Сценарий за баба Марта 2013

Аз бях Баба Яга, а колежката - Добрата фея.
Линк към албум с част от снимките:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.545108332190623.126296.100000743834790&type=3

Заповядайте! Ще видите колко ефектно е хорото
от дълга мартеница,
която приготвих предварително,
а майките навързаха...

Дете: На празника добре дошли!
Да са щастливи всичките ни дни!
Артисти днес ще са децата –
да идем всички във гората.
Тук Баба Яга носи радост,
а феята е с дъх на младост.
Днес Баба Марта през горичката
пристига, грабнала торбичката
със мартенички бели и червени
за всичките деца засмени.

 Баба Яга: Вижте, аз съм Баба Яга
и съм яхнала тояга.
Може даже и метла,
бързолетна щом е тя.
Искам все да е студено,
вредом да е заледено.
В затвор от лед аз ще скова
вестоносците на пролетта!

 Фея: Аз – магьосница добра
няма да го позволя.
Имам пръчица вълшебна,
затова ми е потребна -
с нея ще преборя Злото
и ще победи Доброто.

 Баба Яга: Да, но по- е силно Злото,
а от помощ все нуждае се Доброто.
Но какъв е този звън?
Кой ли буди се от сън?
Първи кой се престраши
ледовете да строши?
Гледай, малко бяло цвете -
как ще счупи ледовете?

 Фея: Сред снега звънче запява.
Виж - кокиче се подава.
И ще вдигне то на крак
минзухар и кукуряк.
Ще повикат после дружка –
синеока теменужка.
Ех, че радост тук ще има
с Баба Марта тъй любима!

 Дете: Кокиче, мъничко кокиче,
свенливо, тъничко момиче
на хората така си мило,
че първо си ги поздравило.
Не си ли ти една Снежанка
с главица като на камбанка,
която сякаш вест ни носи
че скоро вън ще ходим боси.

 Кокиче: Аз не съм снежинка бяла,
дето тук си е играла
и не съм дори сълзичка
от окото на звездичка.
Аз съм малкото момиче,
нежно, беличко кокиче.

 Дете: Февруарски вятър вее,
сребърно звънче люлее.
А звънчето чудновато -
със езиче чисто злато.
Но защо, кокиче бяло
във студа ей тук си спряло
с тънката премяна
в снежната поляна?
Леден беше февруари,
мразът тук ще те попари.
Кой ще те погледне
болно ако легнеш?

Кокиче: Аз съм малкото момиче,
нежно, беличко кокиче,
но ей тук ще си стоя,
че от студ не се боя!
Зън-зън-зън, зън-зън-зън,
ставайте от зимен сън –
минзухари, кукуряци,
теменужки из трънаци.
Аз съм вашето сестриче –
ранобудното кокиче!
Звъни със звънче

 1.   Песен: „Кокиченцето бяло“

 Дете: Прати ли ни пролетта
с топъл дъх покана,
ето – първите цветя
никнат рано, рано.
Затова се първо кичи
всеки с бялото кокиче.

 Теменужка: Слънчо щом прогони
зимната вихрушка,
цъфнах аз на припек –
горска теменужка.
Вижте ми цветчето –
колко е красиво -
нищо, че се крие,
че е срамежливо.

 Дете: Теменужке моя мила,
ти си много подранила,
че тук рано слънце грее,
а зимъс, когато вее
и се носи сняг в полята
ти се криеш под земята.

 Дете: Кукуряче, кукуряк,
цъфна ли братленце пак,
че без кукуряка-хубавец
яма пролетен венец.

 Кукуряк: Нося аз зелен калпак
и съм весел-веселяк.
Всеки пролетен венец
иска да е с хубавец.
Аз съм хубаво момченце –
чудно пролетно цветенце.

 2. Песен: „Кукуряче, кукуряк“    

 Дете: Ставай малко минзухарче,
стига вече зимен сън.
Всяко цветенце – другарче
вече вика те навън.

 Минзухарче: Аз съм малко минзухарче,
на цветята съм другарче.
Знам, обичат ме децата,
че им топля сърчицата.
Жълта шапчица развявам
и така ви поздравявам.

 Баба Яга: Стига! Как тъй без да позволя
ще цъфтят навред цветя?
И деца вън ще играят?
Бързо ще им видя края!
Я да грабна аз косата
и да окося цветята!

 Фея: Спри! Не давам, бабо Яго!
Виждам, че не ти е драго,
но се спри и погледни,д
даже ги помириши.
Ще усетиш нещо диво,
нещо чудно и красиво.
Знам, че цвете и дете
стоплят всякое сърце.

 Баба Яга: Виж ти, колко чудно нещо,
сякаш стана ми горещо.
Май че ледено парче
се стопи в това сърце.
А ако ми потанцуват,
с тях и аз ще полудувам.

 3. Танц на цветята: „Хайде на полето“
Танцуват децата, цветята и Баба Яга.

Зайко: Аз съм Зайко дългоух.
Имам много остър слух.
Бързоходко съм в гората
и приятел на децата.
Хей, станете, животинки,
събудете се, гадинки.
Духа вече топъл юг,
Баба Марта идва тук.
Тя животните добрички
ще закичи с мартенички.

 Катеричка: Катеричка съм скоклива.
Весела и работлива.
Със копринено кожухче
и опашка като пухче.
Имам хубава хралупа,
в нея орехчета трупам.
Стига вече люта зима,
нека слънчице да има!
Мечо, Мечо, събуди се,
ставай вече, разсъни се!

 Мечо: Катеричка щом ме буди,
почва пролетното чудо.
Чуйте, милички деца
със усмихнати лица.
Топъл вятър съобщава:
-Баба Марта наближава.
С бодри стъпки иде вече
и съвсем не е далече.

 Вятърко: Развигор ми казват всички,
гост съм от далечен юг.
Чуйте ме, деца добрички,
Баба Марта иде тук!
Днес да я посрещнем с песен
и светът ще е чудесен!
Никне първата тревица,
кука нейде кукувица.
Гората стара зашумя
и малко косенце запя.
Виждам Ежко по пътечката –
ърза, бърза към аптечката,
че децата му и тричките
треска им тресе бодличките.

 Ежко: Аз съм Ежко Бежко.
Ходя бавно, стъпвам тежко.
Бавно, бавничко се движа,
но за всичко сам се грижа.
За храница пеш си ходя
и дечицата си водя.
Както ходех днес в горицата,
носех мляко за дечицата
и видях на клон врабчето
с мартеничка на вратлето.

 4.   Песен: „Баба Марта – троп, троп, троп“

 Лисана: Лакома съм много, със очи лукави,
да ми паднат всички ярки ще удавя!
Скъпо се продава меката ми кожа,
срещне ли ме Зайко, бяга колко може!
Патици обичам, вкусна пастърмица,
всички ме наричат  Хитрата Лисица.
Чух, че ще раздават мартеници чудни
ако сте послушни и сте ранобудни.
Аз съм най-послушна, аз съм най-добричка!
Заслужавам най-красива, най-голяма мартеничка!

 Баба Яга: Брей, каква хитрана
нашата Лисана!
Иска ми се да я хвана
дяволицата в капана!

5.   Песен: „Лиса-Лисана“

 Фея: Хайде, Слънчо, ставай вече,
цяла зима спа на воля,
а сега цветя и птички
тебе чакат и се молят.

 Баба Яга: Чакат вече и децата,
те са палави и мили.
Разтвори им сърчицата,
дай им здраве, радост, сили!

 Фея: Слънчице засмяно,
слънчице добричко,
колко много чакат те
детските очички!

 Баба Яга: С тебе става топло,
светло на сърцето.
Слънчице, да грееш
всеки ден в небето.

 Слънчо: Аз съм топло, златно Слънце,
галя с обич всяко зрънце.
И когато се завръщам,
с обич всички аз прегръщам.
Зная, чакат ме със радост.
Аз съм обич, аз съм младост.
Гоня студове, мъгли,
будя птици и треви.
Баба Марта водя днес.
Чух, че правила нощес
много пъстри мартенички
за големи и мънички.
Как ли тя за туй се сети?
Все преде през вековете…

 6.   Песен: „Марта прела, прела цяла зима“

 Фея: Имало едно време
в едно тъмно килерче
едно старо панерче 
и две кълбенца пухени конченца.

 Баба Яга: Първото било бяло, бяло,
сякаш във снежинки спяло.
Второто пък - червено, червено,
сякаш във зора било потопено.

 Фея: Баба Марта влязла във килера
и бързо, бързо къбенцата запрела.
И такааа – от червеното кълбенце
направила едно малко момченце.
После на бабиното юначе
сложила пояс и бяло калпаче.
И ето, от нищо и никакъв конец –
направила ален, напет хубавец.

 Баба Яга: А пък от другото направила момиче –
нежно и беличко като кокиче.
Хоп! - на плитки алени косичката,
алена престилка за поличката.
Пижо и Пенда да се наричат
и като внуците ѝдасеобичат.

Показваме всичко това, докато рецитираме.

Фея: Оттогава Баба Марта все прави
мартенички за всички – да са живи и здрави.
Да са червени, горещи сърцата,
да са бели, красиви лицата.

 Баба Яга: Да се кичат цветята с обеци от пчелички,
да се носи навсякъде звънка песен на птички.

 Фея: Баба Марта и днес си е все тъй чевръста.

 Баба Яга: Недочува тук-там, наболява я кръста.

Фея: Ала още усуква от свойте кълбенца
бабомартенски аленобели конченца.

 Баба Яга: Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?
Баба Марта пристига със торба с мартенички!
Баба Марта! Баба Марта! Ба-ба Мар-та!

 Влиза Баба Марта: Баба Марта ме наричат.
Всички много ме обичат.
Ида чак от планината
с мартенички във торбата.
Правила съм ги сама
за послушните деца.
Нося здраве, берекет
и на всички ви късмет.
Да сте здрави и добри
и щастливи дълги дни!
Ще раздам сега на всички
тези чудни мартенички.
Виждам алено кълбенце –
с бузи румени детенце.
И едно момиче мило
във кълбенце се е скрило.

 Червеното кълбенце: Аз- червеното кълбенце -
люлка за едно момченце –
алено братленце
на едно лаленце.

 Бялото кълбенце: Аз съм бялото кълбенце –
люлка за едно детенце.
Бялото сестриче
на едно кокиче.

 Б. и Ч. кълбенца: Ний сме бяло и червено,
за живот и здраве отредено.
Да ни вържат на ръчички
на дечицата добрички,
да ни кичат по премени
на деца засмени.

 Баба Яга: Чух, че крият те магия!

 Фея: Пазят и от лошотия!

 Баба Марта: Няма аз това да крия –
те са истинска магия.
Майки, сръчни сте в ръцете –
мартенички направете!
Вярвам, бързо ще научите
как конците да усучете.
А дечицата умуват
кой ли танц да изтанцуват.

Майките навързват предварително приготвени
дълги мартеници със звънчета на голям кръг заедно с Феята,
а Баба Яга и горските животни танцуват.

7.   Танц: „Жълтото цвете“

 Фея: Всички ако днес решим
сили да обединим –

 Баба Яга: Ще надвием дружно Злото
и ще победи Доброто!

 Всички: Колко леко се живее
сред приятели добри
даже студ когато вее
зимата не ни тежи.

 Дете: Мартеничка пъстроцветна
мил за нас е знак,
че красива, многоцветна
пролет иде пак.

 Баба Марта: Заслужават тез деца
с нежни и добри сърца
мартеници бели и червени
и с почерпка чудна подсладени.

 Изважда питата, украсена с мартеници забодени на клечки.

 Баба Марта: Бързо на хорцето всички!
Хайде, дайте си ръчички!

 Фея, Баба М, Баба Я: Да сте бели и червени,
като слънцето засмени!

 8. Всички се хващат на хоро, хванати за въжето
от мартеницата направена от майките
като символ на бяла магия за здраве

Велика Георгиева, ОУ "Христо Ботев", село Пирне, общ. Айтос, 1 клас

Баба Тодора.ppt

А и всеки, който ми се обади, се извинява, че ме е събудил - добре, че още не са ми предложили да замествам някъде Тина Търнър. Вярно, от към дрезгавия глас ще я докарам, но не се сещам тя да имаше песни, в които се кашля. Е, да не съм толкова скромна, и моят вариант на треска си го бива, но нейният вариант е по-добър:

http://www.youtube.com/watch?v=EeBF8tttOow

Поздравявам с песента всички здрави (да се радват, че са живи-здрави) и всички болни (с пожелание за бързо оздравяване)!

А аз отивам да изям едно лимонче, че не намирам къде съм си скрила чая, в който то трябваше да бъде удавено.

Така де, трябва ми време да реша с кой от любимите методи за изтезание на баба да получа глътка въздух! Избор има: лук, ракия или мед. Все клоня към меда, че той поне оставя приятен привкус накрая, но процедурата е еднакво неприятна - дали ще са тампони с ракия или ще се капе сок от червен лук или ще се мажат ноздрите отвътре с мед, за предпочитане леко захаросан, и да се чака с глава вирната нагоре докато се стече меда надолу към гърлото... - един дол дренки. Ама аз не съм чак такъв мазохист като баба и вземам течен мед. Поне това ми се позволява... :)

За кашлянето трябва да питам брат ми, че аз само като малко дете съм кашляла и имам бледи спомени за хардал (синапено семе) или настърган исиот в мед.

За кърпата с оцет за сваляне на температура няма какво да разправям, всеки си я знае :)

За гърлото се препоръчва човек за няколко дни да се отдръпне от другите. А дори и да не го направи, те другите ще се отдръпнат, че ето какво прилага баба: скилидка чесънче. Ама не като подправка в доматения сос за спагетите, ами така, директно. Да цитирам: "Като бонбонче!". Бели скилидката и си я дъвче сладко-сладко: стисне от ляво със зъбките (така де, ченето като заместител при нея) и чака да се стече сокът надолу, после прехвърли надясно - и така една скилидка поне 10-15 минути. Така се смучи "бонбонче" всеки два часа, докато не се оправи гърлото съвсем.

А инъче баба най си харесва стария изпитан метод с разтривката и душенето (второто определение е от мен). Важно: методът не се прилага когато човек има температура!!! Цялото тяло, много важно: без гърдите отпред - т.е. без областта на сърцето, се разтрива с ракия. Разтритите части веднага биват покрити с памучна дрешка, като се облича и вълнен потник върху тениската, а при чорапите памучните се пропускат и се минава директно на вълнени. Памучни панталони да не се забравят ;) Естествено не остава само до дрешките, отгоре идват толкова вълнени одеала, че човек отдолу под тях едвам да издържа тежестта им, като всички части на тялото са добре покрити. Затова му викам на метода "... и душенето", че със запушен нос и без това не е лесно да дишаш, а с тая камара одеала и при това със задължително прибрана глава под одеалата... ужас. Идеята е човек добре да се стопли и да диша топъл въздух, като всъщност по-нататъшния замисъл на баба е да те накара да се препотиш здраво - и не дава и да се шавне преди да са се намокрили памучните дрехи (все едно са прани ама без центрифуга), та да те накара да се преоблечеш и то защо? Не да спинкаш сладко-сладко, а за да издържиш на частта на процедурата под одеалата още веднъж - и тогава беж в банята да се изкъпе човек с вода с температура, сякаш е огнеупорен и на следващия ден няма да ходи до Пирогов да му лекуват изгарянията. Тогава се сменят не само дрехите, но и чаршафите, и - слава Богу - се намалява броят на одеалата до нормалния. И на следващия ден си като нов! А защо баба този метод най го обича? Ами защото той се прилага само при едно единствено условие - човек още не го е хванала настинката "като хората", т.е. не е болен, обаче усеща, че натам е тръгнал. Т.е. е нещо като профилактика да не се разболееш, ама в последния момент - и тогава баба е най-щастлива, че си здрав и можеш да й помогнеш да си прекопае градинката (= да й прекопаеш градинката)!

П.С.: Методите на баба действат винаги и безотказно (всичките са проверени лично; къде без, къде с бой), но аз не поемам никаква отговорност за прилагането им без баба! Т.е. доброволно и без надзор! Щото човек направо трябва да е малко много откачен (или отчаян) да ги приложи без принуда, че са си бая неприятни... но помагат :) Taka че аз отивам... Лимончето още ме чака!

Здравейте!

Публикувам приказка всекиму позната. Използвах отново снимки от старите диафилми. Приятно гледане! 

4ervenata_chap4ica.ppt

Коя е Баба Марта?

Според легендата, Баба Марта се ядосала на младо момиче-овчарка, понеже то казало, че Баба Марта няма да й стори нищо лошо, тъй като и двете са жени. За да я опровергае и покаже силите си, баба Марта предизвикала мразовита виелица, и младото момиче умряло от студ.

Когато прочетох приказката, бях шокиран. От какво? Що за лудост празнуваме??? Въпреки, че това е само приказка, ние празнуваме някаква старица, която под давление на малоценността си и манията си да се докаже, отнема живота на младо и невинно момиче. Айде стига бе!!! Да празнуваш престъпление?!

Защо слагаме мартеници?

Открих няколко причини:

1. За да умилостивим Баба Марта! Отново съм шокиран!!! Това е все едно да плащаш на престъпниците/насилници да не те закачат. Интересно, как това поведение, което виждаме на хора от миналото, се преекспонира и в модерния свят.
2. За здраве! Две неща ме учудват. Първо, как едно модерно и претендиращо да бъде рационално общество, може да се надява, че няколко конеца биха му донесли здраве. Второ, България претендира, че е християнска държава. Не би ли трябвало един християнин да се доверява на Бог за здравето си? Все едно казваме, „нямам му много доверие на този Бог... повече разчитам на мартеницата.”

 Какво още открих за мартениците?

Няколко цитата от статиите, които четох:

„Мартеницата е символ на пробуждането и култа към слънцето”

„Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.”

Специално последния цитат го открих като съдържание в много статии за мартеницата. Какво ме притеснява в това ли? Отново говоря като човек от християнска държава и мисля, че щом всички се идентифицираме като християни, трябва да имаме предвид християнската гледна точка. За целта реших да видя какво казва Библията по въпросите с „култа към слънцето” и всякакви магьоснически и окултни практики. 

 „Да нямаш други Богове освен мен!” (Изход 20:3)

 „Да не се намира сред тебе никой чародеец, астролог, гадател или магьосник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа.” (Второзаконие, глава 18, стихове 10-12)

Години наред съм мислил, че Баба Марта е положителна фигура. Така са ни учили от деца... Дори и да пренебрегнем християнския аспект на въпроса, това, с което не мога да се примиря е, че цялата държава празнува личност (дори и митична), която е проявила насилствени действия. Притеснява ме „слепотата” и неосъзнатостта, с която народа ни върши всичко това. Може би ще кажете, че преигравам и се вманиачавам? Но тук става въпрос за НЕАДЕКВАТНА РЕАКЦИЯ спрямо крайно неприемливо и престъпно поведение не една личност.

Аз избирам да реагирам АДЕКВАТНО, като МИСЛЕЩ човек и като ХРИСТИЯНИН. Отказвам да участвам в празнуването на баба Марта! Отказвам да участвам в „магическия ритуал” на мартениците. Ако ще вярвам на свръхестественото за моето здраве, като българин-християнин ще вярвам в Бог Исус Христос!

Когато бях малък, баба ми ме мъкнеше навсякъде със себе си. За какво й бях нужен, аз тях толкова малък, но тя все повтаряше, че жена ми, един ден Мъж щяла да води.

Това не го разбирах особено. Не, че се съмнявах, че жена ми един ден – “Мъж ще води”, но не ми беше особено ясно, как точно ще стане това да се оженя – спомням си, че все отлагах решаването на този въпрос за малко по-нататък.

Водеше ме баба ми със себе си, за да й помагам за високото кръвно – да се подпира на мене, вместо да носи бастун. Аз не виждах особен зор в това – достатъчно беше да вървим по сенките - слънцето бе вредно за високото й кръвно.

А когато дядо ми почина, й помагах и да се оттърва от “оцетниците” – други баби, които непрекъснато й изказваха съболезнования, и като вампири пиеха от мъката й. За този особен вид вампиризъм разбрах много по-късно, но понеже бях “мъжът на баба”, тогава просто си изпълнявах задълженията съвестно – като ни спреше някоя оцетница, аз се начумервах и започвах да дърпам баба за ръката. И така...

Баба ми никога през живота си не беше работила. Пенсията и беше символична. Живееше в общи линии мизерно, дори и по времето на социализма. Всъщност, не си спомням да е имала някакъв богат период от живота си, макар и да бе учила заедно с децата на богаташките фамилии в града. Знаеше перфектно френски и немски. Имаше много интересни снимки от младите години.

От време на време посрещаше съученички и ги черпеше с бяло сладко. Те обикновено не си го изяждаха и това свършвах аз. Съвсем без връзка с разказа, си спомням как веднъж ме накараха да изхвърля в мивката водата от една чаша и аз пътем реших да я изпия, защото бях жаден, в следствие на което нагълтах бая косми – бяха ползвали водата за мокрене на гребен.

Скръндза си беше баба ми, спомням си как беше седнала веднъж в центъра на кухнята и биеше с една пружина белтъци на сняг в една купа. Аз се облизвах отстрани като малко кученце и чаках сгоден момент да си топна пръста, но такъв момент въобще не настъпи. Баба ми обаче си топеше от време на време пръста в купата и пльосваш по една бая порция на езика си, гледайки някъде нагоре и продължаваше да бие белтъците. За мен въобще не се сещаше.

Аз за сметка на това пък ядох сапун с една супена лъжица, докато си играех на мивката! Но това май беше, като бях по-малък.

Е, докато дядо ми беше жив, баба ми бе по-охранена, ходеше често на шивачки, мъкнейки разбира се и мен, и аз умирах от скука, докато тя клюкарстваше. Когато дядо умря, обаче тя стана по-зла от обикновено и нещо взе да не излиза много. Имаше някакви търкания с майка ми и баща ми, в които ние със сестра ми бяхме посъветвани да й се опъваме, и ние на драго сърце се съгласихме, но върха беше, когато майка ми забременя и трябваше да пазим в тайна тази новина от баба ми. Бяхме много съвестни, защото чак в четвъртия месец майка ми беше разкрита, след като баба ми се оплака на вуйчо, че сестра му е взела да дебелее.

По-късно разрушиха къщата ни за да построят партиен дом на нейно място, и ние се преместихме в апартамент - катаклизъм, оценен от баба ми като прераждане. Тя се роди наистина, защото заживя сама в апартамент, а ние – вече пет души - се натъпкахме в апартамент, огледален на нейния.

Баба ми някак повяхна. Все дядо ми и се привиждаше и тя си говореше с него на глас. Те приживе, а и след това си викаха един на друг “Цоне” и това доколкото си спомням било от една песен, ама така и не я знам коя е тая песен. Не спираше обаче да си маже лицето с един крем – още си го спомням “Леман”, с мед – и в лицето изглеждаше добре. Никога обаче не си я спомням да си е боядисвала косата, като другите баби – това ми харесваше в нея – не разбирах защо една жена трябва да има синя или виолетова коса, например.

Залисията вече ни пречеше да контактуваме с баба ми достатъчно дълго. Оживление настъпваше само когато вуйчо ми ни идваше на гости. Той и помагаше и в дребни ремонти, макар и да не се стараеше особено – това го констатирах, когато се преместих да живея в апартамента на баба ми. После вуйчо ми се ожени в София и започна да идва все по-рядко.

Една нощ аз окъснях доста и сварих вратата на апартамента ни заключена. Думках, звънях – нищо! Престраших се да се прехвърля от стълбищата на кухненския балкон, но там вратата беше също затворена. Пробвах се да я отворя с една щипка за буркани, но успях само да заклещя щипката и нищо повече. Гледах отсрещния балкон – там където живееше баба ми и се чудех, дали пък не мога да отида при нея - тя беше будна по това време. Върнах се на стълбите и поднових атаките към звънеца на нашите. Накрая баща ми сърдит и сънен ми отвори.

Баба ми се бе стопила доста. Никъде не излизаше вече, само се оплакваше от жегата през лятото. Един ден майка ми ме осведоми, че се е опитала да си пререже вените. Отидох при нея – тя наистина беше с бинтове на китките. Поприказвах си малко с нея, попитах я иска ли нещо, върнах се в къщи и извадих от библиотеката колекцията си от комикси – голямата ми гордост по онова време – имах всички броеве на списание “Дъга”. Докато ги вадех се разплаках.

И още нещо се сещам. Баба ми веднъж си купи картина от мене. Продадох и я съвсем делово – за 40 лева. Никой не купуваше картини по онова време – висях на центъра като прани гащи и разучавах разхождащите се - много бързо обаче ги запознах и ми стана скучно. Сега тази картина ми е вече наследство от баба ми и виси в хола.

Баба ми се самоуби една вечер съвсем неочаквано за мен. А вечерта си прекарах рядко добре – в приятна компания на приятно място. Когато се върнах линейката вече я бе отнесла в моргата. Беше се хвърлила от седмия етаж, от стълбищната площадка. Възприех го съвсем нормално, както когато умря дядо ми, за разлика от баща ми – който си мислеше, че трябва да ме утешава. Какво има да му мислиш вече, когато човек умре, това не мога да го разбера...

На другия ден трябваше да отида до моргата за да взема баба ми след аутопсията. Не си спомням кой ми помага при пренасянето, май беше вуйчо ми. Резултатите от аутопсията, за успокоение на фамилията, показваха, че жената не е била съвсем в ред и няма виновни за самоубийството. Тя наистина бе пристрастена към лекарствата с които я тъпчеха заради кръвното.

А след погребението щях да пукна от сърцебиене – оттогава мразя да пия разредено вино с каквото и да било. Трябваше да се разхождам с часове из улиците докато преборя аритмията. А бях само на 21.

Когато се пренесох в опразнения апартамент, сънувах на няколко пъти баба – така, мокра, с пеньоара и пукнатата глава, както я бях видял в моргата, но ходеше насам натам в тъмното и ми говореше нещо. След такива сънища се събуждах учудващо свеж и бодър. Скоро сънищата изчезнаха. Започнаха съдебните дела...

Още нещо повтаряше често баба ми по време на нашите разходки – “Мъжка сила, Пенке!” Ето това беше голяма загадка за мене! Всеки път като го кажеше, тя се изхилваше много особено и на моя въпрос, какво иска да каже, отговаряше, че ще ми каже когато порасна. Така и не ми каза.

Баба ми се казваше Пенка.