Няколко вица. Влез в поста за да видиш клиповете.

С помощта на този сайт, който най-вероятно някой от съблогерите го е пуснал като връзка ( ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!!!), може да направите забавни картички с пожелания, закачки и пр., които може да сложите във вашите сайтове или блогове.

Сайтът е руски и поддържа кирилица...:)))

 Искам да ви разкажа един симпатичен виц, който ни учи как трябва логично да  мислим:

  " Пътувам в автобуса и трябва да подам билета си на човека пред мен,  за да го перфорира, но как да се обърна към него - на Ти или на Ви? Започвам да разсъждавам.
    Така-а-а-а!  Следващата спирка е последната в нашия микрорайон. Човекът е с цветя, значи отива при  жена. Букетът е много красив, значи и  жената е красива. В нашия микрорайон има само 2  красиви жени - жена ми и любовницата ми. При любовницата ми отивам аз, значи той отива при жена ми. А тя има двама любовника - Пешо и Иван, обаче Пешо е в командировка. И аз казвам на човека:
  - Иване, ще ми продупчиш ли билета?
А той:
  -Ти пък откъде знаеш как се казвам?"

И това, ако не е логика, здраве му кажи, как мислите вие?   ( Смях в залата.)
        Споделете има ли за вас сблъсък между логичното, рационалното, разумното  и  емоционалното?  Тогава, когато логиката и разумът ти казват едно, а емоцията те води към  друго?  ;-) И кое надделява при вас  специално?

В неделя брат ми претърпя злополука с колело в планината. Не му е първата, но докато първия път нараняванията му бяха като при падане с мотор и си беше съдрал кожата на няколко места, сега травмите са други: натъртвания на гърба, навехната китка, изкълчен десен глезен, навехнато дясно стъпало, разтегнати ставни връзки...

Веднага след злополуката брат ми можеше да си стъпва едва-едва на контузения крак, като стоварваше основната тежест на другия, но на следващия ден и вече пет дни не може въобще да стъпи на дясното стъпало.Движи се трудно с подскоци на един крак и с две патерици.

Това е въведението към абсурда, с който са се сблъскали брат ми и баща ми в спешното отделение в т.нар. Хирургии в Пловдив. Аз не ги придружих за да стана свидетел със собствените си очи, защото докарвах колелото - останало почти невредимо - от автогарата до вкъщи.

Брат ми ми разказва, че лекарят в ортопедията го питал къде го боляло най-много, за да го прати да снимат на рентген само там... Затова китката са я пренебрегнали.

От ортопедията го пращат на рентген... Баща ми разказва, че рентгенът бил на другия край на сградата...

Поне да има колички или носилки и санитари да помагат? От'де?!
Когато влизали, приемали възрастен мъж, и го поели с някаква единична счупена количка (защото нямало друга), но някой от придружителите му  трябвало да си остави личната карта, като гаранция...

А до ортопедията, където се очаква по някакъв начин да се доберат хора със счупени и изкълчени крайници, нямало никакви колички.

Малоумие или садизъм? И двете...

Тази история ме вдъхнови да напиша следния абсурден разказ, или виц...


Българско спешно отделение

В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...

КРАЙ

:-) :-(


Започвам да си преосмислям оптимистичното мнение, че държавата ни не е чак "Абсурдистан"...

Учени откриха гигантско празно пространство във Вселената.
Гигантска празнина във Вселената е лишена от галактики, звезди и дори т.нар. тъмна материя, обявиха астрономи от Университета на Минесота...

На следващия ден в пресата:

"Това, което открихме, не е нормално. Добре, че българите от вчера вечерта вече почнаха да строят хотели на празното място!”, коментират астрономите-откриватели.

- Толкова си красива, че ако бях поет, щях да те възпея. Ако бях художник - да те нарисувам, но нали съм автотенекеджия... :)

Мъж се връща вкъщи и казва на жена си:
- Познай, какво нося в левия си джоб! Започва с буквата "п"...
- Премия?
- Не, половинка ракия. А сега познай какво нося в десния джоб? Започва с буквата "з".
- Заплата?
- Не, земал съм още една половинка ракия...

И аз се чудя що не изкарвам късмет, а то...триножник няма,Борисова градина няма...
източник

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат
баща под наем.
В деня,когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
"- Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро".
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета
позвънил на вратата,надявайки се да реализира продажба.
"- Добро утро, Мадам, аз бих искал да ...."
"- Оооо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах." прекъснала го малко
нервно г-жа Иванова.
"- Наистина !?!" озадачил се фотографа. "Ами добре, аз съм страхотен
специалист по бебета."
"- Точно на това се надяваме, аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте." ...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
"- Ъмм, откъде ще започнем?"
"- Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната,
една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода
на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно
можем да се поразхвърляме."
"- Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим
нищо с моя Гошо"
"- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит.
Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата."
"- Боже мой! Това е многоо ...." ахнала г-жа Иванова.
"- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се
действува прибързано. Аз лесно мога да Ви
претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована."
"- Зная това." тъжно отвърнала г-жата.
"- Позволете да Ви покажа някои от моите произведения" казал фотографа,
изваждайки албум със снимки на бебета. "- Ето това го направих в
рейс на градския транспорт."
"- Боже господи!" възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната
си кърпичка.
"- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид,
че беше много трудно да се работи с майка им." продължил фотографа.
"- Било е трудно ?!?"
"- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата
градина за да свършим добре работата около децата. Хората се
тълпяха и ни притесняваха."
"- Борисовата градина !?!" разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
"- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми
и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!"
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала "Имате предвид, че кучето
наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???"
"- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова,
аз ще вадя триножника и да започваме работа."
"- Триножник !?!?!?"
"- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров,
професионален. Без да го подпра на триножник, не мога да
работя с него."
"- !?!?!?! ....."
"- Мадам?! Мадам?! Боже, какво и стана, тя припадна!"

Рекламните агенти на Coca Cola отиват при Папата и му предлагат 5 000 000 $ ако промени в "Отче наш" фразата "хлябът наш които ни го даваш всеки ден" с "нашата Coca Cola която ни я даваш всеки ден"
Папата отговаря "Не може така чеда мои"
След няколко месеца пак му предлагат същата оферта но за 15 000 000 $. Папата съответно пак отхвърля офертата.
Трети път идват рекламните агенти и му предлагат същите условия но за 1 500 000 000$.
Чувайки сумата Папата се свързва по телефона със секретаря си и му казва:
- Кардинале, провери на коя дата изтича договора ни със хлебарите.