Четейки гладното стихотворение на милото Светлинче и слушайки писмото, на чийто плик пишеше, че е за мен, а се оказа че е за ДРУГ, се почувствах доста тъжно, че съм отнел на авторката нещо от което наистина има нужда.

Този пасаж:

... без да хапна шоколад

от твоята лъжица...

се замислих, че мога да подаря на уважаемата, мила, неотразима, сладка (пЪ макар и кратка), с големи.... сини очи и тъжна усмивка от липсващата третинка Инка ето тази снимка:


С много обич, целувки и извинения за отнесеното богатство от Ню Маркет:
Дон Антоан де Коукиян бен Мицкевич ла Селфишиано

ПП "Даже ми се вижда маникюра" - захласва се лейди Яна от собственото си излъчване