Детски фантазии

Приказки за детски фантазии, които са се сбъднали и за други, които ще се сбъднат. :)


Електронно инженерство – ASIC Depot

Преди няколко месеца по нищо не личеше, че точно сега ще работя като електронен инженер.  "Как така инженер? Ти не си инженер?".  Дам...

Засега щях да се занимавам с моите си изследвания и вероятно вече сериозно с някаква не много въодушевяваща работа като програмист за пари.

Не щеш ли, падна гръм от ясно небе и в момента работя във "Fabless" компания от полупроводниковата индустрия и проектирам кеш от първо ниво.

Не е за вярване.. :-o

Хубаво е и че вече наближава времето да си поиграя и с истински хардуер – с FPGA - и да се пробвам да си  проектирам действащи процесорчета върху чип. Както си бях обещал едно време.

Може би ще започна с този приятел:

Но ще видим.

Гърмът си беше гръм, макар че като се замисля от хлапе се занимавам с инженерство... Само че досега никой не ми плащаше за изобретенията. :)

Първо беше музикален синтезатор, който има N на брой магнетофонни глави, които просвирват записи на звука на съответен тон на N безконечни ленти, май преди 14 години. После "проектирах" електромагнитен монохромен дисплей, но подробностите засега ще оставя за патентното бюро, че все забравям да намина. После взех да си драскам суматори в тетрадките...

И десет години по-късно пак драскам логически схеми на листове от тетрадки, но вече - на хвърчащи... Е, и на компютъра...

Инженери решават различни задачи

LREC – Language Resources Evaluation Conference

Това още не се знае, както все нямам време напоследък. Трябва да се доправят разни неща.

Не че някога съм си мечтал да ходя по конференции, но вече почва да ми се ходи. Май ги посещават готини докторантки и привлекателни професори, които все си търсят докторанти. :) Макар че първото е кофти, защото след конференциите всички докторанти си летят нанякъде из света...

Ускорител на изследователската дейност

Поводът за LREC би бил „интелигентния речник“ Smarty, за който така и не пиша из блоговете си. :)

Имам идеи за по-полезно чудо от него – ускорител на изследователската дейност. Само че първо трябва да му направя демо...

Smarty

Глас 2

Плавен преход между периодични функции в „Глас“

Синтезаторите на реч... Друга детска история. Първо измислих музикален синтезатор. После направих ръчен синтезатор на реч на двукасетъчен касетофон. След това се опитвах да накарам и Емчото - Правец-8М – да проговори, но го докарах само до странни сложни звуци.

И накрая си направих истински синтезатор...

„Глас 2“ би бил втора версия. След 4 години "спане", има шанс да го освежа като магистърска дипломна работа. Най-малкото ще му добавя някаква интонация, ударения чрез един модул на доц. Крушков; и искам да усложня модела на говорния апарат. Ще ми се да го науча да учи гласове със слушане, четене и подражание като бебе, но това може да отнеме прекалено много време.

„Има шанс“? С всичките тия детски фантазии...



Една от основните цели на настоящата ми изследователска програма е творяща машина. Тази задача както я разглеждам поне аз, е ИИ-пълна, така че, може да ми пожелаете успех. :-))

Първата цел е нещо по-оригинално от да генератора на проза BRUTUS-1, който е прекалено ограничен и несхватлив. Правили са го сто години, натъпкали са го с правила и то „твори разкази за предателство и измяна“, но дори самите му автори твърдят, че нямало нищо творческо в начина, по който работел. Години наред са го „изчуквали“ като студена и застинала скулптура. Те твърдят и че машините не можели да творят, защото са машини, следват предписания и т.н. Може и да се намери кой да ги обори. Какво е творчество? Същото като „нетворчеството“, само дето тези които не творят си внушават, че е нещо „възвишено“, защото не могат да си представят достатъчно ясно за изискванията си как е създадено, и не могат да го претворят. Май горе-долу така теоретизирах преди 4-5 години. Трябва пак да седна да фантазирам за изкуството и творчеството...

Засега науката е зле в Компютърното творчество. BRUTUS.1 пише смислени разкази, но не се учи да пише по-добре с времето и няма въображение. При поезията е още по-зле, макар че някои произведения звучат добре. „Поетът“ на Кърцуейл например ме разочарова и зарадва едновременно. Вместо „Глас 2“, мислех и за дипломна работа „Помощник за писане“ и/или „Поетичен помощник“ и/или „Писател на кратки форми по зададени ограничения“.

За съжаление обаче осъзнах или приех, че няма да имам време да го довърша за толкова кратко сега, но в процеса на търсенията ми се оказа, че Кърцуейл ме е изпреварил с много години с идеята, но системата му няма въображение. Основава се на банални скрити модели на Марков. Програмата не си представя образите, не изразява чувства, не се учи да изразява чувства. Просто нарежда думи.... И обучението на системата е просто да насипеш още думи в чувала със „знания“, които има.

Ще гледам моите творци да имат въображение, да чувстват и да си представят. ..И да се учат да творят стъпка по стъпка, като деца. Ще ми се и да правя  изследвания на детската реч и психология на развитието „на терен“ сред деца,

Докторантура

- Ти първо си завърши магистратурата...

Тя една магистратура... Java, JSP, XML, Design Patterns, SSL, PGP, Ethereal, SSL, CORBA, COM, DOM, WS, UDDI, WSDL, Servlets и Bullshits. Е, вече има и интересни предмети – Data Mining, информационна сигурност.

Имаше вариант тази есен да карам изследователска магистратура по Компютърна лингвистика в Англия. Много хора ми се чудеха защо не съм го приел с отворени обятия, но аз пък се радвам , че не го избрах. Градът е потискащ, и проектът ми можеше да е не какъвто аз искам, а какъвто ми възложат. При такива условия предпочитам да си творя сам и да търся моята си докторантура. И други варианти има, но остана най-удобният, явно за да мога да се занимавам между другото и с електронно инженерство... :)

Къде си търся докторамтура... Един универстиетв Ню Йорк би бил интересен вариант, там работи Брингсо, авторът на BRUTUS.1. Ако успея да направя нещо по Компютърното Творчество, май бих се пробвал. Донякъде предпочитам да съм на другия бряг на САЩ обаче, някъде по-близо до Силициевата долина. Сега като натрупам опит и като инженер...

Ако успея да измисля нещо добро и работещо, по-добрият вариант може би ще е да създам изследователска компания - Startup, както й викат в САЩ. Вече работя в „Startup“.

Моят "стартъп" би бил компания като от една история, която бях писал преди 6 години - "Истината".

Изследователска фирма за разработка на мислещи машини

Това са основните ми изследователски, предприемачески, софтуерни и хардуерни цели. Големите ми "детски фантазии"... :-))

В началото фирмата ще се занимава с разработка на интелигентен софтуер, работещ на универсални компютри. Няма да е мислещ, но ще е хитър. Като Smarty, като Ускорителя на изследователската дейност, Помощника в четенето и др. проекти, на които трябва да направя демота...

<>
Естествено, след известно време ще уточним до практическо ниво теориите ми за разума като универсален емулатор на йерархични въображаеми вселени, и ще измислим самообучаващи се мислещи машини, които първо ще вървят на универсални компютри.

След това технологиите ще се пренесат на специализиран мислещ хардуер.

Когато това се случи, няма да има проблем да се работи и по разработка на тела за мислещия софтуер и хардуер, макар че винаги съм смятал, че тази работа могат да ни я свършат и японците....

Засега не споделям колкото ми се иска в двуезичния си изследователски блог:
Todor Arnaudov's Researches

Смятам да стана много разговорлив.

<>И най-сетне си купих домейн!

Сега само трябва  най-накрая да си направя и изчерпателен сайт като хората. :))

Tosh Universe

Студент в Пловдивския Университет, който живее в Студентски град

Такъв бях през януари и беше сладко...

А ако вие се колебаете, може би определението, което от "Строежа" сами дават за себе си, ще ви подбутне в правилната посока :-):


:-)))))))

Свърши се, бреее!
Според този пост , съм се справила до оптимистичния вариант.Останаха ми наистина 3 за септември - историческа граматика, нова литература и психология (от миналия семестър).
Странно, този семестър се справих много добре за себе си ...Най-ниската ми оценка е по френски - 3. Самият ми изпит не е никак лош, изкарала съм високи точки (за себе си), на съчинението съм дори 5 по оценка от всички колежки ! Преводите , разбира се, не бяха особено добри, но пак имам повече точки от предните години...Ако бях ходила на упражнения редовно , сигурно щях да имам 4 заради точките от текущия контрол, обаче то не е лесно да те мързи!Другите ми оценки са:
По италиански - 5
по анализ на дискурса - 5
по ТПК (техники на професионалната комуникация...как само звучи,когато учиш френска филология) - 6
Бизнес френски - 5,5
Стилистика - 5
На нова литература не се явих, нищо не успях да науча и не ми се изглагаше като кифладжийка...Така и така ще е 3 на есен, ама поне сега да не се сдухвам да ме къса...
Това, между другото, ми е най-добрият семестър за 3те години висше...А го бях почти тотално отписала. Сега обаче следват едни размисли, едно нещо...
Успехът ми без литературата, но с 2 по психология за цялата година е 4,18. Ако успея на септември да си мина и трите изпита (най-вече историческата граматика, че без нея не ми разрешават да запиша 4 курс) и ми пишат 2 тройки, успехът ми става 4,16. Майка ми настоява да пусна молба за общежитие и в действителност, за успех няма да взема , но за социално може и да се доредя. В момента сме двучленно семейство вече, Ицо почна работа, но не знам дали е на договор, а пък и едва ли "доходът" ни от неговата заплата ще е толкова висок, че да минваме границата от нужния...Така че с тая врътка , бих могла да взема общежитие.Там е въпросът, че аз не знам дали искам!  В СГ си ми е хубаво, нищо , че има хлебарки, няма вода и те тормози домакинката.Но...свикнах да живея сама.Не мога да си представя изведнъж да трябва да се съобразявам с още 2 девойки , най-вероятно първи-втори курс...
А, разбира се, до семейно няма да мога да се вредя. С някакви прастари разпоредби от рода на това, че не може съпругът да живее при съпругата, а съпругата трябва да иде при съпруга...Демек аз в Габрово.Аз там нмам работа, мерси. Той дори да успее да мине задочно тая година и да го преместят в софийския офис, на мен пак ще ми трябва извънземен успех ,защото няма да го броят студент...
А в СГ всичко ще ми е наблизо, ще си излизам колкото си искам , защото няма да ми трябват пари за таксита...Ох, не знам.Искам да съм сама и да не завися от никого...И все пак едно е нашите да плащат 130 лева месечно и за парното още 300 зимата, друго е 30 лятото и 50 зимата с парното...Не знм, не знам, много ми е шашаво.Освен да подам молба и да се надявам майка ми да не се усети за връзката със социалната класация...Ама пък ще ми е гузно, че не съм признала за тоя вариант..