Ето едно от моите пожелания към четвъртокласниците ми, с които днес празнувахме не раздялата ни, а новите приключения, които ги очакват в училище.

пожелание.png

Срокът за участие на обявения конкурс в общност "Спорт" изтече. Трябва да обявя края му и да направя нещо като обобщение.
Участието е камерно. Не знам дали спортната тематика вълнува малцина в този блог или обявените награди не успяха да ви стимулират. А най-вероятно трети фактор - типичния нашенски криворозбран свян, да напишеш псевдонима си и да публикуваш нещо в надпревара с другите изигра своята роля.
Но макар и малко, постингите за конкурса компенсират с безспорни качества! Трудно е да избереш между един такъв силен художествен разказ като Схватката  на Алекси и невероятнно ироничния, неподражаем стил на “Ма на него не му трябва жена! Той иска да лети!” на Ace Coke. Палитрата допълват изключително стойностната публицистика на Лорда За спорта или по-скоро за липсата му...  и вълнуващата, спираща дъха история на Шогун Зимно изкачване на Мусала.  А интервюто на Боби Фишер, което публикува Мейкъра наистина не е оригинален текст, но е прекалено интересен, за да бъде отминат с безразличие.
Сега ние от журито ще умуваме, но според мен всички  участници заслужават награди.
Вие пък имате време до края на месеца да подкрепите с плос една или повече от публикациите.
Като цяло конкурсът раздвижи общността с добри материали и интересни коментари.
Не ме е срам да ви кажа още веднъж:
Добре дошли сте в общност "Спорт" с вашите впечатления, коментари, творби.

Като пясък във шепите детски
се изнизаха летните дни -
имах теб, ти имаше мен,
а защо сега сме сами..?

Като слънчев лъч в есенен ден
си пробивам път сред мъглата
изградена от моя си страх
и от твоята грозна апатия...

Като малко дете се опитвам
да си взема парче свобода,
да докосна на пръсти небето,
да прегърна с ръце любовта...

Като чайка, която уплашена
от разбитите морски вълни
отлита с писък от пясъка
си отиваш от мене и ти.

И напразно е всичко, разбирам,
като глупава детска игра
аз не мога да върна магията,
ако ти не желаеш това...

momo, 2001

Изстина топлината от прегръдките,
искрата във очите ми стопи се
и устните, запомнили целувките,
усмихват се, но някакси неистински.

А погледът е смел, не плах,
но вече и вълшебството го няма,
и чувствата не раждат страх,
а празнота и болка само...

Не си мечтая тайно да съм твоя,
когато исках, ти не пожела,
сега е късно да започваме отново,
от тук нататък всичко е лъжа.

momo, 2001

Свърши се, бреее!
Според този пост , съм се справила до оптимистичния вариант.Останаха ми наистина 3 за септември - историческа граматика, нова литература и психология (от миналия семестър).
Странно, този семестър се справих много добре за себе си ...Най-ниската ми оценка е по френски - 3. Самият ми изпит не е никак лош, изкарала съм високи точки (за себе си), на съчинението съм дори 5 по оценка от всички колежки ! Преводите , разбира се, не бяха особено добри, но пак имам повече точки от предните години...Ако бях ходила на упражнения редовно , сигурно щях да имам 4 заради точките от текущия контрол, обаче то не е лесно да те мързи!Другите ми оценки са:
По италиански - 5
по анализ на дискурса - 5
по ТПК (техники на професионалната комуникация...как само звучи,когато учиш френска филология) - 6
Бизнес френски - 5,5
Стилистика - 5
На нова литература не се явих, нищо не успях да науча и не ми се изглагаше като кифладжийка...Така и така ще е 3 на есен, ама поне сега да не се сдухвам да ме къса...
Това, между другото, ми е най-добрият семестър за 3те години висше...А го бях почти тотално отписала. Сега обаче следват едни размисли, едно нещо...
Успехът ми без литературата, но с 2 по психология за цялата година е 4,18. Ако успея на септември да си мина и трите изпита (най-вече историческата граматика, че без нея не ми разрешават да запиша 4 курс) и ми пишат 2 тройки, успехът ми става 4,16. Майка ми настоява да пусна молба за общежитие и в действителност, за успех няма да взема , но за социално може и да се доредя. В момента сме двучленно семейство вече, Ицо почна работа, но не знам дали е на договор, а пък и едва ли "доходът" ни от неговата заплата ще е толкова висок, че да минваме границата от нужния...Така че с тая врътка , бих могла да взема общежитие.Там е въпросът, че аз не знам дали искам!  В СГ си ми е хубаво, нищо , че има хлебарки, няма вода и те тормози домакинката.Но...свикнах да живея сама.Не мога да си представя изведнъж да трябва да се съобразявам с още 2 девойки , най-вероятно първи-втори курс...
А, разбира се, до семейно няма да мога да се вредя. С някакви прастари разпоредби от рода на това, че не може съпругът да живее при съпругата, а съпругата трябва да иде при съпруга...Демек аз в Габрово.Аз там нмам работа, мерси. Той дори да успее да мине задочно тая година и да го преместят в софийския офис, на мен пак ще ми трябва извънземен успех ,защото няма да го броят студент...
А в СГ всичко ще ми е наблизо, ще си излизам колкото си искам , защото няма да ми трябват пари за таксита...Ох, не знам.Искам да съм сама и да не завися от никого...И все пак едно е нашите да плащат 130 лева месечно и за парното още 300 зимата, друго е 30 лятото и 50 зимата с парното...Не знм, не знам, много ми е шашаво.Освен да подам молба и да се надявам майка ми да не се усети за връзката със социалната класация...Ама пък ще ми е гузно, че не съм признала за тоя вариант..