Прегърнете се и вие!

Хей, преди час научих, че днес било празник, и то международен, на прегръдката! Не мога да пропусна да не ви го честитя.

В исторически план за него прочетох следното

За национален ден на прегръдката е обявен 21 януари 1986. След това този празник на прегръдките е приет от много страни като Съединените Американски Щати, Канада, Англия, Австралия, Германия, а съвсем наскоро и от Санкт Петербург, Русия и е познат под много имена Ден на прегръдката, Световен ден на прегръдката и др.

Ето как се празнува

На този ден можете да прегърнете всеки, когото харесвате, когото не харесвате или просто тези, които се нуждаят от прегръдка. А в замяна и те ще ви прегърнат. Прегръдките могат да кажат много, дори когато ние не можем.

Съветът ми към вас

Не пропускайте днес до края на деня да прегърнете всеки, когото ви се е искало, а не сте си го позволявали по разни причини. Празник е все пак и това ви „развързва ръцете” за силни и топли прегръдки, като в този клип например.

Моята мечта

Искам да доживея деня, в който хората да започнат да се чувстват толкова близки помежду си - да си имат пълно доверие и обичта да не среща никакви бариери - че прегръдката да е нещо съвсем естествено, както в това филмче:

 

И накрая само за ценители едно линкче към рецепта за сладка прегръдка.

....................

Прегърнете любимите ви хора днес, но не само, защото е празник, а защото утре по някакви причини може да не успеете да го направите...

    Искам да ме погледнеш и да ме изгориш, да изтръпна от погледа ти, да затупка сърцето ми, когато ме докоснеш.
    Искам да ме притиснеш до себе си, да ми говориш това ,което искам да чувам, тихо близко до лицето ми! Не, не искам за говориш! Мълчи! Искам да усещам дъха ти върху кожата си, само дъха ти. Искам да усещам как повдигаш учестено гърдите си, когато си поемаш въздух, да усетя топлината на тялото ти, да потръпна от силата на прегръдката ти, да докосна кожата на ръцете ти и да те накарам да настръхнеш, да си поемеш дълбоко въздух и да ме прегърнеш още по-силно, да затворя очите си и да поглъщам на големи глътки аромата ти.
    Побъркват ме малките гънки по кожата ти, всяка една извивка е направена перфектно, точно там където трябва и искам да е моя. Не мога да се насладя само на усещането да те докосвам - нищо повече не ми трябва - само да усещам силната ти прегръдка, нищо повече. Да съм в ръцете ти и да се потопя в аромата, топлината, силата, дишането, усещанията ти...
    Да, искам всичко това, но все пак продължавам да стоя на метър разстояние и ти казвам: " Не е нужно да ме изпращаш..."