В Пловдив си имам едно бюро още от ученическите ми години. Едно съвсем обикновено бюро, с едно необикновено чекмедже.
Аз съм малко една такава странна личност - не обичам да изхвърлям (освен , разбира се, нормалният боклук от всяко домакинство) и пазя всевъзможни неща, които си мисля,че някога ще ми потрябват.Майка ми твърди,че е от зодията, не знам, може и да има нещо такова. Та в моето бюро си имам едно чекмедже, в което складирам всякакви подобни неща. Предположих,че и там са тебеширите, които ще ми трябват за Сапунената среща в събота и така онзи ден сутринта извадих чекмеджето и го разсипах на пода. Открих неща, които съм си мислила за загубени (понеже забравям къде ги прибирам ;) ) , някои детски играчки...Въобще цял съндък съкровища! Една миниколичка - синичка, като малка си спомням,че обичах страшно много да  я "карам" по пода и по мебелите , до които стигах, а после и се счупи вратата на багажника и много плаках. Намерих също и един изпозабравен чичко Тревичко във формата на Таралежче, който сигурно ще подаря на Кристин, защото тя искаше и се опита да си направи сама, но го развали, според мен се удави човечето от постоянното поливане.Малко ми е жал да и го дам, защото знам ,че и това ще удави, но пък...нека се радва детето:)
Открих и камъните, които си бях донесла от Айфеловата кула! Помислих да ги раздам на някои от приятелите си, но пък...едва ли биха оценили.За мен камъните са много важни същества - пазители на спомени. Разрушават се трудно, пазят в себе си мястото, от където са дошли и напомнят за него. За това като по-малка (а и сега) обичах да си нося камъни от местата, които съм посетила...Имам и камък от френския бряг на Ламанш , но това е една друга любовна история ;)
Разбира се, тебешири не намерих, кой знае в кое друго тайно чекмедже съм ги завряла, но тази разходка из спомените ми ме зареди с положителна енергия за целия вчерашен ден!:0) Поне заради това си струва да пазя тези "боклуци" :)