Мислех да пиша за самотата или по-точно за самотността.
Кога човек се чувства самотен, кога- сам и онова тягосно усещане, че нещо ти липсва. Липсва ти онази, половинка, която винаги търсиш и след всяко разорочарование се утешаваш, че не е била тази, за която си струва. Липсва ти нечий дъх на празната възглавница до теб, миризмата на мъж и човек, с който да се скараш, а след дългото "сдобряване" да забравиш, че е имало спор.
Липсват ти глупавите смс-чета с изтърканите думи "липсваш ми" , "обичам те" и "мисля за теб".
Липсват ти дори разхвърляните чорапи по пода и забележките "Вдигни си капака, когато ходиш до тоалетна". Липсва ти сутрешния секс преди сутрешното кафе... Дългата целувка преди всеки да поеме по задачите си. Същата целувка, която ви е връщала обратно от желание за още... Липсите са толкова много, когато се счупи оледалото, а огледалото са очите на любимия.
И тогава ти е все тая кой ден е днес, защото отново ще заспиш сам. И заспиваш и се будиш с мисълта за него, може би той- също, но си сам...
Comments6
Баси, предадох се. Ако търсиш щастието- то никога не идва.
Щепси, спуснах се по течението, но да видим къде ще ме доведе :)
Колкото до чувството, познато ми е. Ама не съм сигурна след кой път просто започваш да го игнорираш и да се правиш, че имаш нормален живот, с много забавления и само приятни ангажименти. Поне аз така правя. Стига да не се поддавам на мислите си в тази насока (за липсите де) доста добре се получава.
А за това, кой кога се предава... няма рана, която да не зараства. Има момент, в който си казваш "аз никога вече...", но времето лекува. Е, остават белези, ама те като тези от войната, с городст да си ги показваш - исках да умра, но въпреки това станах и продължих.
Тъй, че Айсберг, ке ти мине и друг ке намериш:)