Нещо като разширен коментар на
Фростиевото писание .Теб те няма. Или по-точно мен ме няма. В началото, когато избрахме този тип връзка, когато се оженихме авантюристично, знаехме, че ще стане така - ту заедно , ту далече . Изкарахме късмет с програмите, с това , че напуснах работа и можех почти всяка седмица да съм при теб за по 3-4 дни...
Мен не ме боли , когато си тръгвам! Не ме боли, когато те няма...Защото се затворих за болката още тогава.Реших, че щом сме го избрали, нямам право да боли, нямам право да ми тежи. Наистина, липсваш ми, но не е онази болезнена липса , в която плача или мисля постоянно за теб - не. Липсваш вечер, когато заспивам сама,негушната.Липсваш сутрин,когато се будя сама, негушната и няма чии коси да галя,чие носле да целуна, чии мускул да захапя, за да те събудя и да се любим - най-хубавото добро утро :) Липсват усмивките ти, липсва ми и цупенето ти ..И все пак не болезнено...Някак си , когато те чуя по телефона, се успокоявам и забравям, че си на 200 километра, че има още седмица-две ,докато те видя...
Има една приказка, че очи ,които не се виждат, лесно се забравят...Аз не мога да те забравя, та как биха могла, след като сърцето ми бие за теб. Ивсе пак ме е страх...Страх ме е че по начина, по който се изолирах от болката, всъщност се изолирах от теб. Не те допускам до себе си, за да не плача после,когато се разделим за по-дълго. А ти страдаш от това мое студено и хлъзгаво отношение...което дори не мога да ти обясня на какво се дължи, колкото ида съм се опитвала. А ти от своя страна се опитваш да не ми се сърдиш, да показваш разбиране, да ме отвориш за себе си...Свикнах.Свикнах да те няма...И сега не знам как ще свикна да си всеки ден до мен, да се ровиш в същността ми, да четеш мислите ми...А моите мисли са моята крепост, всяко тяхно разкриване е болезнено, дотолкова,че да чувствам,че предавам себе си. И макар на теб да се предам - на съпруга ми, това няма да направи предателството по-малко.
Обичам те, винаги ще те обичам, помни го. Не съм объркана, знам,че те обичам и те искам до себе си.Но, моля те,когато сме заедно, не се плаши от хладината ми, не се опитвай да ме променяш,не ме карай да се разкривам. Бъди нежен и търпелив, стените сами ще паднат и ще те допусна до най-вътрешния кръг...и ще бъдеш не само любовник и съпруг,не само бъдещ баща на бъдещото ми бебе, ще бъдеш човекът, от който зависи животът ми . Това е положението, любов моя, това съм аз - крайна и упорита в крайността си. Засега ще имаш хладната, но когато заживеем заедно - ще имаш истински отдадената ти съпруга.Ако успееш да ме понесеш дотогава...
Comments22
Втора забележка: Христос не е бил предаден на враговете на християнството по простата причина, че такова все още е нямало. Христос (ако е съществувал изобщо) е поредния странстващ проповедник в провинция Юдея. Бил е предаден на римските войници, които са извършили арест на предполагаем бунтовник.
Трета забележка: бил е съден, но не е осъден. Пак в евангелията го пише. Разпънат е по настояване на юдейските духовници. Без присъда. Пилат Понтийски, римският управител на провинцията, просто се съгласява с желанието на еврейските първенци. Като мъдър държавник той жертва един обикновен човек, за да има мир с ръководителите на подчинения му народ.
Четвърта забележка: България е светска държава. Годината е 2008-а. Смятам, че е най-малкото неуместно да се провежда тук и сега нескопосана религиозна пропаганда.
Минус (по дефолт).
Професоре, изневерявал ли си?
Коментара на Стоян го пропускам не ми е интересен.
А, ти Ген?
Коментарът на 100 го пропускам, също не ми е интересен и ми прилича на на професорски, с размахан поучителен, всезнаещ пръст!
Трудни въпроси си задаваме.Отговора си го знаем ,но не искаме на глас да го произнесем.
Професоре,така или иначе в Ада май ще се видим.
Някой път ,застана пред огледалото вечер, загася лампите,па гледам в огледалото около главата ми ще се появили нещо като ореол,ама не.Няма го ,Професоре,ще се пържа в казана .Но си има и добрата страна това, че ще съм в гореща вода.Няма никога да съм мръсен,винаги ще съм изкиснат.Тези фирми ,които рекламират перилни препарати в Ада има ли ги,защото не искам да съм в казана с обикновена белина ,искам нещо по така,по качествено.
Извинявай ,Професоре.Отплеснах ме се от темата.
Готованци.
*част от студентски виц, че студента носи чорапите, докато не се залепят за тавана :)
Има само една магистрала към ада
Трудно се търси в руините смисъл,
Н.Драгиевщом знаеш че има готов резултат!
Постигнат от друг! На тепсия поднесен!
Даже красиво оформен в цитат.
Трудно с глава ще пробиеш стената,
щом знаеш, че можеш да идеш зад нея.
Че чужди криле са платили цената,
да ти прокарат удобна алея.
Да, трудно се следва път без награда,
когато тъй лесен е сладкия край!
Има само една магистрала към ада
и милиони пътеки към дебилния рай!
ПП И все пак, какво стана с предателството?
За изневярата .
Няма изневяра, ако има любов.
Аз си мисля, че всички в някакви моменти предаваме някой или се чувстваме предадени. Но това не се дължи на някакво зло в нас, а по-скоро на липсата на качествена комуникация между хората.
Иначе да предадеш някого знаейки какво правиш, за мен е абсолютна тъпотия и някаква авто-агресия. Защото иначе не мога да си обясня как ще те е грижа за някого, ще знаеш ,че го прецакваш и ще го направиш. Това е противоречие! Пък в моя математически мозък това води до прекратяване на допускането и доказване на задачата :)
Мда, в случая не говоря за изневяра. Само за предателство. Изневярата не я разбирам и не я и мисля. В моя идеален свят, хората или дават на другия каквото му трябва и той/тя няма нужда от други или не, в който случай другият е морално свободен, ако не и задължен да си потърси алтернатива в някаква форма и първия няма право да мрънка. В неидеалния свят, ми се струва, че цялата тема се раздухва, за да прикрие обществените слабости. Което си заслужава да се обсъжда, но от друга фундаментална гледна точка. Която не обсъждаме днес.
Присъединявайки се (май единствена) към Стоян, въпреки и че не в неговия груб стил (не подкрепям тонът на изявлението му, само фактологията)- при положение ,че Велик Ден варира в рамките на цял месец, е малко трудно да се съглася, че точно днес се честват 2008 години от онази злополучна молитва. И въпреки, че мразя църковната пропаганда, празникът няма нищо общо с нея и затова одобрявам мнението ти. Да не говорим, че нямам идея какво църковно видя Стоян в него, въпросите които ти задаваш не са църковни, а общочовешки.
И все пак идеята на празникът не е предателството, мили ми Професоре, а възраждането на Светлината. Така че защо вместо това не си поговорим за силата на Доброто и за светлата пролет и за размножаването, което тя някак си изисква от нас? И затова, че зарит от всякакви ежедневни глупости, човек пропуска повиците на Природата докато не стане твърде късно.
ПП. Не съм наясно какво наричате "църковна пропаганда". Надявам се да не е постът на Професора, който не кореспондира никак нито с "църковна" нито с "пропаганда".
ППП. Репликата на доСтоян ми се стори по-скоро забавна и образована. Един път съжалих, че системата за гласуване +/- (която създава повече проблеми, отколкото решения) не може да се прилага към мненията под постовете.
Религията се занимава с общочовешките въпроси и тя няма нищо общо с църквата. Апостолите са проповядвали и без църква. И са имали по-голям процент повярвали. Защо ни е тогава сега?
Както и да е, не се заяждам. Според мен постът на Професора не беше църковен. Ако греша, тогава се извинявам и на Проферсора.
Пс. съжалявам ако съм груба, но точно днес четох някаква дива пропаганда в НЙ Таймс, как Путин и православната църква забранявали другите секти и как били по-толерантни към другите религии от колкото към протестантите и съм на вълна всичко анти :) Най-вече анти мръсната пропаганда в големи американски вестници :) И други такива :)
А иначе за човешките грехове съм сигурна в едно: че по-чисти и невинни са онези хора, които като професора си задават ето такива въпроси, като този за предателството. За мен това е абсолютният критерий за нравственост.
За предателството към приятели имам един крещящ пример в живота си, след който повярвах в мъдрата мисъл: "Господи, пази ме от приятели, от враговете си сам мога да се пазя!". Никога няма да забравя онзи шок, който получих след предателствотона една моя приятелка, която се кълнеше, че ще бъдем неразделни завинаги. Достатъчно беше една простичка ситуация, в която тя да избере дали да запази работата си срещу това да ме предаде, или да се бори заедно с мен... И тя избра първото. Включително като разкри и тайните ми пред човек, който по-късно се опита да ме шантажира на тази основа.
Аз се преборих и без нея, но тя как ли сега се гледа в огледалото, ми е много чудно...
И другите религии също си имат църкви в някакъв смисъл. Щом има свещеници и храмове има и институция.
И всички имат абсолютно същите цели. Да казват на хората, които не искат да познаят божественото сами, в какво да вярват. Само будистките монаси уважавам, щото те поне се напъват да медитират. Останалите само вегетират върху човешката глупост.
Благодаря ви на всички за мненията и добрите думи!
"...Вярата е най-тънкият мост между видимото и невидимото. Прекалено деликатен за очите..."
Емили Дикинсън