Hery Wadsworth Longfellow - Loss And Gain

When I compare
What I have lost with what I have gained,
What I have missed with what attained,
Little room do I find for pride.

I am aware
How many days have been idly spent;
How like an arrow the good intent
Has fallen short or been turned aside.

But who shall dare
To measure loss and gain in this wise?
Defeat may be victory in disguise;
The lowest ebb is the turn of the tide.

 

Галя Хр. Ценкова

Загуба и печалба

И някога си мисля и сравнявам,
Какво спечелих аз и не успях,
Кога ликувах и кога ридах,
За гордост не намирам място в тез гърди.

И после бързо осъзнавам,
Как дни безценни изхабих,
И как стремежи кат’ стрели забих,
Все не в целта –все леко във встрани.

Но кой човек се осмелява
Да мери загуба с печалба в тез окраски?
Че пораженията често са победи с маски;
След ниското се виждат планини.


...

И една версия с моята редакция на втората строфа:

 

Загуба и печалба

И някога си мисля и сравнявам,
Какво спечелих аз и не успях,
Кога ликувах и кога ридах,
За гордост не намирам място в тез гърди.

И после бързо осъзнавам,
Как дни безценни изхабих,
Стрели-стремежи яростно забих,
но не в целта - все леко във страни.

Но кой човек се осмелява
Да мери загуба с печалба в тез окраски?
Че пораженията често са победи с маски;
След ниското се виждат планини.

...

 

Между другото, това стихотворение ми напомни за едно любимо за мен стихотворение на Яворов, с което се бях отъждествил като застаряващ юноша...

Аз Страдам

(...)

 При цялата ми симпатия към  Русия, руския народ и руската култура, това, което се случи вчера, е малко изнервящо! То не беше "радост", то не бяха хвалебствия, то не беше патос! Да, но когато нещо се прехвали, винаги поражда съмнения в този, към когото са адресирани тези хвалебствия! Малко  мирише на манипуация на общественото мнение! Вижте как се е изразил самият президент за  подписването на този договор:
http://capital.bg/show.php?storyid=449491
И така ние сме в играта, мачът започна, но дали ще спечелим или загубим, само времето ще покаже! Дано съмненията ни, поне веднъж, са НЕоснователни и този път да спечелим! Дано!
Поживем, увидим!

Два часа преди началото на мача стадионът вече се пръскаше по шевовете. Мрънкащите скептици с люспи от семки около устата бяха рядкост. Всъщност, те просто се бяха изпарили. Трибуните гъмжаха от огромни настървени, чернокоси маси хора, бълващи тютюнев дим, псувни, песни, викове. Народ.

“Ние пеем само за победа”. Не. Ние пeeхме за България. Дори на десетки метри от мен, на другия край на стадиона, виждах мрачната решителност по челата на десетки хиляди мъже, жени и деца. Сякаш бяхме на война, а не на мач.

“Българи-юнаци!”. И преди да започне, и докато траеше, и когато завършваше играта, не спирахме да дерем гърлата си като кръвожаден средновековен плебс. “Българи-юнаци!”. Нямаше да ни повишат доходите, или да паднат цените, ако нашият отбор спечелеше. Но това беше единственото нещо, в което можеше да вярва отчаяната, смачкана, изтерзана от живота човешка маса. Само това й бе останало.

Играта на стадиона мина като сън. От устремния бяс на първата българска атака, до пронизалият хиляди сърца последен съдийски сигнал. Стадионът преливаше от весело скандиране в освиркване, от освиркване в песен, от песен в ръкопляскания. За да завърши в глух, тъжен ропот.

Фаталният трети гол - последната гавра на продажния рефер с губещите българи, изпъна мрежата на нашата врата. Но не последва нито “Оставка!”, нито “Съдията – педераст”. Тон подир тон, “Мила Родино” обгърна стадиона. Въпреки покрусата. Въпреки твърдия юмрук на съдбата.

Загубихме. Но вътре в себе си бяхме победители. Защото бяхме единни, смели, и горди, истински българи. До последния съдийски сигнал.

27.03.2005

*** Мина доста време, откакто наивно написах това. Оттогава насетне разбрах, че решените на всичко млади юнаци често са просто пияни беззъби побойници. Че губим не само заради продажен рефер, но и заради негодни и глезени футболисти. И най-вече, че сме горди и смели българи до последния съдийски сигнал. Но не и след него.