BgLOG.net
By abreviatura , 26 July 2007
Oh, the Places You'll Go!
 
Congratulations!
Today is your day.
You're off to Great Places!
You're off and away!
 
You have brains in your head.
You have feet in your shoes
You can steer yourself
any direction you choose.
You're on your own.  And you know what you know.
And YOU  are the guy who'll decide where to go.
 
You'll look up and down streets.  Look 'em over with care.
About some you will say, "I don't choose to go there."
With your head full of brains and your shoes full of feet,
you're too smart to go down any not-so-good street.
 
And you may not find any
you'll want to go down.
In that case, of course,
you'll head straight out of town.
 
It's opener there
in the wide open air.
 
Out there things can happen
and frequently do
to people as brainy
and footsy as you.
 
And when things start to happen,
don't worry.  Don't stew.
Just go right along.
You'll  start happening too.
 
OH!
THE PLACES YOU'LL GO!
 
You'll be on your way up!
You'll be seeing great sights!
You'll join the high fliers
who soar to high heights.
 
You won't lag behind, because you'll have the speed.
You'll pass the whole gang and you'll soon take the lead.
Wherever you fly, you'll be the best of the best.
Wherever you go, you will top all the rest.
 
Except when you don' t
Because, sometimes, you won't.
 
I'm sorry to say so
but, sadly, it's true
and Hang-ups
can happen to you.
 
You can get all hung up
in a prickle-ly perch.
And your gang will fly on.
You'll be left in a Lurch.
 
You'll come down from the Lurch
with an unpleasant bump.
And the chances are, then,
that you'll be in a Slump.
 
And when you're in a Slump,
you're not in for much fun.
Un-slumping yourself
is not easily done.
 
You will come to a place where the streets are not marked.
Some windows are lighted.  But mostly they're darked.
A place you could sprain both you elbow and chin!
Do you dare to stay out?  Do you dare to go in?
How much can you lose? How much can you win?
 
And IF  you go in, should you turn left or right...
or right-and-three-quarters? Or, maybe, not quite?
Or go around back and sneak in from behind?
Simple it's not, I'm afraid you will find,
for a mind-maker-upper to make up his mind.
 
You can get so confused
that you'll start in to race
down long wiggled roads at a break-necking pace
and grind on for miles across weirdish wild space,
headed, I fear, toward a most useless place.
                                                The Waiting Place...
 
...for people just waiting.
Waiting for a  train to go
or a bus to come, or a plane to go
or the mail to come, or the rain to go
or the phone to ring, or the snow to snow
or waiting around for a Yes or a No
or waiting for their hair to grow.
Everyone is just waiting.
 
Waiting for the fish to bite
or waiting for wind to fly a kite
or waiting around for Friday night
or waiting, perhaps, for their Uncle Jake
or a pot to boil, or a Better Break
or a sting of pearls, or a pair of pants
or a wig with curls, or Another Chance.
Everyone is just waiting.
 
NO!
That's not for you!
 
Somehow you'll escape
all that waiting and staying.
You'll find the bright places
where Boom Bands are playing.
 
With banner flip-flapping,
once more you'll ride high!
Ready for anything under the sky.
Ready because you're that kind of a guy!
 
Oh, the places you'll go! There is fun to be done!
There are points to be scored.  there are games to be won.
And the magical things you can do with that ball
will make you the winning-est winner of all.
Fame!  You'll be famous as famous can be,
with the whole wide world watching you win on TV.
 
Except when they don't.
Because, sometimes, they won't.
 
I'm afraid that some  times
you'll play lonely games too.
Games you can't win
'cause you'll play against you.
 
All  Alone!
Whether you like it or not,
Alone will be something
you'll be quite a lot.
 
And when you're alone, there's a very good chance
you'll meet things that scare you right out of your pants.
There are some, down the road between hither and yon,
that can scare you so much you won't want to go on.
 
But on you will go
though the weather be foul
On you will go
though your enemies prowl
On you will go
though the Hakken-Kraks howl
Onward up many
a frightening creek,
though your arms may get sore
and your sneakers may leak.
 
On and on you will hike
and I know you'll hike far
and face up to your problems
whatever they are.
 
You'll get mixed up, of course,
as you already know.
You'll get mixed up
with many strange birds as you go.
So be sure when you step.
Step with care and great tact
and remember that Life's
a Great Balancing Act.
Just never forget to be dexterous and deft.
And never  mix up your right foot with your left.
 
And will you succeed?
Yes! You will, indeed!
(98 and 3 / 4 percent guaranteed.)
 
KID, YOU'LL MOVE MOUNTAINS!
 
So...
be your name Buxbaum or Bixby or Bray
or Mordecai Ali Van Allen O'Shea,
you're off to Great Places!
Today is your day!
Your mountain is waiting.
So...get on your way!
 
---Dr. Seuss
Legacy hit count
706
Legacy blog alias
13872
Legacy friendly alias
Много-готино-стихотворение
Култура и изкуство
Поезия
Цитати

Comments

By abreviatura , 15 April 2007

Доста забавно!
Legacy hit count
824
Legacy blog alias
12280
Legacy friendly alias
300-8CE9BD66E68046F8830931EF777DDE43
Интересни линкове
Забавление

Comments

By abreviatura , 4 April 2007
През 1901 Артур Палм, 14 годишно момче от Милуокий, Уисконсин публикува статия в училищния си вестник (the Excelsior), в която описва света през 2001. Ето и част от нея долу:

"Най-вероятно след сто години модерните изобретения ще са достигнали най-високата си точка, заради която дори Едисон ще почуства ревност. През 2001 ще можете да видите небостъргачи надвиснали над облаците и високи повече от 200 етажа. По улиците няма да има място за автомобилите и за това те ще се подреждат нагоре към небето, ще има поточни линии прикрепени за небостъргачите, които хората ще чакат, за да получат колите си. Ще можете да видите въздушни кораби и каляски, прикачени към балони за транспорт на хората и много често ще има сблъсъци в облаците. На един от небостъргачите ще можете да видите надпис: „Подмладяване на възрастни хора чрез електричество, докато чакате.“

Текста на английски тук.
Legacy hit count
1768
Legacy blog alias
12151
Legacy friendly alias
Предсказание-от-миналото
Интересни линкове

Comments2

Deneb_50
Deneb_50 преди 19 години и 1 месец
Интересно,а какво ли ще четат след 200години  :))))


Eneq
Eneq преди 19 години и 1 месец
той се завърнааа
липсваше ми:)

By abreviatura , 13 February 2007
Ето каква е тъжната истината приятели...

За повечето жени изборът между секс и обновяване на гардероба е лесен - с двете ръце за дрешката. Средностатистическата жена казва, че би се отказала от секс за 15 месеца заради гардероб пълен с нови премени, хм, а 2% биха се въздържали от секс в продължение на 3 (ТРИ) години в замяна на модните парц... дрешки.
Според проучването направено на 1000 жени от 10 ЕС града, 61% от жените казват, че е много по-лошо да загубят любимият си моден артикул, отколкото да не правят 1 месец секс. Ето какво споделя един от инициаторите на проучването: "Хората казват, че дрехите правят човека, но явно някои дрехи могат дори да го заместят." Проучването също така показва, че дрехите издържат повече от връзките. Жената между 18 и 54 е с любимата си дреха 12 години и половина, което е с около година повече отколкото най-дълготряйната и връзка с мъж. Около 70% от запитаните вярват в любовта от пръв поглед, що се отнася до дрехите, а само 54% са сигурни в набелязването на правилния мъж.

Само 42% разчитат на половинките си и намират самоувереност чрез тях...

П.П Боен клуб: "Рекламите ни карат да се стремим към коли и дрехи. Да имаме работа, която мразим, за да си купуваме неща (shit), от които нямаме нужда."
Legacy hit count
1608
Legacy blog alias
11085
Legacy friendly alias
Любовта-е------един-чифт-хубави-обувки
Невчесани мисли
Нещата от живота

Comments7

sestri4ka
sestri4ka преди 19 години и 2 месеца
Ето на и по европейските статистики съм аутсайдер! Нито вярвам в любовта от пръв поглед, нито бих заменила хубав секс за парцалка. Тюх, да му са незнай! Сега ще тръгна да избивам комплекси!
Teri
Teri преди 19 години и 2 месеца
И аз тъй Сестриче, затуй и си ходя тъй неглиже, барем някоя девойка и скръцне къф съм готин отвътре :)
Janichka
Janichka преди 19 години и 2 месеца
Хехе, по-смешно проучване не съм виждала, как само им хрумват тия работи, не знам....
За едно са прави обаче - любовта от пръв поглед към човек е много по-трудна (аз поне не знам от кога не ми се е случвала). Но пък дрешка си харесвам по-лесно. Че какво мога да искам от една блуза, освен да ми седи добре? Нищо повече. А с един човек е много по-различно. Той не е само, за да изглежда добре до теб...
mishe
mishe преди 19 години и 2 месеца
Смешно. Но интересно. Сигурно има такива жени.
Аз обаче мисля, че ако една жена твърди, че предпочита модна дрешка пред хубав секс, то тя ... едва ли някога е правила наистина хубав секс или ако е правила, е било мнооого отдавна и е забравила какво е към момента на интервюто. И от дълго време НЕправене на добър секс се е фрустрирала, а се знае, че повечето жени си избиват фрустрацията основно с две неща - шоколад и ... пазаруване (или както е модерно да се казва, шопинг). Жалко, наистина.
А може би пък аз не ги разбирам тия неща - може пък останалите жени да чувстват нещата по друг начин, знам ли ... Утеха ми е поне, че Яничка и Сестричката не са от тези жени :)))
ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 2 месеца
Колко е хубаво да НЕ си средностатистическа жена! Много съм доволна от себе си!  Не че не обичам хубави дрехи. Но имайки предвид присъствието им в моя гардероб (толкова нищожно, че са статистическа нула) можете да си правите изводите!
kelvinator
kelvinator преди 19 години и 2 месеца
Как беше: "Мъжът ми идиот, детето вундеркиндче, ох а аз няма какво да облека..." :)))
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 2 месеца
Социолог да си на днешно време, почти като учен. Колкото по големи глупости пишеш, толкова по добре.
By abreviatura , 5 January 2007
Историята на коледната питка започва още със създаването на вселената и с онова специално късче от елементи, в което има почти всичко необходимо за една хубава коледна питка. Докато стоим близо до Луната и гледаме как Земята се завърта около горящото кълбо милярди пъти и как променя лицето си, и тя като нас търсеща идеалния баланс, е много важно да забележим уникалното въздеиствие на Слънцето, съзвездието Андромеда и положението на Малката и Голямата мечка, а да не забравяме и на майка им, върху една конкретна част от Земята. Едно малко кътче завряно между планините. Нека да се спуснем към него...
От лунна орбита, през облаците, към кафявото нещо, какво е това? Планина и до нея нивички и още малко в ляво и сме там... Тук покрай малко селце минава планински поток. По-любопитните ще искат да узнаят, че този поток, който местните са кръстили с престижното име "Реката", извира по-нагоре в планината и за да стигне до селцето минава между елховите дървета, пада от няколко малки водопадчета, а когато е в настроение се събира с безотговорните дъждовни ручейчета. А за други, които предпочитат да останат в тайна, ще е интересно да знаят, че това не е обикновено изворно поточе, а докато пробива пътя си нагоре през скалите, то събира в себе си, за спомен, части от тях, песъчинки, минералчета и каквото друго му хареса... но все едно стига до котловинката. Хубава, плодородна, черна почва или за тези които са всеки ден с нея - кал. И ето какво се случва там в калта... Точно под повърхноста едно малко, малко зрънце се увива с топлината на слънчевите лъчи, които падат под идеален ъгъл, пие планинската вода и малко по малко расте. Издига кръшна снага към светлината, расте, пълни главата си с плод и в един момен, сякаш натъжено от себе си, я клюмва на една страна. Идва жътва и главичката на познатото ни тъжно и замислено житно стебло е грижовно прибрана в една кошница. Къщичка с бабичка. Къщичката с дворче, в дворчето сняг, а бабичката с престилка и с очакване на внуците. На дървената маса има кана с вода, до нея купчинка с брашно, от онова замисленото. В печката вече от известно време горят дърва. Няма смисъл да се споменава, че всичко в къщата е подредено, килимите изметени, прахта забърсана и покривките опънати, когато бабата с вещи движения започва месенето. Мисли си за внуците, докато с кръгови движения (обратно на часовниковата стрелка) смесва елементите, но магията ще стане след малко... Ето тестото е готово, отпочинало си е след толкова мачкане, лежи в тавичката, вълнува се много, малко е притеснено. Часът, който чака още от сътворението на всичко най-накрая настъпи. Бабата вкарва тавичката в свещеното място, където в следващите няколко минути ще се случи магията. Горещо е. Водата, земята, изпратила от свое име замисленото жито, въздуха и огъня започват вълшебния си танц. Всичко трябва да е идеално! Никой от елементите не трябва да прекалява... Питката трябва да вдиша достатъчно от въздуха, за да порасне голяма, а огъня да внимава да не я изгори. Когато всичко това стане и бабата погледне готовата питка и леко се усмихне всичко е готово.

Ето така петте елемента правят идеалната Коледна питка...
Legacy hit count
5293
Legacy blog alias
10342
Legacy friendly alias
За-Коледната-питка-и-петте-елемента
Невчесани мисли

Comments3

sestri4ka
sestri4ka преди 19 години и 4 месеца
А да знаеш случайно как се "нарича" питка? (т.е. какво се нарича/бае, докато се меси)
abreviatura
abreviatura преди 19 години и 4 месеца
Разбира се, че знам... :Р
Питката, за която става дума е конкретно Коледната, нали? На Бъдни вечер се прави. Това е в края на постите и според християнския обичай е едната от жертвите, който правим чрез изяждането й. Това е установено по време на Тайната вечеря, когато Иисус (не точно така, но) казва: "Яжте тоя хляб, той е моята плът. Пийте това вино, то е моята кръв." Виж в Библията там го има.
Питката се "нарича" както го чустваш в сърцето си ;), докато се меси. Моето мнение е, че е хубаво да се бяга от езическите обичаи (монетки, бобчета и т.н., те се по-скоро веселба...) и наричането да е по-скоро чиста молитва, както правеше баба ми. Тя се молеше на Богородица за здраве най-вече... естествено всяка тема е разрешена...
Който има нерви да пита някой от църковните служители, аз лично не мога да понасям предварително поучителния им тон...

П.П. Що пък да не може да се "нарича" и след големите пости на Великден? Гладът е по-дълъг, а след това има ммм "наречени" козуначета...
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Браво, много е готино. Ако очите ми не бяха почти прогорени от непрестанно взиране в монитора, може би щяха да се опитат да проронят сълза. На мен отново ми липсваше петия елемент, но благодарение на такива като теб чувствам че все още съществува, и е въпрос на време да го набарам и тогава ..... ни чака такъв живот, че само си викам дано-о-о...
By abreviatura , 8 December 2006

Събуждам се. Курсорът на клавиатурата трепти в монитора пред мен. Поглеждам текста. Мразя лилавото, точно за това той целия е в лилаво - да ме дразни.
The American space agency Nasa has announced that by 2020, human beings will be back on the Moon and preparing to occupy a permanent lunar headquarters from which further exploratory ventures, including trips to Mars, will be staged.
Не съм спал повече от 36 часа. Трябва да го направя разбираемо за хората. Това ми е работата. ТРЯБВА! Нищо не разбирам... Не мога да прочета правилно скапаните думи! Опитвам се, а те се въртят из страницата танцуват, дразнят ме и бягат: "Приложението" ... "ще бъде приложено" ... "приложено към" ... "след това"... очите се затварят сами... кафето действаше, но вчера...
......... ...
Готово... чао, чао, карам към нас в полусън, искам меката студенина на леглото да ме прегърне... Пръстите ми треперят. Трябваше да ходя на тренировка. Дали тялото ще я понесе?
Sacrifice, sacrifice...
Свещенникът ми каза, че като жертваме телата си, каляваме духа си. "И в това моето момче е смисъла на постите." Дояжда ми се пилешко. На грил!
Леглото все още е самотно. Последното кръстовище преди залата, ръцете не ме слушат и сами завиват към нея, по-силно е от мен, гумата разплисква една локва, капките падат бааавно пред светлината на фаровете...
.........
Сака е на рамото ми. Усещам мириса на събраните, прегарящи от умора тела на децата. НИЕ сме следващите. Преобличам се, не уцелвам крачола ... три пъти, за малко не падам... пръстите ми треперят, сака е на рамото ми. С периферното зрение виждам редицата, която се простира по цялата дължина на салона, гълчавата се чува и от долния етаж. Влизам както влиза един от лидерите на прайда. Поглеждам всеки в очите и кимвам, заслужилите получават и ръката ми, не трепери. Страхотни хищници... без милост, всички мечтаят за моето място... едно случайно подхлъзване и ще ме изядат с усмивка... Водача на прайда се бави, кара се с някой пред вратата... Не мога да го чакам, гълчавата бавно затихва в ушите ми, заспивам... Завъртам си главата ... втори, трети и четвърти прешлен изЩтракват звучно... заставам с гръб към тях, изпъвам го, поглеждам пода, свивам юмруци, вдигам глава и поглеждам стената... 1, 2 секунди ... чувам само абсолютната тишина на дишането им, знаят... Давам знак и ловът започва...
.........
Усещам киселината в кръвта си. Пресъхнал съм, ако можех сигурно щях да съм много потен... ТОЙ казва 3 пъти по 40 повторения, заставам пред ТЯХ, правя по 50... Мисля си кога ще даде края и викам:
 - Само толкова ли можете милички?!?! - Сърцето ми бие както при кофеиновото надрусване вчера...
.........
С всяко вдишване шанса за оцеляване все повече се доближава до абсолютната нула...
.........
Събуждам се от тътена на клаксон. В колата съм. На паркинга. Уплашен съм, сърцето ми бие. Фаровете светят в гъстата мъгла. Няма друга кола.
 - Какво става? - не съм сам в колата, не бях забелязал. Усмихвам й се нежно. Тя не разбира защо... човърка радиото, намира приспивен джаз, настанява се удобно.
 - Спри да си удряш главата във волана като някакъв идеот и карай, спи ми се! - меденото сопрано на гласа й ритва мозъка ми. Искам да го чувам до края на живота си... Поглеждам мъглата, включвам на скорост и стискам кормилото, болката плъзва от ръцете към раменете и гърба ми...
.........
Спи ми се... Толкова е гъста!!! Намирам се в един сив тунел от твърда мъгла. Не знам дали фаровете помагат или пречат? Виждам на 2 метра пред капака. На моменти скапания път няма осева линия. Страх ме е! Тя е заспала върху предпазния колан. Дори нама да се изплаши или да може да извика...
.........
Ръцете ми са изтръпнали. Имам чуството, че се отдалечавам от тях, а те се издължават. Колко ли ще отнеме на мозъка за да ги размърда? Две, ... три минути? Няма ли да е късно? Проверявам... Лъгал съм се, действат...
Две светулки криволичат към мен ...... или аз към тях. Близко са
...... ФИУУУ! ......
Разминаваме се, колата е в перфектната треактория на платното.
.........
Колко дълги може да са 15 минути? Гася фаровете и двигателя. Отварям входната врата. Тя изтрополява нагоре по стълбите. Намирам близката баня. Заключвам. Поглеждам огледалото. Никой не виждам. Знам, че още малко и ще заплача. Спи ми се. Влизам в хола. Веднага я виждам. Водка!

Още не съм седнал и чувам най-страшните думи за деня:

 - Искаш ли?

 - Не! "Моля те спри до тук!" мисля...
 - Да не си болен? - *гордост*
 - Сипи!
 Трите крушки се отразяват в чашата. Усещам тежината на отровата още преди да е стигнала до корема ми. Приятно е... После тока спира...
.........
Sacrifice, sacrifice...
.........
Сънувам... искам да се усмихна, но успявам само да намигна, изпускам нещо на пода.
.........
Събуждам се ... от болка. Изтръпнал съм. Не. Студено ми е. Виждам моето одеало. Изправям се. Влажната хавлия е все още по тялото ми. Кога съм успял да си взема душ? Треперя. Аспирин. Студено ми е. Дрехи. Болка. Знам колко е голям и къде се намира почти всеки мускул от тялото ми. Студено ми е. Сядам на стола. Болка...
Курсорът на клавиатурата трепти в монитора пред мен ... и после... токът спира.........

Motorhead -

Legacy hit count
1282
Legacy blog alias
9979
Legacy friendly alias
На-Луната-до-20-години
Невчесани мисли

Comments6

lampichkata
lampichkata преди 19 години и 5 месеца
Много е добро! Ваше ли е?
Teri
Teri преди 19 години и 5 месеца
Много е добро друже! Прочетох го с удоволствие, имаш талант! Стилът е убиец!
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 5 месеца
Еее брато евалата, ако т`ва е твоя щуротия. значи ако тре`а щи се карам `секи ден стига да пишеш такива бисери (става и на 50% брилянти). Това е истински блог, за това ти говорех - твоите чувства, твоите мисли и твоите емоции - и всички други остават безмълвни. Поклон и БРАВО!!!
abreviatura
abreviatura преди 19 години и 5 месеца
Хах... благодаря ... !изненада! мое е изцяло... :P

Мозъчното изпразване се получава само когато имам нужда от него... Една думичка от там, една нота от тук, един писък, болка (хаха :) ), всичко се натрупва в една голяма каша... Не във всеки ден има магия, а и не трябва, ще е скучно, това е истинскияТ живот... накрая дърпам синджирчето и пускам водата...

П.П. Стилът е подвластен на момента... най-вероятно другия път ще е друг...
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 5 месеца
 Браво! Стилът, колкото и да е подвластен на момента, не може да се промени чак толкова много. Ще чакаме да те осени следващото вдъхновение, защото вече си предизвикал интереса ни :)
Eneq
Eneq преди 19 години и 4 месеца
За трети път го чета и продължавам да се усмихвам:)
By abreviatura , 27 November 2006

Защо ли ги мразят толкова наистина?

Legacy hit count
1229
Legacy blog alias
9785
Legacy friendly alias
Американски-г---а
Интересни линкове
Нещата от живота

Comments3

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 5 месеца
Горките дечица...
Otark1
Otark1 преди 19 години и 5 месеца
Това в Мексико ли е?
Простотията ходи по хората... Знам и интересни случки с хамстериканци у нас...
sestri4ka
sestri4ka преди 19 години и 5 месеца
Това е Ирак, доколкото виждам. И е сравнително малка гавра. Но Голямата Гавра започва от Малката Гавра и в крайна сметка, рано или късно, всяка една гавра се обръща срещу този който я е правил. Всичко се връща на този свят - всеки го знае, но малцина си дават сметка за това. Всяка една империя си има своя империалистичен край. И скоростта, с коато Края се приближава е право пропорционална на Гаврата.
By abreviatura , 24 November 2006
Пак сънувах кошмар.

Някой се смееше като луд или не севсем... Защо трябваше да се събуждам? Не че не беше доста страшно, и това стягане в гърдите, а знаеш че трябва да тичаш и се опитваш, а все повече нямаш въздух,а това нещо те настига и не можеш да избягаш... Трябва! Опитваш се ... ооо само как се опитвам! И този смях, напомня ми за едно дете. Когато бях много малък се смеех така... и тя каза че се е смеела така... Ами ако беше тя, ами ако съм избягал от нея?

Защо трябва да се събужда изобщо човек, като още от пръкването си на света всеки започва да протестира и да се ядосва, че е изваден от топлото, уютно място... реве, крещи... всеки път когато се събудя си мисля за това... Защо трябваше да се събуждам!?

Поглеждам към прозореца. Доста е мрачно за май месец. Отмятам с рязко движение топлото одеало и докато отивам към прозореца две или три силни тръпки на реалност пробягват по гръбначния стълб. Ха! Едри капки падат от един огромен тъмно сив, мързелив, изтегнал се до където мога да видя облак... Добре че вали пак, напоследък не мога да понасям слънцето...

Незнам защо хората толкова се цупят на дъжда? Сигурно защото, всеки търси в него утехата и да измие горчивината на неказаната истина, а в същност ясно знаем, че няма да стане... или поне не сега... Слънцето, дааа, слънцето е много по-лошо от дъжда, по-коварно. Създава лъжливо настроение. И мен ме е лъгало... сгрее ти се дупето, виждаш хора се смеят наоколо и вземеш да си помислиш, че всичко е ОК... Илюзии...

Вятърът си играе с капките по стъклото, както съдбата с нас... Нека вали още дълго... и дано скоро вятърът духне моята и твоята капка една към друга... ще се опитам да заспя пак... и в крайна сметка ... всеки кошмар ще свърши работа...

Ох, защо трябваше да се събуждам?
Legacy hit count
1005
Legacy blog alias
9736
Legacy friendly alias
Капки-70C74764A98D4523956D1A03A04A2D23
Невчесани мисли

Comments2

kekla
kekla преди 19 години и 5 месеца
И аз сънувам кошмари...аз и днес се чудя и се питам защо изобщо се пръкнах на света... и защо от парче месо.. което... навярно нищо не е разбирало тогава... (уж), аз не съм искала от момента на появяването си в белия свят.. бял ли казах?! Не съм искала да остана в него. Но майка ми... как може да обвиниш една майка, когато иска да запази живо детето си... и кой трябва да обвиняваш, когато детето се бори със собствената си майка... която настоява то да живее, а то отказва... Отплеснах се. Мисля си за дъжда. Аз го обичам. При това много, много повече от слънцето.. понякога дори се страхувам от него, от прословутото слънце. Струва ми се ужасно фалшиво... И все едно ми се подиграва... Паулу Коулю каза нещо чрез една своя героиня. Нещо, което ми е останало в главата... В една от книгите му, имаше една героиня... ако не се лъжа Зедка й беше името. Тя тя беше в клиника за душевно болни и сподели с Вероника, че не обичала слънцето... защото имала чувството,че й се подиграва.. на дъжда и мрака в душата й... Мразела го дори това проклето слънце... Аз често имам такова чувство... можеби и не само заради споменатата причина... понякога ме е яд на слънцето, че .. може да е смешно.. не знам, но все едно ми отнема ролята аз да направя така,че да стане светло навсякъде около мен.. и да.. както ти спомена.. често слънцето е илюзия... но илюзия ли е когато ти сам създаваш слънце... Мисли, мисли и пак мисли... А къде остават кошмарите в целия този хаос?! В сън , или в реалност?! Може би и в двете, или по средата...
 Не знам.. не знам защо е трябвало да се събуждаш...
Eneq
Eneq преди 19 години и 5 месеца
много ми хареса това със смеха... много
By abreviatura , 17 November 2006
След като наскоро беше реализиран проекта за аудио версия на Библията, сега гениалните умове от NBC са приготвили нов подарък за тези, които са твърде мързеливи и/или тъпи, че да четат но имат нужда от съветите на някоя от "... for Dummies" ръководствата. Сега вече вместо да си напрягат очите и мозъците с ненужно четене, американците ще могат да се образоват чрез редовно гледане на новите "... for Dummies" телевизионни серии.
Естествено готовите епизоди могат да се поръчват и на DVD носител за домашна употреба...

Повече тук.

П.П. Пазете се! Опитват се да ви превърнат в малоумни зомбита...
Legacy hit count
935
Legacy blog alias
9622
Legacy friendly alias
Консуматорско-докрай
Интересни линкове
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Коментари

Comments

By abreviatura , 16 October 2006
Ако някога сте си казвали: "Това Ромео и Жулиета щеше да е супер само ако имаше тюлени в него..."
Още едно от желанията е изпълнено!


П.П. Все още си мисля, че подобни филмчета, заедно с Колите (2006), са по-скоро извратени, отколкото "сладки"... Аниуей, енджой!
Legacy hit count
1283
Legacy blog alias
9158
Legacy friendly alias
Само-Шакеспеаре
Интересни линкове
Забавление
Филми
Култура и изкуство

Comments1

borislava
borislava преди 19 години и 6 месеца
Винаги съм си представяла Ромео и Жулиета с тюлени, предполагам така е и за много други хора, просто не е естествено Шекспир да не се сети сам... Хихихихихи. Това изречение мн ми хареса! Но пък не можах да си го пусна:(