Преживяхме кризата и имаме множество възможни обяснения относно нейната природа. Ще бъде интересно да разгледаме различни видове обяснения.

Първи вид: цялата работа е в човешката слабост. Така каза Алан Гриспен: „Такава е човешката природа и нищо не може да се направи по въпроса.” Всъщност е пълно с обяснения, базирани на „хищническата природа на човека”, „инстинкта за доминиране”, „заблудите на инвеститорите”, „алчността” и други подобни. Запознали се по-отблизо с ежедневните практики на Уолстрийт, можем смело да твърдим, че във всичко това има сериозна доза истина.

Втори вид обяснения: институционни провали. Вече сме чували тезата, че: тези, които трябваше да контролират ситуацията, „заспаха до шалтера” и проспаха изграждането на сивата банкова система, която заобикаля всички регулиращи мерки. Затова институциите трябва да бъдат реорганизирани със съвместните усилия на страните от Г20. Тоест, разглеждаме институтите и казваме: „Те се провалиха и трябва да бъдат реорганизирани.”

Трето обяснение: всички са въведени в заблуждение от лъжлива теория, започвайки от фон Хайек, и прекалено много са повярвали в ефективността на пазара. И сега е дошло време да се върнем към нещо подобно на теорията на Кейнс и на сериозно да приемем хипотезата за финансова нестабилност на Хайман Мински.

Още едно обяснение: кризата има културни корени. В Щатите не се говори много за това, но в Германия или Франция най-вероятно ще чуете, че става дума за „англо-саксонска болест” и „нас това не ни засяга”. И президентът на Бразилия – Лула, също се изказа: „О, слава Богу, най-накрая САЩ получиха добър урок почти като този, който получихме от МВФ! Ние преминахме през това 8 пъти за последните 25 години, а сега дойде техният ред, фантастично!” И всичките латиноамериканци подхванаха темата, докато не бяха ударени и те, което продължава и в момента, затова смениха плочата.

Прекрасен пример за това е, как всички се отнасят към ставащото в Гърция. Немската преса, например, пише, че проблемът е в „характера на гърците”, в техните недостатъци, като в тази посока се раздухват доста нелицеприятни неща. В действителност съществуват културни особености, например, американският стремеж да се притежават недвижими имоти, който най-вероятно е тяхна дълбока културна ценност. 67% или 68% от американските домакинства са собственици на жилища, като за сравнение в Швейцария процентът е само 22%. Но тази културна особеност на американците се поддържа от свалянето на данъка на ипотечните заеми – значителна субсидия, предоставена през 1930 година. И всъщност, разбираемо е защо тази мярка е била приета именно през 1930 година – идеята е била в това, че хората с ипотечни задължения няма да отидат да стачкуват.

По-нататък, съществува теория, че проблемът е в прекомерната намеса на държавата в икономиката. Любопитен алианс между Глен Бек с Fox News и Световната банка, които твърдят в един глас, че е имало прекалено много неправилно регулиране.

Като цяло, всички тези опити да се обяснят нещата съдържат определена доза истина и някой талантлив писател би могъл да вземе една от тези теории и да напише напълно достойно произведение. И аз попитах себе си: какво достойно произведение бих могъл да напиша, но така, че да няма нищо общо с посочените по-горе теории?

Често се питам за това и всъщност не е никак сложно да го направя, особено от марксистка гледна точка, тъй като, както знаете, не особено много хора се опитват да използват марксисткия анализ.

Убедих се в необходимостта да направя това, когато преди около половин година Нейно Величество попита икономистите от Лондонската икономическа школа: „Момчета, как стана така, че проспахте появата на кризата?”. Тоест тя най-вероятно не се е изразила точно така, но смисълът е бил същият. Всички те много се смутили. Тогава тя телефонирала на управителя на Английската банка и задала същия въпрос. След което Британската Академия на науките, заедно със споменатите вече икономисти, публикува изключителното писмо до Нейно Величество, където бяха написани изумителни неща от сорта на: „Разбирате ли, много умеещи хора, образовани и умни, са пропилели живота си, работейки над тези проблеми, но всички ние не успяхме да предвидим едно нещо – системния риск”. А тя, учудено: „Каквоо???”. А те продължили да приказват за „политиката на отрицанието” и други такива неща…

И така. Системен риск. В превод на езика на Маркс може да се каже, че имаме предвид вътрешните противоречия на натрупването на капитала. В този дух, защо да не напиша за вътрешните противоречия на натрупването на капитала? И да се опитам да определя ролята на кризите в цялата история на капитализма, а също така и особеностите на текущата криза.

Бих искал да направя това, като покажа какво се е случвало от 70–те години до наши дни. И моята теза е, че формата, която съвременната криза е приела, в много аспекти е продиктувана от това, по какъв начин сме излезли от предишната криза.

Проблемът на капитализма през 70-те години е бил в прекомерната власт на труда над капитала. Така че, поредният изход от кризата  основно се е свързвал с натиска, оказван върху труда, и добре помним как се случи това – чрез изнасянето на производствата, с подкрепата на Тачър, Рейган и цялата неолиберална доктрина. Като резултат, към 1985-86 година всички проблеми бяха решени и капиталът имаше достъп до евтина работна ръка в целия свят. Никой вече не смяташе, че за поредната криза е виновна алчността на профсъюзите, никой не говореше, че работата е в излишната власт на труда. Но щом повдигнахме темата, трябва да отбележим, че коренът на проблема е в излишната власт на капитала, особено на финансовия капитал.

Как се случи всичко това?

От 70-те години се сблъскахме с това, което се нарича „потискане на заплатата” – когато ръстът на заплатите спря и дялът на заплатите в националния доход на страните от ОЕСР започна непрекъснато да пада, всъщност както и в Китай и на други места. Като цяло, смисълът е в това, че реалните доходи се понижават. И щом понижавате заплатата, възниква проблем – откъде ще се появи търсенето? Отговорът на този въпрос беше прехода към евтиния кредит. Тоест идеята се състои в следното: проблемът с платежоспособното търсене да се преодолее, като се раздуе кредитната икономика. Британските и американските домакинства са натрупали дълговете си през последните 20-30 години, като голямата част от тези дългове, разбира се, е свързана с пазара на жилищата.

И тук се крие много важният извод, че капитализмът никога няма да реши проблема с кризите си. Те просто се местят по географски принцип – това, което виждаме сега, е тяхното географско преместване. Всички казват: „Май в Щатите всичко се урежда!” и тогава пада Гърция, и започват да умуват как стоят нещата при „свинете” (PIGS – Португалия, Ирландия, Гърция, Испания). И се получава интересен момент – имаме криза във финансовата система и като че ли наполовина сме излезли от нея, но с цената на фалит.

Всъщност, ако реално погледнем процеса на натрупване на капитала, можем да видим определена крайна граница. Маркс, в неговата „Критика на политикономиката”, има изключително добро обяснение, когато говори за това, че натрупването на капитала няма предели – то ги превръща в бариери, които след това или заобикаля, или  прескача.

Най-просто може да определим тези бариери, когато разглеждаме циркулиращия процес на натрупване на капитала: започвате с определен стартов капитал, отивате с него на пазара и купувате работна сила и средства за производство. Карате всичко това да заработи по определена технология и в определена организационна форма, създавате неща, които после продавате, възвръщайки вложените пари плюс печалба. След това вземате част от печалбата и я реинвестирате в разширяване на бизнеса.

И ето тук има определена бариера – как парите се появяват в необходимото време, на необходимото място и в необходимото количество? И това определя изкуството на финансиста да инвестира там, където е най-изгодно в определен момент. Тоест, цялата история на натрупване на капитала – това е историята на финансовите иновации. А финансовите иновации произвеждат ефекта на засилване на властта на финансистите. А с ръста на властта на финансистите, расте и апетита им, в което няма никакви съмнения!

И ако погледнете доходите на финансистите в САЩ – те полетяха нагоре след 1990 година, като в същото време доходите в производствения сектор рухнаха в същата пропорция. Дисбалансът е очевиден. Смея да твърдя, че политиката, насочена към отдалечаването на лондонското Сити от промишлеността, имаше много тежки последици за икономиката на Британия. Тя фактически смаза промишлеността, за да удовлетвори интересите на финансистите.

Всеки разумен човек днес би трябвало да се присъедини към антикапиталистическа организация. И ще се наложи! Иначе ще получим продължение на всичко това и забележете – продължение с всичките възможни негативни аспекти. Например, натрупването на свръх-богатство. Може би си мислите, че кризата е забавила този процес, но всъщност, през 2008 година в Индия са се появили повече милиардери, отколкото през цялата изминала история. През въпросната година количеството им се е удвоило!

Благосъстоянието на богатите в САЩ значително се е увеличило през последната година… Стана така, че собствениците на хедж фондовете получиха възнаграждение в размер на 3 милиарда долара всеки. За една година! Мислех си, че това е безумие, когато преди няколко години те получаваха по 250 милиона, а сега всеки от тях получава по три милиарда! Това не е светът, в който искам да живея. Ако вие искате това – правете го за бога!

Не виждам това да се обсъжда! Аз нямам решение, но ми се струва, че зная къде е същността на проблема. И трябва да сме готови да водим широкомащабна дискусия, която да се отличава от начина, по който това става в публичната политика – от сорта: „Гласувайте за мен и през следващата година всичко ще се оправи!”. Пълни глупости! Трябва да ви е ясно, че това са глупости и да го казвате на глас!

И съм дълбоко убеден, че дълг на всички учени, въвлечени в тази дискусия, е да променят начина си на мислене.