BgLOG.net
By momo , 2 November 2006
В отговор на Eowyn.
Държа да отбележа,че целта ми не е противоречие, а просто продължение на темата.
Enjoy! :)

3068615-md4345096-md
4148053-md24696_7JE7OKBM4DXVS4EHKGV5I3OLSM5FWQ_112_1298_H133932_L
3397402-md3344144-lg3261018-md5049022-lg3439801-md2612175-md3439836-lg4484689-lg4410492-lg3632353-md3437754-lgm3597738-lg4188137-lg3790198-mdlittle guy big field
KID4853948-lg
2814537-lg2813606-lg3781273-lg
4005582-md
Legacy hit count
1024
Legacy blog alias
9354
Legacy friendly alias
----и-момченцата-не-са-за-изпускане-
Забавление
Снимки

Comments7

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 6 месеца
Хехе, на мама мишоците сладки :)
Права си, момо, дали момче, дали момиче, важното е да го има:)
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 19 години и 6 месеца
Ехаааааа, страхотни са! Браво momo!А ето го и моето малко мъжле!



Serenity
Serenity преди 19 години и 6 месеца
Душичките на кака! (още не съм почнала да казвам 'на мама' като Вин' :) ама и това време ще дойде...хихи) Аз искам по едно-две и от двата пола!
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 6 месеца
Ваня, трудно ще видим снимките през твоя компютър :Р
Най-добре си направи албумче и си качи снимките в галерията : http://gallery.bglog.net
После по-лесно ще ги приложиш тук да видим твоя сладур :)
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 19 години и 6 месеца
Eowyn, нещо не мога да се справя със снимките, но това не е толкова важно! Все още съм на вие с компютрите, така че като се понауча...
Shogun
Shogun преди 19 години и 5 месеца
Не се виждат снимките, също както и за момиченцата, обае това не прави тезата по-малко убедителна. :)
momo
momo преди 19 години и 5 месеца
Откакто се смени платформата на БГЛОГ, снимки не се виждат и на други места. Не знам причината, но ще ги сложа отново.
By theoss , 30 October 2006
Предлог
..и така отново тук сред вас.Приветствам се с добре дошъл сред всичките интелигентни мозъци и души,които обитават това свещено място - НАШИЯ блог. Много се радвам на мене си,че най-накрая събрах куража и смелостта да седна и да напиша това,което е в главата ми.Поради мързел,недостиг на време и неизброими още причини не писах от много време,но все пак аз съм тук отново.Помислих се че сега е момента всички каки и батковци,които сте тук да дадете поредната си оценка и мнение на това,което мисли и чувства по-младия и неопитен човек..па да видим.БЕЗ излишно подмазване искам да ви кажа че се възхищавам на това което пишете,на начина по който се изразявате..личи си че имам среща с опитни хора..не че около мен няма такива,но някак си в това да осетиш и да се докоснеш до душата на някой когото не виждаш и дори не познаваш има някаква тръпка.
Продължавайте в този дух...добри сте и ви бива ;) 

Глава първа и последна

Можеш да правиш каквото си поискаш със своя живот...но един ден ще разбереш какво е истинска любов.. Тя е горчивото и сладкото! Вкусих от горчивото..което ми позволи да оценя по-добре сладкото!


Седейки си в къщи,с бира в ръка, момчето гледаше в една стара и мръсна точка,отпечатала се на тавана. Момчето имаше всичко - готини приятели,добри родители,справяше се добре в училище,хората го уважаваха.И не на последно място - имаше едно същество,което много обичаше.През изминалите 2 години,всяка сутрин събуждайки се той мислеше за нея,лягайки си вечер -  пак същото.Не знаеше какво означаваше това и защо се случваше точно на него и до ден днешен неможеше да осъзнае.Единственото нещо,които наистина разбираше бе това че изпитваше много голям страх,който се изразяваше в "демоните" - така той обичаше да изразява страха си. "These demons inside me are killing me so softly..that I forget everything I care for" - тази мисъл като нажежен меч го пробождаше от време на време,напомяйки му че силния и корав мъж за когото се представя всъщност е един объркан страхливец,който неможе да спре да мисли как един ден животът просто ще го прецака. Единственото нещо,пред което той намираше утеха бе тя..със нейните сини очи,които излъчваха райско спокойствие той се чувстваше сигурен и защитен,а в същото време aдски застрашен.Не спираше да мисли за това как неможе да и се довери,как тази зависимост която изпитва го кара да се страхува,прави го друг човек.Точно така - зависимостта бе тази от която той страдаше,породена от това нежно създание, от което се опитваше да се измъкне.Не искаше да я нарани,за това го направи по най-гадния и жесток начин - бавно,ден след ден.Той бе господарят,той бе намерил истинската любов,а сега бе в пълното си право да се отърве от него...не просто защото не му трябваше,а защото го беше страх. Това и направи..раздели от себе си ангела..и почувства болката,която бе в сърцето,главата и цялото му тяло,и която се бе спотайвала толкова много време.
Иведъж,седейки в креслото си и пиейки бира,той се вгледа в едно самотно петно на стената..на снежно белия таван стоеше едно черно и самотно петно.В този момент той осъзна че е сам,без никой до себе си,без своята защитна стена,без ангела на живота му..само празната бутилка от 4 поред бира и..самотата.Този поглед на нещата промениха начина му на мислене..това горчиво петно,което висеше само му напомни че той не иска да се сам.За него нямаше нищо по-страшно от самотата.Вдигна телефона и се обади на ангела..не бе сигурен в нейната реакция,но само като чу гласа и долови онова познато осещане,което го омайваше винаги когато се срещаха. Тази вечер срещата бе по-специална.Разкри душата си,изрече всички лъжи,разкая се и помоли за прошка..та нали за това са тези Божии пратеници,за да ни прощават когато се разкайваме.Прегръдката и бе дар божи,който го спаси от ада и му даде нова глътка за живот. Днес,почти година по-късно момчето гледа по друг начин на живота.Живее,опитвайки се да не се страхува,да рискува повече,да обича повече и да се оставя да бъде обичан. Той разбра,че понякога човек трябва да остави на някой друг да го промени..не всичко,само това което самият той не харесва,но няма куража и чувството да отхвърли.
Страховете са вече в рецесивна форма,повече доминира щастието,любовта и чувството на борба,което вече не го напуска.Горчилката се оказа в повече,но все пак той не се отказа и продължи да живее,да се надява и да върви по пътя,оглеждайки се постоянно да открие щастието.


П.С. - в поста ми няма никаква ирония! Благодаря!
Legacy hit count
1323
Legacy blog alias
9308
Legacy friendly alias
Петното-715D0DBE436F49CB87294FBD36685461
Любов
Нещата от живота

Comments12

queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 6 месеца
Чудесен разказ! Ако ти си авторът му - поздравления! Страшно ми допада начинът ти на изразяване - точно и ясно. Умееш добре да предадеш емоцията и да развълнуваш читателя.

Само една молба имам - можеш ли да оставяш бели полета, т. е. всяка нова мисъл да пишеш на нов ред, защото при четене много се натоварват очите.  

Изобщо не се колебай - мястото ти е точно тук, сред блог-обществото. Cool

kekla
kekla преди 19 години и 6 месеца
Да... много си прав и правя евалла на героя ти за това, че е превъзмогнал страха си.. нещо повече, именно този страх... който съвсем не е безпочвен и съвсем не е неслучваем се на теб, на мен и на още много хора около нас... страхът от щастието. Обърнал си внимание на нещо, което дълго време занимаваше и моята глава... това, че хората се страхуваме да обичаме, а когато "Не дай си боже" това вземе, че стане, тогава се страхуваме от обичта си да не би тя да си замине от нас и това, че сме станали прекалено зависими към нея ни ужасява... и тогава?! Дежурната реакция е да унищожим щастието си сами, защото така по-малко ще боли, защото така няма да е толкова гадно, ако някой друг ни го отнеме. Рискът. Той съществува и се иска смелост... ти много добре знаеш за какво... възхищавам се на смели хора... както героя от разказа ти.
gargichka
gargichka преди 19 години и 6 месеца
sikov, много хубаво разказче и много, много хубава идейка (оная де, основната, дето си я написал между редовете). (И аз БЕЗ излишно подмазване ...) Абе ... много ми харесва подхода ти към нещата! Знаеш ли какво точно? Че ги описваш - страшните неща - без страх. И че казваш не: страхът изчезна, ами че е в рецесивна форма ... Харесва ми как си го казал ... защото то ... май това е то да преодолееш нещо от рода на страх. Не да го няма, а да го използваш в своя полза.... ухх как да е.

Айде, със здраве, и ти продължавай в тоя дух, радваме ти се :)
vampiresun
vampiresun преди 19 години и 6 месеца
Леле-е-е-е-е-е-е. Ма тва съм аз! Хи-хи-хи, много яко! Много добре казано! Респект! Краят на разказът не ми допадна. Но другото е достта добро!

"Дежурната реакция е да унищожим щастието си сами, защото така по-малко ще боли, защото така няма да е толкова гадно, ако някой друг ни го отнеме...."/Кекла/
theoss
theoss преди 19 години и 6 месеца
..то па взе, че се хареса ;)
Проблемът е,че всеки го е страх.По-добре е да се опитваме да го споделим и превъзмогнем, отколкото да живеем с него.Е,винаги остават някакви петънца,но с желание и след време и те изтъняват.
Вярвам,че всеки един може да открие нещо от себе си в героя(както каза VampireSun)..все пак това сме ние - различни,истински,борбени :) и малко страхливи.
Не познавам VampireSun,но някак си очаквах от него критика..е,едно скромно благодаря за това.На момичетата - appreciate. Разказът е мой,съчинен е от живота ми.По принцип съм забелязъл,че като пиша за неща,които ми са се случвали винаги се получава.За напред,надявам се да продължа така,преборвайки непостоянството.
И не на последно място - радвам се, че ми се радвате :) (БЕЗ излишно подмазване ;) ).
vampiresun
vampiresun преди 19 години и 6 месеца
Kаква критика човече? От 3 часа споря с КЕКЛА и още една мацка за краят на разказът ти! Отече вече втори литър бяра.... Стигнахме до извода, че ти пишеш за реялните неща. И всеки сам може да си завърши краят на "случката"! Утре ще пробвам да го прочета на 1-2 чаши кафе на готина музика и т.н. Успех!!!! 
rumenpnikolov
rumenpnikolov преди 19 години и 6 месеца
Welcome, brother! & Кeep going! Бива те да разказваш. Можеш само да се радваш, че точно тези хора се изказаха ласкаво за разказа ти.
theoss
theoss преди 19 години и 6 месеца
rupani това и правя.Истински :)
А Sun..за критика приемам това,че не ти е харесал края на разказа.Хехе явно и точно за това сте спорили.Старая се всичко да е добре,но не с всичко се получава така.Интересен ми е за коментара ти на 2 литра "бяра" и какъв ще бъде той пък след 2 кафета и готина музика :) btw извода ви е верен, но всеки е свободен да го разбира както си поиска.
Щастлив съм,че има хора,които оценяват това,което пиша.
Respect & Peace!
vampiresun
vampiresun преди 19 години и 6 месеца
.... Има някой постове в този блог, които ме карат да се замислям и да размишлявам над тях три-четири дена след като съм ги прочел. Твоят е един от тях, определено. Изпих кафето.... И цигарите ми свършиха.... Поне Горан Брегович мога да си пускам до сутринтта.... 
....Слушам балкански ритми и си мисля. Неможеше ли този ангел да е толкова сляп, за да не види страхът на момчето. Мразя ги аз такива мними ангели дето си вдигат телефона и чакат момента на слабост. Изричане на истините, слабостта на главният герой.... (Когато бях малък баба ми ме учеше ,че на дясното ми рамо има един ангел. А на лявото един дявол. А аз с цялата си детска невиност си удрях лявото рамо, и милвах дясното..../дръпни си саундтрака на "Аризонска мечта", или поне гледай филма. Адски е!)....
....Иска ми се да вярвам, че момчето не е било страхливо! Най-малкото защото е обичало! А просто ангелът е бил миризлив к????ляк! И не си е стръвал усилията....Аз го разбирам така. Радвам се, че и след 2 месеца ще седна и пак мога да прочета нещо което ми допада. Да си пия кафето на готина музика и да си пафкам цигарите....

Тя горчилката за някой хора никога не свършва...."но все пак той не се отказа и продължи да живее,да се надява и да върви по пътя,оглеждайки се постоянно да открие щастието"....

theoss
theoss преди 19 години и 6 месеца
Вампире..ангелът не е мним..това е най-обичаното и перфектно същество за момчето.Не е чакал просто той да се обади,а и момента не е бил на слабост,а момент на лично осъзнаване.Ангелът просто е чакал и чакал, защото той не е спрял да обича момчето и да се надява точно на този момент,в който един ден ще вдигне телефона или ще отвори вратата и от другата страна ще е момчето.А за това дали е сляп..хм,мисля че и да и не.Не,защото момчето е прикривало много добре това,което чувства и не е давало и признак за това което бушува в него.И да,защото неопитността и наивността на моменти не са му позволили да погледне реално на нещата.
Любовта прави чудеса,колкото и да съм мислил че не е едно от най-важните(или пък можеби най-важното нещо) винаги се е случвало нещо,което да ме обори.
Разбирай всичко както искаш..по горе просто съм описъл моят замисъл..нищо повече ;)
А за ангела и дявола на рамото ти..просто показва че си добър човек..така разбирам нещата аз :)
Щастието е по пътя,който вървим цял живот.То е самият път и ние трябва да се вглеждаме много внимателно.Защото както казва героят на Ал Пачино в "A scent of a woman":

Then we stop looking,
then we die Charlie!
Wink

vampiresun
vampiresun преди 19 години и 6 месеца
Друже, все още продължавам да препрочитам и да мисля. Най-злият ми кошмар се сбъдна и след 8 месеца. Видях моят ангел на Плиска( хотела) , преди 3 часа. Еми нищо не трепна в мене. Не да звънна ами и за едно "Здравей" ме домързя. Виждаш ли какво нещо е времето? Сега го разбирам по друг начин разказът ти....

"My momma always said....
-Life was like a box of chocolates. You never know what you're gonna  get."   
                                                     /Forrest Gump/1994

borislava
borislava преди 19 години и 6 месеца
За мене пък това е един поетичен, сиреч не мн честен начин да се разкаже следната история:
 

Един човек има връзка, в която не се чувства щастлив (не, че връзките имат функцията да носят щастие на участниците в тях). Скъсва връзката и се изправя пред свободата да бъде щастлив сам по себе си (а не пред самотата). Открива, че не може (защо е интересният въпрос за мене) и избира да се върне обратно към връзката, която БИ ТРЯБВАЛО да му носи щастие (именно в този момент ангелът става ангел). Хубаво е, че героят продължава своето търсене. А ангелът може да е прекрасен, но сигурно животът му е мн сложен с тая ангелска отговорност.
By Eowyn , 11 September 2006
в 10 въпроса с отговори :)

1. Момченцата по-енергични ли са от момичетата?

Нека не забравяме,че и момчетата и момичетата са различни.Като жени ние не знаем какво изпитва мъжкото тяло и често прехвърляме собствените си емощии към детето. Какво да правим? Да разберем,че момчето има около 30% повече мускулна маса от момичето.Той е по-силен и тялото му го подтиква към повече действие.Момчетата имат повече червени кръвни телца, следователно имат нужда от повече движение.Тестостеронът ги кара да се движат повече.За вас остава да канализирате енергията му към по-спокойно занимание или тренирането на спорт.

2. Kак да му даряваме нежност?

Обгърнете го с любов.Вие сте първата любов на вашия син. Също така вие сте неговият първи модел за жена.Каква отговорност! За да порасне и стане щастлив възрастен, той трябва да получи от вас топлина и сигурност, нежност.През първите си години вашето бебе - без значение от кой пол, има нужда от милувки и целувки.Вие трябва да се адаптирате към неговите нужди, защото около 6 годинки той ще предпочита да рита топка с татко, от колкото да се гушка в прегръдките ви,Повечето родители се притесняват,че гушкайки сина си,ще го направят мекушав, но това не е вярно.Също така уважавайте личното му пространство - ако не иска прегръдки, съобразете се.Чукайте на вратата, когато искате да влезете в неговата стая и т.н.

3. Как се развива мъжкият и женският мозък?

Много изследвания доказват, че мъжкият и женският мозък се развиват по различен начин.
Двете полукълба комуникират помежду си повече при момичетата.Резултатът е,че те повече анализират и си задават повече въпроси. ДЯсното полукълбо при момчетата е по-богато на вътрешни връзки, което обяснява това,че са по-добри математици и се ориентират по-добре в пространството. Двата района , отговарящи за езиците , са 20%-30 % по-големи в момичетата, за това те проговарят по-бързо от момчетата. За това момчетата трябва да бъдат стимулирани да проговорят, като им се говори повече и им се разказват повече истории.

4. Момчетата са по-слаби от момичетата?

Доказано е. Според едно английско изследване, нежният пол не е този, който ние мислим. При мъжкия ембрион има по-голяма вероятност за усложнения и смърт, от колкото при женския. Момченцата се разболяват по-често, според изследването "The fragile male", публикувано в The British Medical Journal.
Тази физическа слабост е придружена и от психическа такава.2/3 от консултациите при детските психиатри са на момчета, при тях процентът на самоубийствата е много по-висок от този при момичетата. Изводът е, че момченцата не са малки мъже, а им е нужно време да пораснат.

5. По същия начин ли се грижим за едно момче, както за момиче?

Отговорът е не. Обществените норми налагат нашето поведение спрямо пола на детето. Подсъзнателно сме придобили идеи за поведението на момичето или момчето. В едно изследване е доказано, че когато плаче момиченце, сме склонни да мислим,че е тъжно, а когато плаче момченце - че е ядосано. Освен това родителите са по-склонни да разговарят с момиченцето и да го прегръщат повече, докато държат по по-различен начин момчето в прегръдка и са по-склонни да го оставят да се претовари физически. По-лесно даваме колички на момченцата и кукли на момиченцата. Нашето подсъзнание влияе силно върху жестовете и поведението ни спрямо пола на децата.

6.Защо момченцата проговарят по-късно от момиченцата?

Виновен е мозъкът. Нашият разполага с около 30 % допълнителни връзки, посветени на езика, от колкото мъжкият.Освен това нашите хормони стимулират врзъките между двете полукълба.Следователно момчетата си задават по-малко въпроси и са по-малко надарени в езиците. Как да помогнем на сина си да се изразява по-лесно?
Говорете му!
Окуражавайте го да изразява чувствата си.
РАзказвайте му истории.
Слушайте го.
Окуражавайте го да получава това,което иска, чрез разговор, а не чрез сила.

7. Kак да не възпитаме малък мачо?

Момченцата и момиченцата не се отглеждат по един и същи начин. Обикновено се въхищаваме на женската красота и мъжката сила. Но да окуражавате смелостта му не значи да отгледате мачо. Нека синът ви ви помага в някои домакински задължения, научете го да уважава жените и нека баща му му покаже как един модерен мъж възприема отговорностите си.

8. Защо момченцата се бият?

Момчетата са по-войнствени. Това се дължи на тестостерона, наречен още хормон на агресивността. Неслучайно някои коне се кастрират, за да бъдат по-спокойни. В случай на конфликт момченцата са по-склонни да използват юмруци и това е нещо, което трябва да се научат да контролират.

9. Kак да отлгедате сина си сама?

ДА отгледате сама момченце не е лесна мисия, но не забравяйте,че например и Бил Клинтън, и Том Круз, са израснали без бащите си. И опитайто да избегнете следните грешки:

Не правете от сина си мъжа в къщата. Той е дете и не е негова работа да ви успокоява и подкрепя.
Не прехвърляйте своя начин на мислене и реакции върху неговите - мъжете и жените са различни в това отношение.
Синът ви не ви принадлежи.
Заобиколете го с мъже - чичовци, приятели. Той има нужда да се идентифицира с мъже, да общува с тях.
Интересувайте се от неговата вселена - спорт, коли, която е далечна от вашата.
Сложете някакви граници, от които той има нужда и не забравяйте,че не е толккова драматично, ако синът ви ви се сърди 1-2 пъти на ден.

10. Какво е значението на бащата във възпитанието на сина?

Бащата е от огромна важност за момчето. Той е неговият модел. Ето някои нужди на момчето спрямо баща му.

Момченцето обича физическите контакти като боричкане, гъделичкане.
Обича да приключенства с баща си - вижда го голям и силен.
Обича да го слуша как разказва за живота си, да знае какво бащата прави.
Обича да се учи на всичко с баща си - футбол, готвене, компютър.Оценява всеки жест на внимание.
Трябва да получи положителна представа за баща си.

Източник: http://www.aufeminin.com/maternite/elevergarcon/elevergarcon1.asp

Legacy hit count
3136
Legacy blog alias
8736
Legacy friendly alias
Да-възпитаваш-момченце
Нещата от живота
Семейство
съвети
Статии

Comments2

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 5 месеца
Аз самата имам 2 момчета, а съм израстнала в изцяло женско царство. .... Разбирате ли? Момчетата ми са големи сладури, но конкуренцията е голяма между тях и мъжкия свят, в който попаднах .. е, не изведнъж, но вече 10 години... все още ми е малко непонятен и объркан. Буквално логиката е някъде другаде. Никой не отстъпва и алармата е голяма.
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 5 месеца
Бе то от характерите си зависи...Братовчедите ми бяха момче и момиче и като бяхме малки, беше същата история - никой не отстъпва, само викове и аларми...
By momo , 25 August 2006
Срещам го обикновено сутрин. Всъщност виждала съм го само два пъти. Качвам се на моята спирка, а то вече е там. Седи до прозореца. В тролея не е трудно да се уредиш с място до прозореца. Повече от половината са такива. Същата розова тетрадка. От онези невъзможно старите. Чак се питам съществува ли. Кой пази още такива големи тетрадки, дето не се продават вече никъде...? С пожълтели листа. Неудобно огромна и с твърди корици. Като домовите книги от едно време. Татко беше домоуправител. Преди. Сега входовете на панелките живеят някак анархистично. Без ред. Асансьора го плаща, който иска. Другите просто го ползват. Ако не ти харесва, беж по стълбите и това е. И за парното е така. Може би. Не знам. Ние нямаме.
Държи я на коленете си. Не му стига място да я разтвори цялата. Но пак успява да пише. Винаги пише. Никога не съм го видяла да я разтлиства или да чете. Срещала съм го само два пъти. Веднъж. И днес...
Като свърши (винаги свършва около Дондуков), я затваря. После я прибира в найлонова торба. Цветна. Малко изтъркана. От ония, които остават боя по дланите ти, ако дълго ги носиш.
Дневник ли е? Или книга...? Ще я прочета ли някога? Ще разбера ли, че е бил той? Ще я прочете ли изобщо някой...? Дали другите знаят? Тези, които контактуват с момчето....
А то.. що за човек е? Ръцете му са едни такива - ръце, които работят. Около 20 годишно. Не повече. Или може би колкото мен. Винаги мълчи. И не гледа хората. А те му хвърлят странни и неразбиращи погледи. "Тоз пък какъв е?" - всички това си мислят, сигурна съм.
Слизам преди непознатия. Тролеят го отвежда от мен. Знам, че някоя сутрин, когато реши, пак ще ми го докара. Момчето с тетрадката. Розова, с пожълтели листа... А вътре най-загадъчната история или просто самата истина - за света, живота и него.
Legacy hit count
668
Legacy blog alias
8535
Legacy friendly alias
Неудобно-огромна-и-с-твърди-корици---
Размисли
Нещата от живота

Comments3

ladyfrost
ladyfrost преди 19 години и 8 месеца
Как хубаво разказваш живота, Момо! Онзи странния, който на пръв поглед се случва само на другите, но и ние всъщност играем роли в него... Те не разбират, но по-важното е, че ти разбираш... Нали разбираш, мила Момо?!

Vladimir78
Vladimir78 преди 19 години и 8 месеца
Аз пък много обичам книжки и тетрадки с твърди корици :)  имах любими книжки с приказки и може би затова. Може би пък тоз странник просто да е срамежлив и пък нещо яко да се е замислил :)
Странно винаги до вчера съм мислил, че Момо е мъж :))) ама съм и аз един шеметттт :))))
svetlina
svetlina преди 19 години и 8 месеца
Момчето с тетрадката. Розова, с пожълтели листа...

Аз пък си мисля, че не бихме го забелязяли, ако беше без тетрадка...
така че не е ли по-правилно да товорим за
Тетрадката с момчето

Или пък той може да е просто едно човече, което разхожда своя свят-тетрадка сред твоя свят-тролей. Или пък просто си се нуждаела от розови корици в опрозорченото МПС. Аз лично се виждам в жълтите страници и ми беше определено мноооооооого приятно да прочета твоите редове.

Пиши ни още за твоите неслучайни случайности, защото ти ги виждаш. И ни караш да разберем тяхната скрита красота и дълбока дълбочина...