимна политика? Но как да се провежда тя така, че никой да не се чувства засегнат по етнически признак?
- Това можех да ви го кажа преди 10 години, когато можеше да бъде все още спряна стихията на дебългаризацията. Но днес дъщеря ми, ако има дете, ще се срамува от своите селски корени и от селските имена. Ние ставаме градска, урбанистична държава. В резултат на това се променят ценностите. Именната ни традиция, която е нашият паспорт, нашият знак, за децата все повече звучи непрестижно и се обезценява. Започва нещо като сегрегация, която днес едва ли може да бъде овладяна от едно правителство, от един парламент, които не обръщат внимание на езиковата политика. В нашия парламент също има хора, които са се отказали от имената си. Великолепното име Заеков например е станало грандоманското Пирински. Затова ви казах колко е важен примерът на високата култура, а не забраната. Още от училище - вместо да се заканват да махнат "Аз съм българче" - трябва да се знае, че ще останем българи, когато си запазим имената. Ще ви кажа един случай. Когато живях и работих в Румъния, бях в едно село с българи. И един дядо ми каза: "Сине, в което село срещнеш името Тудор, да знаеш, че там са били българи, дори и да говорят румънски". Между другото, същият дядо ме попита: "Как в България казвате на това, което жените си слагат, като готвят?" Казвам: "Престилка, фута, защо?" "Ами, защото, казва той, у нас е останала една мръсна дума - преспутник." Тази дума, макар да съдържа израз от българското просторечие, е оцеляла 300 години. Кажете ми сега дали, ако аз съм езиков политик, ще наредя тя да се махне. Не. Защото в чужда среда българинът с тази дума остава българин.

Визитка: Проф. Тодор Балкански е роден в с. Сарая, Пазарджишко, през 1944 г. Завършил е Великотърновския университет, а аспирантура и докторантура в БАН. Първият дипломиран у нас ономаст и езиков археолог, създал е школа от последователи. В момента е завеждащ секция "Българска ономастика" в Института по български език към БАН. Негово дело са над 300 труда по лексикология, ономастика и езикова култура.