Днес е 13-ти! Е, има смегчаващи обстоятелсmва, не е петък!

   Какво ви се случи днес - смешно, тъжно, страшо, дразнещо?   Защо съм обединил 2-те неща в един пост - за 13-ти и за смеха? Ами защото точно това искам да ви попитам - Можете ли да излезете от някава беда с помощта на чувството си за хумор! Помагал ли ви е смехът някога, когато е било трудна или напечена ситуация? Споделете на 13-ти, преди да си е отишъл!

    Суеверен ли си?

А с този дружески шарж поздравявам всички, коитo имаm здравото чувство за хумор и обичат да се смеят!

           С поздрав от необитаемия остров!

  

Дойде ред и на безумния изпит по стилистика. Да се похваля, че от тая сесия, дето си мислех,че ще е пълен кошмар, досега съм си взела всичките изпити, при това с хубави оценки - 3 по френски (аз такм колкото и да се пъна, все си е 3 ;0) ), 5,5 по бизнес френски, 5 по стилистика и 5 по италиански.

За стилистиката обаче иде реч. Нея имах да я подготвям сравнително дълго време, от както мина устният по френски (в петък), но аз нали обичам да се размотаваааааааааааааам, реших да си почивам в събота и неделя, понеделник висяхме да чакаме резултати по френски, пък и пътувах...В крайна сметка прочетох десетте въпроса в рейса. И във вторник уж щях да уча, обаче...Ицото при мен, как да уча само за разни други неща мисля...Ако само мислех всъщност, може би щеше да ми остане време и да попрочета...Както и да е. И вторника го отписахме...И остана срядата.Ама в сряда пътувах, после ходих на консултация по историческа граматика, после гледах Алф,Сделка или не, Елиза, Анатомията на Грей, Господари на ефира и Клъцни/срежи. Докато се усетя и хей ти на - 12 часа! Много се възмутих от себе си и от възмущение реших да спя. И все пак си навих часовника ,за да попрочета нещичкоооооо преди самия изпит. Звънна в 5, но аз, разбира се, станах в 5:30...И четох!Наистина четох, покрай сока от вишни и кифличките за закуска...
В 8 часа геройски реших да тръгвам за изпит , но както винаги - докато намеря това, докато намеря онова..В крайна сметка, се упътих към вратата в 8 и 10.Реших да си полея една чаша вода,че не му учих много, ама на късмет може да вържа една тройка...Обаче ха сега де - хем да си полея , хем да не се връщам назад да оставям чашата.А не ми се мъкне порцеланова чаша в раницата...Ееей, голямо мислене му хвърлих.  Излях водата и се върнах назад преди да съм стъпила на нея. Но...какво се получи. Слязох на спирката в 8:16...И нямаше ни 280, ни 306! По едно време другите рейсове започнаха да идват за втори път...А най-мразя да закъснявам...Както и да е , дойде 280 , качих и ...задръстване!!!Иииииииии, започнах да се мисля, че всичко това ми се случва, задето върнах чашата...Най-накрая, разгеле в 8:40 слязох благополучно на Ректората и се запътих към стаята.
Влизам аз, вадя си нещата, давам си това -онова. И тя видя лекциите, които носех в един джоб, заедно с празните листове, на които смятах да пиша.И като се развика как щяла направо да ми пише двойка. И аз го отдадох на лошия късмет и тръгвам да си взимам нещата и да си ходя и тя пак вика - "Ама аз не съм ви освободила"...ха сега де, хем двойка, хем неосвободена...Сядам аз - дава ми тя листчета да тегля въпроса. В  това време влиза колежката Ивет и преподавателката започва да и обяснява нещо. На мен ми се пада някакъв безумно сложен въпрос, по който имах идея за какво се говори, ама нещо...Нямаше да ми тече много гладко мисълта. И аха- аха да седна да пиша и  преподавателката казва: "Аз не ви видях как изтеглихте. Теглете пак". Аз - О_О....Ама тегля. И ми се пада безумно лесният въпрос за литературните жанрове, който бях прочела цели 3 пъти. Седя и гледам като теле в железница - както казва Ицо - "връзва" ми...Оказа се обаче,че съм си забравила химикала (което отново отдадох на връщането на чашата ), та взех нейния. И като почна едно писане , едно чудо, едно бележки, направо се удивих от себе си колко много знаех! Първо говори Ивета (на която се беше паднал първият мой въпрос ;) ), после аз. Аз съм много доволна от това как се представих, а и преподавателката беше много мила - след като ми се навика в началото, по време на изпита ми се усмихваше, кимаше, когато съм права или предупреждаваше, ако тръгна нещо да греша...После ме изпита и на три стилистични фигури, които си бях научила (в рекламната пауза между Елиза и Анатомията...).А на анализа на книгата почти не ме попита.РАзгледа само пасажа, който ми беше дала за анализ и ме попита какъв е стилистичният регистър...Аз отговорих правилно и ето - 5!:) Бях толкова доволна от себе си ,че чак хвърчах от кеф по коридора!
Та чудя се сега донесе ли ми късмет водата или просто съм си умна ;)