Тук ще продължа идеята си вдъхновена от Кеплер. Като начало ще се разгранича от неговата идея за символизма на слънчевата система. Предполагал е, че слънцето символизира Бог-Отец, светлината е Христос, а пространството е Светия Дух. Аз мисля, че този символизъм не трябва да се търси във видението на Йосиф, което вероятно той е ползвал, а във Битие 1:1, където имаме директно приравняване на Времето-Бог, Материя-Христос, Светлината-Господ и Пространство-Свети Дух. Друго нещо, което бих отбелязал без лоши чувства е, че повечето му идеи са правилни и добри, той фактически е първия започнал да промотира теориите на Коперник, но както винаги винаги има едно но, изчисленията му в почти всички случай са били доста неточни или направо погрешни. Не го казвам с лоши чувства, за времето преди Нютон той е почти първия започнал да се опитва да пресмята движенията на планетите, а както знаем винаги има първи опит и е по важно участието и най вече идеята, резултата е бил доуточнен по късно.
На небосвода в Библията никога не е упоменат "Млечния път". Това звездно формирование е доминиращо нощта на Близкия Изток, то е толкова ярко, че често закрива светлината на луната да не говорим за другите планети на слънчевата система. Ще докажа, че в Библията никога не са с виждали звездите, които сега виждаме, а описаните звезди са всъщност планетите от слънчевата система, които са се виждали и са били 12 на брой. Не случайно Йосиф известен със сънищата си ни обяснява за; слънце, луна и 11 звезди. Младежа е виждал само толкова неща на небето. Предполагам планетите не са били толкова далече от слънцето и съответно земята и са били в някаква редица, следващи някаква нишка в траекторията си на небосвода. Тоест въпреки, че разстоянието на орбитите им не е било далече, планетите от времето преди Иесус са образували въртележка и гравитационните им сили са били в някакъв баланс на орбити доста близки до нашата. Това предполага и друга теория, явно не съм бил прав като съм предполагал че орбитата на земята е била по близо и съответно за това имаме няколко дена по малко, 360 а не 365,24.... Всъщност явно е била доста по далече, не е имало осово изместване, въртенето е било и по бавно, луната е била по далече и така е имало много по дълъг ден и съответно година с по малко дни но доста по дълги дни.
( H3556 כּוכב kôkâb ko-kawb' )
Думата за звезди в СЗ винаги се свързва със потомството на Авраам и Яков, а както знаем те имаха всъщност само 12 сина. Идеята натрапвана от преодите, че вярващите ще станат толкова много колкото милиардите звезди е жалка. Всъщност потомството на Яков-Израел е приравнено със 11-12-те звезди, които се виждаха на небето, тоест планетите на слънчевата система. За сега има общо осем по големи видими планети със земята. Вероятно Плутон и Церера са остатъци от другите липсващи четири планети. В цялото Петокнижие само на едно място изглежда да има критика за поклонение на звезди, всяко друго споменаване е свързано с синовете на Яков и 12-те племена. В Съдии и псалми има странни споменавания за звезди, а думата за "съзвездие" всъщност значи за някаква бесполезност или глупост.
По интересно е обаче появата на звезди в НЗ. В по преден постинг изясних, че думата за светкавица означава нещо като изгрев, само слънцето идва от изток и отива към запад. Сега обаче като се замислих, че това всъщност не е млечния път, а е възможно да е някоя от планетите или планетната въртележка която ясно се е виждала в нощното небе толкова ясно, че е заслепявала звездите заедно с луната. Също изясних, че "Витлеемската звезда" всъщност е светлинно явление указващо за личността на самия Месия. Виденията със светлина са свързани със личността на Иесус, а тези със глас за Слово от Духа. Там където е че звездите ще "паднат" от небето всъщност е че ще бъдат отмахнати от самото небе, не ще паднат някъде, Мт.24:26 и Мр.13:25. "Астера" ( αστερες ) явно е самата планета, докато ( αστερες* ) астреси-те са думи за траекторията на тези планети, думата е сходна с обръщане или извъртане, дори отвъртяли, думата за грешници или грешно връткащи се. Много странно място е Дн.7:43 където всъщност няма изобличаване няма молох или рефан, а става на въпрос за напомняне от страна на Стефан, за издигане на скинията като съгласие или покорство, не като "молокс", и "астрона" на теоса е всъщност следване орбитата на Бога, няма друг Бог рефан думата съответства на следващата част на стиха в която се казва че на техните отци им е дадено да имат направят видим образ на който да се поклонят.
Comments