Имаме ли нужда от четвърти GSM оператор? Преди всичко бих желал да приведа някои цифри за процента на ползващите мобилни телефони в страната, но явно такава информация няма. Цифрите, което намерих, са прекалено противоречиви и не виждам смисъл да ги цитирам, след като институти от рода на НСИ не са публикували надеждни данни. От това, което прочетох, потреблението на мобилни телефони е между 105 и 130%. Ненужно е да се уточнява, че тези данни са силно завишени. Мобилните оператори провеждат кампании за реклама на предплатените услуги и продават много карти, които в последствие собствениците им захвърлят. Естествено, тези карти влизат в общия брой абонати, обявен от фирмата, и така повишават пазарния дял и съответно цената на фирмата.

Смятам обаче, че смело може да се каже, че в градовете употребата на мобилни телефони е 99.95%. Тези пет стотни, които не притежават мобилен телефон, не могат да си го позволят, независимо към кой оператор. Тук вече проблемът е в бедността на населението, а не в липсата на конкуренция. Покритието на големите градове е 100% (с изключение на естествените "сенки", които не могат да бъдат избегнати). Покритието на територията извън градовете също е прилично, макар и да има какво да се желае. Пример е един мотел до Лом, където телефонът ми нямаше покритие и се наложи да се обаждам вкъщи през румънски оператор.

Какво може да ни даде четвъртият GSM? Опитът с Вивател показа, че явно конкуренцията няма да свали цените. Цените на мобилните разговори паднаха след влизането ни в ЕС, а не вследствие на конкуренцията. Също така от ЕС трябваше да ни натиснат за преносимостта на номерата, която не е изгодна на никой оператор. Също така МТел спря да взима пари за да уведоми повикващия, че търсеният абонат няма гласова поща след едно сериозно дело в Румъния, а не вследствие на конкуренцията. Качеството на предлаганите услуги не се е променило след пускането на третия оператор. Никой оператор не предлага, да речем, СВ информация. Само Глобул предлага iMode, който е евтина и полезна алтернатива на WAP. Накратко -- очевидно е, че пускането на четвърти оператор няма за промени нищо.

В САЩ има 17 мобилни оператори, от които 6 GSM (източник). Територията на САЩ e 9 826 630 кв.м. срещу 110 910 за България. Населението е 304 750 000 срещу 7 640 238. А броят на мобилните ни оператори в момента е наполовина от този в САЩ, при положение че населението на страната е по-малко от това на Ню Йорк. Да не говорим за факта, че всеки, който е могъл да си позволи мобилен телефон, вече има такъв. Слабо вероятно е четвъртият GSM оператор да навие бабите от източните Родопи да ползват видеоразговори за да си разменят актуална информация за снабдяването в селския магазин.

Отделен въпрос са техническите проблеми. Като изключим повишеното облъчване от гроздовете релейки по сградите, все по-често ще виждаме "мрежата заета" на екрана на мобилния си телефон. В крайна сметка носещата честота е една и може да бъде разделена на краен брой времеви и честотни слотове. А мрежата на даден оператор заема честоти (технически не сенаричат "честоти", а TDMA/FDMA слотове) за служебния канал независимо колко души разговарят в момента.

 Тогава не би ли следвало да си зададем въпроса "защо четвърти GSM?" На първо място -- инвестиции. Ясно е, че българска компания няма нито потенциала, нито опита, който КРД изисква. В момента, когато се борим да запазим членството си в ЕС, една голяма чуждестранна инвестиция би била добре дошла. Един вид да кажем "вижте колко надеждна и желана страна за бизнес сме!" Но замисляме ли се за другата страна? Колко подкупи ще бъдат раздадени в процеса на придобиване на лиценз и след това, колко старо оборудване от други страни ще бъде "утилизирано", и колко комисиони ще се платят за внасянето му.

Затова аз лично смятам, че четвъртият GSM оператор е напълно излишен в този момент, освен като удобен начин да се напълнят партийните каси преди изборите.

Софтуерната индустрия, за кратния период на своето съществуване, претърпява едно изключително бурно развитие. Производството на софтуер е лесно достъпно и не изисква колосални инвестиции, какъвто е случаят с производството на електроника. Степента на достъпност е толкова висока, че силно мотивиран тийнейджър, разполагащ с личен компютър и свободно време в излишък, може да се превърне в производител. Точно тази достъпност прави пазарът на софтуерни продукти изключително наситен и то в условията на една жестока конкуренция.

Производството на софтуер за персонални компютри е толкова силно развито, че навлизането на този пазар е почти немислимо, докато софтуерът за мобилни устройства все още не е толкова разпространен. Все пак, какви са предимствата да се създава приложен софтуер примерно за мобилни телефони:

1. Мобилните телефони станаха популярни в последните няколко години и все още няма толкова много написан софтуер за тях.

2. Липсва стандартизация, което позволява силно сегментиране на пазара и намаляване на опасността от конкурентни продукти.

3. Ограничаване на възможностите за софтуерно пиратство, поради намаленият сегмент от потребители.

4. Броят на потребителите използващи персонален компютър е приблизително десет пъти по-малък от броя на потребителите използващи мобилен телефон. В България на около 400 000 собственици на персонален компютър съответстват около 4 000 000 притежатели на мобилен телефон.

5. Писането на софтуер за мобилни устройства изисква изключително добри умения, тъй като става въпрос за устройства с относително слаби процесори, с ограничено количество памет, така че за да се получи добър продукт няма място за излишни редове код.

6. Тъй като мобилните телефони са комуникационни устройства, то използването на комуникация между отделните потребители би могло да направи софтуера изключително привлекателен за по-голяма група хора.

7. Наличието на микро-разплащания, базирани на SMS съобщения, би могло да направи софтуера значително по-изгоден от страна на печалбите в сравнение с продуктите предназначени за персонални компютри.

Без съмнение бъдещето е посветено на все по-миниатюрните устройства с все по-големи възможности, доближаващи възможностите на персоналните компютри. В близките години все повече софтуер ще се създава точно за такъв вид устройства, което ясно показва едно печелившо направление в което да се развиват умения по програмиране.

Тодор Балабанов - teodorgig@mail.ru